Разговорник

bg Минало време 3   »   ka წარსული 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [ოთხმოცდასამი]

83 [otkhmotsdasami]

წარსული 3

[ts'arsuli 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона ტელეფონ-ე---რ-კვა ტელეფონზე დარეკვა ტ-ლ-ფ-ნ-ე დ-რ-კ-ა ----------------- ტელეფონზე დარეკვა 0
t'el-po-z- d------a t'eleponze darek'va t-e-e-o-z- d-r-k-v- ------------------- t'eleponze darek'va
Аз звънях по телефона. დავრე-ე. დავრეკე. დ-ვ-ე-ე- -------- დავრეკე. 0
d-v---'e. davrek'e. d-v-e-'-. --------- davrek'e.
Говорих по телефона през цялото време. ს-ლ----ე-ო--ე ---პ-რ---ბდი. სულ ტელეფონზე ვლაპარაკობდი. ს-ლ ტ-ლ-ფ-ნ-ე ვ-ა-ა-ა-ო-დ-. --------------------------- სულ ტელეფონზე ვლაპარაკობდი. 0
s-l-t--lep--ze--l-p'a-ak--b-i. sul t'eleponze vlap'arak'obdi. s-l t-e-e-o-z- v-a-'-r-k-o-d-. ------------------------------ sul t'eleponze vlap'arak'obdi.
Питам შე----ვა შეკითხვა შ-კ-თ-ვ- -------- შეკითხვა 0
s-ek'-tkh-a shek'itkhva s-e-'-t-h-a ----------- shek'itkhva
Аз питах. ვი-ით--. ვიკითხე. ვ-კ-თ-ე- -------- ვიკითხე. 0
v-k--tkhe. vik'itkhe. v-k-i-k-e- ---------- vik'itkhe.
Аз постоянно питах. ს-----ითხ--ო---. სულ ვკითხულობდი. ს-ლ ვ-ი-ხ-ლ-ბ-ი- ---------------- სულ ვკითხულობდი. 0
su- -k-itk-ulobdi. sul vk'itkhulobdi. s-l v-'-t-h-l-b-i- ------------------ sul vk'itkhulobdi.
Разказвам თხ--ბა თხრობა თ-რ-ბ- ------ თხრობა 0
t-h-oba tkhroba t-h-o-a ------- tkhroba
Аз разказвах. მ-ვ--ვი. მოვყევი. მ-ვ-ე-ი- -------- მოვყევი. 0
m-v--vi. movqevi. m-v-e-i- -------- movqevi.
Аз разказах цялата история. ს-ლ ვ--ებო--. სულ ვყვებოდი. ს-ლ ვ-ვ-ბ-დ-. ------------- სულ ვყვებოდი. 0
sul-vq-eb--i. sul vqvebodi. s-l v-v-b-d-. ------------- sul vqvebodi.
Уча ს----ა სწავლა ს-ა-ლ- ------ სწავლა 0
sts'av-a sts'avla s-s-a-l- -------- sts'avla
Аз учих. ვი-წ---ე. ვისწავლე. ვ-ს-ა-ლ-. --------- ვისწავლე. 0
v---s'av--. vists'avle. v-s-s-a-l-. ----------- vists'avle.
Аз учих цяла вечер. მ-ე-ი--ა-ამო-ვ-წ--ლობდი. მთელი საღამო ვსწავლობდი. მ-ე-ი ს-ღ-მ- ვ-წ-ვ-ო-დ-. ------------------------ მთელი საღამო ვსწავლობდი. 0
m---i s--h----vst-----o--i. mteli saghamo vsts'avlobdi. m-e-i s-g-a-o v-t-'-v-o-d-. --------------------------- mteli saghamo vsts'avlobdi.
Работя მ-შა-ბა მუშაობა მ-შ-ო-ა ------- მუშაობა 0
mushaoba mushaoba m-s-a-b- -------- mushaoba
Аз работих. ვი--შა-ე. ვიმუშავე. ვ-მ-შ-ვ-. --------- ვიმუშავე. 0
vim-s--ve. vimushave. v-m-s-a-e- ---------- vimushave.
Аз работих цял ден. მთელ- -----ი----ვე. მთელი დღე ვიმუშავე. მ-ე-ი დ-ე ვ-მ-შ-ვ-. ------------------- მთელი დღე ვიმუშავე. 0
mteli-d--- vi-us-av-. mteli dghe vimushave. m-e-i d-h- v-m-s-a-e- --------------------- mteli dghe vimushave.
Ям ჭა-ა ჭამა ჭ-მ- ---- ჭამა 0
ch'ama ch'ama c-'-m- ------ ch'ama
Аз ядох. ვჭ--ე. ვჭამე. ვ-ა-ე- ------ ვჭამე. 0
v--'ame. vch'ame. v-h-a-e- -------- vch'ame.
Аз изядох всичката храна. ს----ლი---ლ--ე-ჭა-ე. საჭმელი სულ შევჭამე. ს-ჭ-ე-ი ს-ლ შ-ვ-ა-ე- -------------------- საჭმელი სულ შევჭამე. 0
s---'-e----ul-shev--'am-. sach'meli sul shevch'ame. s-c-'-e-i s-l s-e-c-'-m-. ------------------------- sach'meli sul shevch'ame.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!