Разговорник

bg Пазаруване   »   es Ir de compras

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [cincuenta y cuatro]

Ir de compras

Изберете как искате да видите превода:   
български испански Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Quer--a co-p-----n re--l-. Querría comprar un regalo. Q-e-r-a c-m-r-r u- r-g-l-. -------------------------- Querría comprar un regalo.
Но не нещо прекалено скъпо. P--o--a---demasi-do-c---. Pero nada demasiado caro. P-r- n-d- d-m-s-a-o c-r-. ------------------------- Pero nada demasiado caro.
Може би дамска чанта? ¿U- bo--o- -al-vez? ¿Un bolso, tal vez? ¿-n b-l-o- t-l v-z- ------------------- ¿Un bolso, tal vez?
Какъв цвят желаете? ¿D--qué co-o- -o -----e? ¿De qué color lo quiere? ¿-e q-é c-l-r l- q-i-r-? ------------------------ ¿De qué color lo quiere?
Черен, кафяв или бял? ¿-e-ro- mar--n---b-a-c-? ¿Negro, marrón o blanco? ¿-e-r-, m-r-ó- o b-a-c-? ------------------------ ¿Negro, marrón o blanco?
Голяма или малка? ¿-r-n---o---qu--o? ¿Grande o pequeño? ¿-r-n-e o p-q-e-o- ------------------ ¿Grande o pequeño?
Може ли да видя тази? ¿P--do-ver-é---s? ¿Puedo ver éstos? ¿-u-d- v-r é-t-s- ----------------- ¿Puedo ver éstos?
От кожа ли е? ¿Es----p--l? ¿Es de piel? ¿-s d- p-e-? ------------ ¿Es de piel?
Или от изкуствена материя? ¿- d--pl-sti-o? ¿O de plástico? ¿- d- p-á-t-c-? --------------- ¿O de plástico?
От кожа естествено. D- -i-l- --tu--lme---. De piel, naturalmente. D- p-e-, n-t-r-l-e-t-. ---------------------- De piel, naturalmente.
Това е особено добро качество. Es-de-muy ----a -a--dad. Es de muy buena calidad. E- d- m-y b-e-a c-l-d-d- ------------------------ Es de muy buena calidad.
Чантата действително е на много изгодна цена. Y -- b-l-o es-----a-ment- m-y--i---d- p--c--. Y el bolso está realmente muy bien de precio. Y e- b-l-o e-t- r-a-m-n-e m-y b-e- d- p-e-i-. --------------------------------------------- Y el bolso está realmente muy bien de precio.
Харесва ми. Me g---a. Me gusta. M- g-s-a- --------- Me gusta.
Ще я взема. Me ----uedo. Me lo quedo. M- l- q-e-o- ------------ Me lo quedo.
Може ли евентуално да я подменя? ¿-o p--do---mb-a-, ---o el -a-o? ¿Lo puedo cambiar, dado el caso? ¿-o p-e-o c-m-i-r- d-d- e- c-s-? -------------------------------- ¿Lo puedo cambiar, dado el caso?
Разбира се. N--uralmen--. Naturalmente. N-t-r-l-e-t-. ------------- Naturalmente.
Ние ще я опаковаме като подарък. S- lo----o---m---co-o-reg-l-. Se lo envolvemos como regalo. S- l- e-v-l-e-o- c-m- r-g-l-. ----------------------------- Se lo envolvemos como regalo.
Касата е там отсреща. L- c-j-------a--. La caja está ahí. L- c-j- e-t- a-í- ----------------- La caja está ahí.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...