Разговорник

bg Минало време 3   »   hi भूतकाल ३

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

८३ [तिरासी]

83 [tiraasee]

भूतकाल ३

[bhootakaal 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български хинди Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона ट-----न--रना ट-ल-फ-न करन- ट-ल-फ-न क-न- ------------ टेलिफोन करना 0
tel--h-n------a teliphon karana t-l-p-o- k-r-n- --------------- teliphon karana
Аз звънях по телефона. म---े -ेल--ोन क--ा म--न- ट-ल-फ-न क-य- म-ं-े ट-ल-फ-न क-य- ------------------ मैंने टेलिफोन किया 0
m--n-e --liph---kiya mainne teliphon kiya m-i-n- t-l-p-o- k-y- -------------------- mainne teliphon kiya
Говорих по телефона през цялото време. म-ं-े-पू----मय टे--फ-- -ि-ा म--न- प-र- समय ट-ल-फ-न क-य- म-ं-े प-र- स-य ट-ल-फ-न क-य- --------------------------- मैंने पूरा समय टेलिफोन किया 0
mainn- -oora -a-ay -e-ip--- ki-a mainne poora samay teliphon kiya m-i-n- p-o-a s-m-y t-l-p-o- k-y- -------------------------------- mainne poora samay teliphon kiya
Питам प-छ-ा प-छन- प-छ-ा ----- पूछना 0
p-o-hha-a poochhana p-o-h-a-a --------- poochhana
Аз питах. मैंन- -ूछा म--न- प-छ- म-ं-े प-छ- ---------- मैंने पूछा 0
ma---- p--ch-a mainne poochha m-i-n- p-o-h-a -------------- mainne poochha
Аз постоянно питах. मै-ने--मे----ूछा म--न- हम-श- प-छ- म-ं-े ह-े-ा प-छ- ---------------- मैंने हमेशा पूछा 0
m-inne ha--sha-p----ha mainne hamesha poochha m-i-n- h-m-s-a p-o-h-a ---------------------- mainne hamesha poochha
Разказвам स-न--ा स-न-न- स-न-न- ------ सुनाना 0
s-naa-a sunaana s-n-a-a ------- sunaana
Аз разказвах. म-ं-----न--ा म--न- स-न-य- म-ं-े स-न-य- ------------ मैंने सुनाया 0
ma-n-- s-n---a mainne sunaaya m-i-n- s-n-a-a -------------- mainne sunaaya
Аз разказах цялата история. मैंन- -ूरी--हान- स---ई म--न- प-र- कह-न- स-न-ई म-ं-े प-र- क-ा-ी स-न-ई ---------------------- मैंने पूरी कहानी सुनाई 0
mainn--poore--ka--a----s---ee mainne pooree kahaanee sunaee m-i-n- p-o-e- k-h-a-e- s-n-e- ----------------------------- mainne pooree kahaanee sunaee
Уча सीखना स-खन- स-ख-ा ----- सीखना 0
se-kh-na seekhana s-e-h-n- -------- seekhana
Аз учих. म---े-सीखा म--न- स-ख- म-ं-े स-ख- ---------- मैंने सीखा 0
m--n-e-seek-a mainne seekha m-i-n- s-e-h- ------------- mainne seekha
Аз учих цяла вечер. मै-न--श---भ- -ी-ा म--न- श-म भर स-ख- म-ं-े श-म भ- स-ख- ----------------- मैंने शाम भर सीखा 0
ma-n-- shaam-b--r -----a mainne shaam bhar seekha m-i-n- s-a-m b-a- s-e-h- ------------------------ mainne shaam bhar seekha
Работя काम -रना क-म करन- क-म क-न- -------- काम करना 0
k-am---r--a kaam karana k-a- k-r-n- ----------- kaam karana
Аз работих. मैंन- का- -ि-ा म--न- क-म क-य- म-ं-े क-म क-य- -------------- मैंने काम किया 0
m--nne----m-k-ya mainne kaam kiya m-i-n- k-a- k-y- ---------------- mainne kaam kiya
Аз работих цял ден. म--न- -ू-ा--िन --- -िया म--न- प-र- द-न क-म क-य- म-ं-े प-र- द-न क-म क-य- ----------------------- मैंने पूरा दिन काम किया 0
m----- po--a-di---a----i-a mainne poora din kaam kiya m-i-n- p-o-a d-n k-a- k-y- -------------------------- mainne poora din kaam kiya
Ям ख-ना ख-न- ख-न- ---- खाना 0
k-aa-a khaana k-a-n- ------ khaana
Аз ядох. मै--े-ख--ा म--न- ख-य- म-ं-े ख-य- ---------- मैंने खाया 0
m-i-ne-kh--ya mainne khaaya m-i-n- k-a-y- ------------- mainne khaaya
Аз изядох всичката храна. म-----स--- खा-ा-ख--ा म--न- स-र- ख-न- ख-य- म-ं-े स-र- ख-न- ख-य- -------------------- मैंने सारा खाना खाया 0
mai--e saa---kh-a-- k-aaya mainne saara khaana khaaya m-i-n- s-a-a k-a-n- k-a-y- -------------------------- mainne saara khaana khaaya

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!