Разговорник

bg Пазаруване   »   sl Nakupovanje

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [štiriinpetdeset]

Nakupovanje

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. R-d(a- -- k-p--(----ari-o. Rad(a) bi kupil(a) darilo. R-d-a- b- k-p-l-a- d-r-l-. -------------------------- Rad(a) bi kupil(a) darilo. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Ve---r--e---edra--. Vendar ne predrago. V-n-a- n- p-e-r-g-. ------------------- Vendar ne predrago. 0
Може би дамска чанта? Morda -or---o? Morda torbico? M-r-a t-r-i-o- -------------- Morda torbico? 0
Какъв цвят желаете? V---kšni-b------o ž-l---? V kakšni barvi jo želite? V k-k-n- b-r-i j- ž-l-t-? ------------------------- V kakšni barvi jo želite? 0
Черен, кафяв или бял? V--r--,-r---i al- ----? V črni, rjavi ali beli? V č-n-, r-a-i a-i b-l-? ----------------------- V črni, rjavi ali beli? 0
Голяма или малка? Ve--ko -l----jh-o? Veliko ali majhno? V-l-k- a-i m-j-n-? ------------------ Veliko ali majhno? 0
Може ли да видя тази? Si-------to-- pog-edam? Si lahko tole pogledam? S- l-h-o t-l- p-g-e-a-? ----------------------- Si lahko tole pogledam? 0
От кожа ли е? J--t--e iz -snja? Je tale iz usnja? J- t-l- i- u-n-a- ----------------- Je tale iz usnja? 0
Или от изкуствена материя? A-- iz --e-n---n-vi? Ali iz umetne snovi? A-i i- u-e-n- s-o-i- -------------------- Ali iz umetne snovi? 0
От кожа естествено. Seve-- je iz---n--. Seveda je iz usnja. S-v-d- j- i- u-n-a- ------------------- Seveda je iz usnja. 0
Това е особено добро качество. Je -elo-d-b-e-ka---o-t-. Je zelo dobre kakovosti. J- z-l- d-b-e k-k-v-s-i- ------------------------ Je zelo dobre kakovosti. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. In ---to---ca-j--resni-----el---oc--i. In ta torbica je resnično zelo poceni. I- t- t-r-i-a j- r-s-i-n- z-l- p-c-n-. -------------------------------------- In ta torbica je resnično zelo poceni. 0
Харесва ми. Vše- m- j-. Všeč mi je. V-e- m- j-. ----------- Všeč mi je. 0
Ще я взема. V-ame- j-. Vzamem jo. V-a-e- j-. ---------- Vzamem jo. 0
Може ли евентуално да я подменя? Jo-----o-kasn-je-mo---e -ame----? Jo lahko kasneje mogoče zamenjam? J- l-h-o k-s-e-e m-g-č- z-m-n-a-? --------------------------------- Jo lahko kasneje mogoče zamenjam? 0
Разбира се. S-ve--. Seveda. S-v-d-. ------- Seveda. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. J- ---- -----i-a----o--d-r-lo. Jo bomo zapakirali kot darilo. J- b-m- z-p-k-r-l- k-t d-r-l-. ------------------------------ Jo bomo zapakirali kot darilo. 0
Касата е там отсреща. T-- -e -l-g-j-a. Tam je blagajna. T-m j- b-a-a-n-. ---------------- Tam je blagajna. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...