Разговорник

bg Пазаруване   »   en Shopping

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [fifty-four]

Shopping

Изберете как искате да видите превода:   
български английски (UK) Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. I-want--o-b-y-a-p-e--nt. I want to buy a present. I w-n- t- b-y a p-e-e-t- ------------------------ I want to buy a present. 0
Но не нещо прекалено скъпо. B----othi---to---x-e--iv-. But nothing too expensive. B-t n-t-i-g t-o e-p-n-i-e- -------------------------- But nothing too expensive. 0
Може би дамска чанта? May-e-a-h-n--a-? Maybe a handbag? M-y-e a h-n-b-g- ---------------- Maybe a handbag? 0
Какъв цвят желаете? Whic- c-lo- -o-----ou-l---? Which color would you like? W-i-h c-l-r w-u-d y-u l-k-? --------------------------- Which color would you like? 0
Черен, кафяв или бял? B---k- b---n -r -h-te? Black, brown or white? B-a-k- b-o-n o- w-i-e- ---------------------- Black, brown or white? 0
Голяма или малка? A -arg- -ne-------ma----n-? A large one or a small one? A l-r-e o-e o- a s-a-l o-e- --------------------------- A large one or a small one? 0
Може ли да видя тази? May I ----t--s -n-,-ple-s-? May I see this one, please? M-y I s-e t-i- o-e- p-e-s-? --------------------------- May I see this one, please? 0
От кожа ли е? Is -t-m-----f-l-athe-? Is it made of leather? I- i- m-d- o- l-a-h-r- ---------------------- Is it made of leather? 0
Или от изкуствена материя? O--i- -t----- -- -l-st--? Or is it made of plastic? O- i- i- m-d- o- p-a-t-c- ------------------------- Or is it made of plastic? 0
От кожа естествено. O--l-a--er, of cours-. Of leather, of course. O- l-a-h-r- o- c-u-s-. ---------------------- Of leather, of course. 0
Това е особено добро качество. Th-s-is-v--y go-- qual---. This is very good quality. T-i- i- v-r- g-o- q-a-i-y- -------------------------- This is very good quality. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. A-- the -ag -s r---l--ve-y-r-asonabl-. And the bag is really very reasonable. A-d t-e b-g i- r-a-l- v-r- r-a-o-a-l-. -------------------------------------- And the bag is really very reasonable. 0
Харесва ми. I-li-- i-. I like it. I l-k- i-. ---------- I like it. 0
Ще я взема. I-l- ta-e--t. I’ll take it. I-l- t-k- i-. ------------- I’ll take it. 0
Може ли евентуално да я подменя? Ca- I-ex------------ n-e-ed? Can I exchange it if needed? C-n I e-c-a-g- i- i- n-e-e-? ---------------------------- Can I exchange it if needed? 0
Разбира се. Of--o--se. Of course. O- c-u-s-. ---------- Of course. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. W--ll -i-t----p --. We’ll gift wrap it. W-’-l g-f- w-a- i-. ------------------- We’ll gift wrap it. 0
Касата е там отсреща. T---cas---- i--o-er there. The cashier is over there. T-e c-s-i-r i- o-e- t-e-e- -------------------------- The cashier is over there. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...