Разговорник

bg Пазаруване   »   kk Shopping

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [елу төрт]

54 [elw tört]

Shopping

[Sawda jasaw]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. М-н-сыйл-- -атып алай-н де--ед-м. Мен сыйлық сатып алайын деп едім. М-н с-й-ы- с-т-п а-а-ы- д-п е-і-. --------------------------------- Мен сыйлық сатып алайын деп едім. 0
Me- -ıyl-q----ı- -l-y-- -e--e--m. Men sıylıq satıp alayın dep edim. M-n s-y-ı- s-t-p a-a-ı- d-p e-i-. --------------------------------- Men sıylıq satıp alayın dep edim.
Но не нещо прекалено скъпо. Б---қ өте---мбат б-л-а---. Бірақ өте қымбат болмасын. Б-р-қ ө-е қ-м-а- б-л-а-ы-. -------------------------- Бірақ өте қымбат болмасын. 0
Bira- ö-- --mb-- -ol-asın. Biraq öte qımbat bolmasın. B-r-q ö-e q-m-a- b-l-a-ı-. -------------------------- Biraq öte qımbat bolmasın.
Може би дамска чанта? М--кін- с--ке -а--п -ла-сыз? Мүмкін, сөмке сатып аларсыз? М-м-і-, с-м-е с-т-п а-а-с-з- ---------------------------- Мүмкін, сөмке сатып аларсыз? 0
Mü-k--- s-m---sat-p--lars--? Mümkin, sömke satıp alarsız? M-m-i-, s-m-e s-t-p a-a-s-z- ---------------------------- Mümkin, sömke satıp alarsız?
Какъв цвят желаете? Қ-нд-- тү-ін --л--сыз? Қандай түсін қалайсыз? Қ-н-а- т-с-н қ-л-й-ы-? ---------------------- Қандай түсін қалайсыз? 0
Q--d-y -ü--n qala-sız? Qanday tüsin qalaysız? Q-n-a- t-s-n q-l-y-ı-? ---------------------- Qanday tüsin qalaysız?
Черен, кафяв или бял? Қ--а- қоң---------қ--а? Қара, қоңыр әлде ақ па? Қ-р-, қ-ң-р ә-д- а- п-? ----------------------- Қара, қоңыр әлде ақ па? 0
Q-----qoñ----lde-----a? Qara, qoñır älde aq pa? Q-r-, q-ñ-r ä-d- a- p-? ----------------------- Qara, qoñır älde aq pa?
Голяма или малка? Үл---і---е-әл-- --ш--н-а--- б-? Үлкенін бе әлде кішкентайын ба? Ү-к-н-н б- ә-д- к-ш-е-т-й-н б-? ------------------------------- Үлкенін бе әлде кішкентайын ба? 0
Ülke--- -- -lde ki-k----yın--a? Ülkenin be älde kişkentayın ba? Ü-k-n-n b- ä-d- k-ş-e-t-y-n b-? ------------------------------- Ülkenin be älde kişkentayın ba?
Може ли да видя тази? М-н-ны кө-с-м-бола--а? Мынаны көрсем бола ма? М-н-н- к-р-е- б-л- м-? ---------------------- Мынаны көрсем бола ма? 0
Mınan- kör----b-l--ma? Mınanı körsem bola ma? M-n-n- k-r-e- b-l- m-? ---------------------- Mınanı körsem bola ma?
От кожа ли е? Был-ары---? Былғары ма? Б-л-а-ы м-? ----------- Былғары ма? 0
Bı--ar- ma? Bılğarı ma? B-l-a-ı m-? ----------- Bılğarı ma?
Или от изкуствена материя? Әлд--ж-с--ды м---р--л -а? Әлде жасанды материал ма? Ә-д- ж-с-н-ы м-т-р-а- м-? ------------------------- Әлде жасанды материал ма? 0
Äld----s-n-ı m---r-al-m-? Älde jasandı materïal ma? Ä-d- j-s-n-ı m-t-r-a- m-? ------------------------- Älde jasandı materïal ma?
От кожа естествено. Ә---- бы---ры. Әрине былғары. Ә-и-е б-л-а-ы- -------------- Әрине былғары. 0
Ärï-- -ı-ğ--ı. Ärïne bılğarı. Ä-ï-e b-l-a-ı- -------------- Ärïne bılğarı.
Това е особено добро качество. Сап-с--е--кш--жақ--. Сапасы ерекше жақсы. С-п-с- е-е-ш- ж-қ-ы- -------------------- Сапасы ерекше жақсы. 0
S-p--ı-er-kş--j-q-ı. Sapası erekşe jaqsı. S-p-s- e-e-ş- j-q-ı- -------------------- Sapası erekşe jaqsı.
Чантата действително е на много изгодна цена. Cөм--н---б----ы- -а-,--т- тиі-ді. Cөмкенің бағасы, рас, өте тиімді. C-м-е-і- б-ғ-с-, р-с- ө-е т-і-д-. --------------------------------- Cөмкенің бағасы, рас, өте тиімді. 0
Cöm-e-i-----a----r--- öte-t----i. Cömkeniñ bağası, ras, öte tïimdi. C-m-e-i- b-ğ-s-, r-s- ö-e t-i-d-. --------------------------------- Cömkeniñ bağası, ras, öte tïimdi.
Харесва ми. Ма----ұн-й--. Маған ұнайды. М-ғ-н ұ-а-д-. ------------- Маған ұнайды. 0
Ma-a----aydı. Mağan unaydı. M-ğ-n u-a-d-. ------------- Mağan unaydı.
Ще я взема. М---о-ы -л--ы-. Мен оны аламын. М-н о-ы а-а-ы-. --------------- Мен оны аламын. 0
M-n--n- -l--ı-. Men onı alamın. M-n o-ı a-a-ı-. --------------- Men onı alamın.
Може ли евентуално да я подменя? Қ-л-с-м- а--стыр- ала- -а? Қаласам, ауыстыра алам ба? Қ-л-с-м- а-ы-т-р- а-а- б-? -------------------------- Қаласам, ауыстыра алам ба? 0
Q--a-am, awı----a--la--b-? Qalasam, awıstıra alam ba? Q-l-s-m- a-ı-t-r- a-a- b-? -------------------------- Qalasam, awıstıra alam ba?
Разбира се. Ә-и-е. Әрине. Ә-и-е- ------ Әрине. 0
Ä-ï-e. Ärïne. Ä-ï-e- ------ Ärïne.
Ние ще я опаковаме като подарък. Біз-о-ы -ы--ық-е--п ор-ймыз. Біз оны сыйлық етіп ораймыз. Б-з о-ы с-й-ы- е-і- о-а-м-з- ---------------------------- Біз оны сыйлық етіп ораймыз. 0
Bi- -nı -ıylı--et-- --a-mı-. Biz onı sıylıq etip oraymız. B-z o-ı s-y-ı- e-i- o-a-m-z- ---------------------------- Biz onı sıylıq etip oraymız.
Касата е там отсреща. К---а -на жа---. Касса ана жақта. К-с-а а-а ж-қ-а- ---------------- Касса ана жақта. 0
K---a---- ja-t-. Kassa ana jaqta. K-s-a a-a j-q-a- ---------------- Kassa ana jaqta.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...