Разговорник

bg Пазаруване   »   ka ყიდვა

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [ორმოცდათოთხმეტი]

54 [ormotsdatotkhmet\'i]

ყიდვა

[qidva]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. ს-ჩუ---- -იდ-ა მი--ა. საჩუქრის ყიდვა მინდა. ს-ჩ-ქ-ი- ყ-დ-ა მ-ნ-ა- --------------------- საჩუქრის ყიდვა მინდა. 0
sac---r-- q--va m---a. sachukris qidva minda. s-c-u-r-s q-d-a m-n-a- ---------------------- sachukris qidva minda.
Но не нещо прекалено скъпо. მ--რამ-ა-ც -----ე--ვი---. მაგრამ არც თუ ისე ძვირის. მ-გ-ა- ა-ც თ- ი-ე ძ-ი-ი-. ------------------------- მაგრამ არც თუ ისე ძვირის. 0
m---am a-ts-t- -se-d-v----. magram arts tu ise dzviris. m-g-a- a-t- t- i-e d-v-r-s- --------------------------- magram arts tu ise dzviris.
Може би дамска чанта? იქ-ე- -ე--ა--ა? იქნებ ხელჩანთა? ი-ნ-ბ ხ-ლ-ა-თ-? --------------- იქნებ ხელჩანთა? 0
i-n-b--helc-ant-? ikneb khelchanta? i-n-b k-e-c-a-t-? ----------------- ikneb khelchanta?
Какъв цвят желаете? რა-ფერი --ე--ვ-? რა ფერი გნებავთ? რ- ფ-რ- გ-ე-ა-თ- ---------------- რა ფერი გნებავთ? 0
ra---ri -n-----? ra peri gnebavt? r- p-r- g-e-a-t- ---------------- ra peri gnebavt?
Черен, кафяв или бял? შ-ვი---ავისფ--ი----თეთრი? შავი, ყავისფერი თუ თეთრი? შ-ვ-, ყ-ვ-ს-ე-ი თ- თ-თ-ი- ------------------------- შავი, ყავისფერი თუ თეთრი? 0
sh--i- -a------i-tu t-t-i? shavi, qavisperi tu tetri? s-a-i- q-v-s-e-i t- t-t-i- -------------------------- shavi, qavisperi tu tetri?
Голяма или малка? დიდი-თ--პატარ-? დიდი თუ პატარა? დ-დ- თ- პ-ტ-რ-? --------------- დიდი თუ პატარა? 0
d-d- t---'a-'--a? didi tu p'at'ara? d-d- t- p-a-'-r-? ----------------- didi tu p'at'ara?
Може ли да видя тази? შეი-ლე----ნ-ხო? შეიძლება ვნახო? შ-ი-ლ-ბ- ვ-ა-ო- --------------- შეიძლება ვნახო? 0
s--id---b- --a-ho? sheidzleba vnakho? s-e-d-l-b- v-a-h-? ------------------ sheidzleba vnakho?
От кожа ли е? ტ-ავის-ა---? ტყავის არის? ტ-ა-ი- ა-ი-? ------------ ტყავის არის? 0
t---vis----s? t'qavis aris? t-q-v-s a-i-? ------------- t'qavis aris?
Или от изкуствена материя? თ--ხელ---უ--ა? თუ ხელოვნურია? თ- ხ-ლ-ვ-უ-ი-? -------------- თუ ხელოვნურია? 0
t---hel-v--ri-? tu khelovnuria? t- k-e-o-n-r-a- --------------- tu khelovnuria?
От кожа естествено. ტ-ა-ი----ა ---- უ--ა. ტყავის, რა თქმა უნდა. ტ-ა-ი-, რ- თ-მ- უ-დ-. --------------------- ტყავის, რა თქმა უნდა. 0
t--av-s- -a tkm--u-da. t'qavis, ra tkma unda. t-q-v-s- r- t-m- u-d-. ---------------------- t'qavis, ra tkma unda.
Това е особено добро качество. ე-----ს--უთ-ები---არ--ხ--ნ-ა. ეს განსაკუთრებით ხარისხიანია. ე- გ-ნ-ა-უ-რ-ბ-თ ხ-რ-ს-ი-ნ-ა- ----------------------------- ეს განსაკუთრებით ხარისხიანია. 0
es--a-s-k'-tr-bi- -ha--s---a--a. es gansak'utrebit khariskhiania. e- g-n-a-'-t-e-i- k-a-i-k-i-n-a- -------------------------------- es gansak'utrebit khariskhiania.
Чантата действително е на много изгодна цена. ხე---ნთა -ართლა-----ი-. ხელჩანთა მართლაც იაფია. ხ-ლ-ა-თ- მ-რ-ლ-ც ი-ფ-ა- ----------------------- ხელჩანთა მართლაც იაფია. 0
kh--c-an-a--a--la----api-. khelchanta martlats iapia. k-e-c-a-t- m-r-l-t- i-p-a- -------------------------- khelchanta martlats iapia.
Харесва ми. მ-მ-ონს. მომწონს. მ-მ-ო-ს- -------- მომწონს. 0
mo---'ons. momts'ons. m-m-s-o-s- ---------- momts'ons.
Ще я взема. ვ--იდი. ვიყიდი. ვ-ყ-დ-. ------- ვიყიდი. 0
v--id-. viqidi. v-q-d-. ------- viqidi.
Може ли евентуално да я подменя? გამოც--- შ---ძ-ებელია? გამოცვლა შესაძლებელია? გ-მ-ც-ლ- შ-ს-ძ-ე-ე-ი-? ---------------------- გამოცვლა შესაძლებელია? 0
ga-o-sv---------zl-b-l--? gamotsvla shesadzlebelia? g-m-t-v-a s-e-a-z-e-e-i-? ------------------------- gamotsvla shesadzlebelia?
Разбира се. რა თქ---უნდა. რა თქმა უნდა. რ- თ-მ- უ-დ-. ------------- რა თქმა უნდა. 0
r---k-a-----. ra tkma unda. r- t-m- u-d-. ------------- ra tkma unda.
Ние ще я опаковаме като подарък. გაგიხვ--თ რ-გორც --ჩ---რს. გაგიხვევთ როგორც საჩუქარს. გ-გ-ხ-ე-თ რ-გ-რ- ს-ჩ-ქ-რ-. -------------------------- გაგიხვევთ როგორც საჩუქარს. 0
g-----v--t--o-or-- sa--u---s. gagikhvevt rogorts sachukars. g-g-k-v-v- r-g-r-s s-c-u-a-s- ----------------------------- gagikhvevt rogorts sachukars.
Касата е там отсреща. იქ -რი- სა-არ-. იქ არის სალარო. ი- ა-ი- ს-ლ-რ-. --------------- იქ არის სალარო. 0
ik a-is -ala--. ik aris salaro. i- a-i- s-l-r-. --------------- ik aris salaro.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...