Разговорник

bg Минало време 3   »   kk Past tense 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [сексен үш]

83 [seksen üş]

Past tense 3

[Ötken şaq 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона те--фон--- -----су телефонмен сөйлесу т-л-ф-н-е- с-й-е-у ------------------ телефонмен сөйлесу 0
tele-o--e- ---lesw telefonmen söylesw t-l-f-n-e- s-y-e-w ------------------ telefonmen söylesw
Аз звънях по телефона. М-н-те--фо------өйл-ст--. Мен телефонмен сөйлестім. М-н т-л-ф-н-е- с-й-е-т-м- ------------------------- Мен телефонмен сөйлестім. 0
Men tel-fo---- ----esti-. Men telefonmen söylestim. M-n t-l-f-n-e- s-y-e-t-m- ------------------------- Men telefonmen söylestim.
Говорих по телефона през цялото време. Мен -не-і -ел-ф-нм-н-сө-----п--ү-ді-. Мен үнемі телефонмен сөйлесіп жүрдім. М-н ү-е-і т-л-ф-н-е- с-й-е-і- ж-р-і-. ------------------------------------- Мен үнемі телефонмен сөйлесіп жүрдім. 0
M-n ---m---elef-n--n---yles-p------m. Men ünemi telefonmen söylesip jürdim. M-n ü-e-i t-l-f-n-e- s-y-e-i- j-r-i-. ------------------------------------- Men ünemi telefonmen söylesip jürdim.
Питам с---у сұрау с-р-у ----- сұрау 0
s-r-w suraw s-r-w ----- suraw
Аз питах. Мен--ұра--м. Мен сұрадым. М-н с-р-д-м- ------------ Мен сұрадым. 0
Men--ur---m. Men suradım. M-n s-r-d-m- ------------ Men suradım.
Аз постоянно питах. Ме- ---мі-сұ----ы--ын. Мен үнемі сұрайтынмын. М-н ү-е-і с-р-й-ы-м-н- ---------------------- Мен үнемі сұрайтынмын. 0
M---ü-e-i-s-r--tın---. Men ünemi suraytınmın. M-n ü-e-i s-r-y-ı-m-n- ---------------------- Men ünemi suraytınmın.
Разказвам а--у айту а-т- ---- айту 0
ay-w aytw a-t- ---- aytw
Аз разказвах. М-н ай-ып-б-рд--. Мен айтып бердім. М-н а-т-п б-р-і-. ----------------- Мен айтып бердім. 0
Men --tı--------. Men aytıp berdim. M-n a-t-p b-r-i-. ----------------- Men aytıp berdim.
Аз разказах цялата история. М-- оқ--аны т--ы--ай-----е--ім. Мен оқиғаны толық айтып бердім. М-н о-и-а-ы т-л-қ а-т-п б-р-і-. ------------------------------- Мен оқиғаны толық айтып бердім. 0
M-n---ï-a-ı -o-ı- -ytı--b-rdi-. Men oqïğanı tolıq aytıp berdim. M-n o-ï-a-ı t-l-q a-t-p b-r-i-. ------------------------------- Men oqïğanı tolıq aytıp berdim.
Уча о-у оқу о-у --- оқу 0
o-w oqw o-w --- oqw
Аз учих. Ме----ы---. Мен оқыдым. М-н о-ы-ы-. ----------- Мен оқыдым. 0
M-n oq--ım. Men oqıdım. M-n o-ı-ı-. ----------- Men oqıdım.
Аз учих цяла вечер. М-----ш -о-- -қы--м. Мен кеш бойы оқыдым. М-н к-ш б-й- о-ы-ы-. -------------------- Мен кеш бойы оқыдым. 0
Men---ş--oyı o-ıd--. Men keş boyı oqıdım. M-n k-ş b-y- o-ı-ı-. -------------------- Men keş boyı oqıdım.
Работя жұм-с і-теу жұмыс істеу ж-м-с і-т-у ----------- жұмыс істеу 0
ju-ı----tew jumıs istew j-m-s i-t-w ----------- jumıs istew
Аз работих. Ме---ұм---іс--д-м. Мен жұмыс істедім. М-н ж-м-с і-т-д-м- ------------------ Мен жұмыс істедім. 0
M-n---m-- ist-dim. Men jumıs istedim. M-n j-m-s i-t-d-m- ------------------ Men jumıs istedim.
Аз работих цял ден. М-- --н- --йы--ұ-ыс-істе---. Мен күні бойы жұмыс істедім. М-н к-н- б-й- ж-м-с і-т-д-м- ---------------------------- Мен күні бойы жұмыс істедім. 0
M-n-k-ni -oyı-jumı- -st-dim. Men küni boyı jumıs istedim. M-n k-n- b-y- j-m-s i-t-d-m- ---------------------------- Men küni boyı jumıs istedim.
Ям та---тану тамақтану т-м-қ-а-у --------- тамақтану 0
ta--qt-nw tamaqtanw t-m-q-a-w --------- tamaqtanw
Аз ядох. Мен -----тан--м. Мен тамақтандым. М-н т-м-қ-а-д-м- ---------------- Мен тамақтандым. 0
Men ---a---n--m. Men tamaqtandım. M-n t-m-q-a-d-m- ---------------- Men tamaqtandım.
Аз изядох всичката храна. М-- б-р -а--қ-- жеп----д--. Мен бар тамақты жеп қойдым. М-н б-р т-м-қ-ы ж-п қ-й-ы-. --------------------------- Мен бар тамақты жеп қойдым. 0
M---ba- -am-------p-qoy---. Men bar tamaqtı jep qoydım. M-n b-r t-m-q-ı j-p q-y-ı-. --------------------------- Men bar tamaqtı jep qoydım.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!