Разговорник

bg На път   »   ru В дороге

37 [трийсет и седем]

На път

На път

37 [тридцать семь]

37 [tridtsatʹ semʹ]

В дороге

[V doroge]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Той пътува с мотор. Он-еде- -а м-----кле. Он едет на мотоцикле. О- е-е- н- м-т-ц-к-е- --------------------- Он едет на мотоцикле. 0
O--y--e- -a-m-----i-l-. On yedet na mototsikle. O- y-d-t n- m-t-t-i-l-. ----------------------- On yedet na mototsikle.
Тъй пътува с велосипед / колело. Он----- -а-в--о-ип-д-. Он едет на велосипеде. О- е-е- н- в-л-с-п-д-. ---------------------- Он едет на велосипеде. 0
On--edet----ve--sipe--. On yedet na velosipede. O- y-d-t n- v-l-s-p-d-. ----------------------- On yedet na velosipede.
Той върви пеш. О- ---- п-ш---. Он идёт пешком. О- и-ё- п-ш-о-. --------------- Он идёт пешком. 0
On-idë------kom. On idët peshkom. O- i-ë- p-s-k-m- ---------------- On idët peshkom.
Той пътува с кораб. Он пл--ё- -а----оход-. Он плывёт на пароходе. О- п-ы-ё- н- п-р-х-д-. ---------------------- Он плывёт на пароходе. 0
On-ply-ë- -a-p-r-kho-e. On plyvët na parokhode. O- p-y-ë- n- p-r-k-o-e- ----------------------- On plyvët na parokhode.
Той пътува с лодка. О- --ы-ёт на ----е. Он плывёт на лодке. О- п-ы-ё- н- л-д-е- ------------------- Он плывёт на лодке. 0
O- --y--t-n-----k-. On plyvët na lodke. O- p-y-ë- n- l-d-e- ------------------- On plyvët na lodke.
Той плува. О--пл--ё-. Он плывёт. О- п-ы-ё-. ---------- Он плывёт. 0
O- -lyv--. On plyvët. O- p-y-ë-. ---------- On plyvët.
Опасно ли е тук? Зд----оп-сно? Здесь опасно? З-е-ь о-а-н-? ------------- Здесь опасно? 0
Zd--- op-s-o? Zdesʹ opasno? Z-e-ʹ o-a-n-? ------------- Zdesʹ opasno?
Опасно ли е да се пътува сам на автостоп? Од-о-- пу--шество--ть ----но? Одному путешествовать опасно? О-н-м- п-т-ш-с-в-в-т- о-а-н-? ----------------------------- Одному путешествовать опасно? 0
O-no-u--ute-h---vov--- o--s--? Odnomu puteshestvovatʹ opasno? O-n-m- p-t-s-e-t-o-a-ʹ o-a-n-? ------------------------------ Odnomu puteshestvovatʹ opasno?
Опасно ли е да се разхождаш нощем сам? Н---- -пасно-хо---ь -ул-ть? Ночью опасно ходить гулять? Н-ч-ю о-а-н- х-д-т- г-л-т-? --------------------------- Ночью опасно ходить гулять? 0
No----u -p--no--h-dit- g-lyat-? Nochʹyu opasno khoditʹ gulyatʹ? N-c-ʹ-u o-a-n- k-o-i-ʹ g-l-a-ʹ- ------------------------------- Nochʹyu opasno khoditʹ gulyatʹ?
Ние объркахме пътя. Мы за-л-д-л-сь. Мы заблудились. М- з-б-у-и-и-ь- --------------- Мы заблудились. 0
M-----lu---isʹ. My zabludilisʹ. M- z-b-u-i-i-ʹ- --------------- My zabludilisʹ.
Ние сме на погрешен път. М--пошл- -е --да. Мы пошли не туда. М- п-ш-и н- т-д-. ----------------- Мы пошли не туда. 0
M- p--hl--ne-----. My poshli ne tuda. M- p-s-l- n- t-d-. ------------------ My poshli ne tuda.
Ние трябва да се върнем. Н--о-----ор----а-ься. Надо разворачиваться. Н-д- р-з-о-а-и-а-ь-я- --------------------- Надо разворачиваться. 0
N--o --z--r--h--atʹ-ya. Nado razvorachivatʹsya. N-d- r-z-o-a-h-v-t-s-a- ----------------------- Nado razvorachivatʹsya.
Къде може да се паркира тук? Гд--з---- --жно пр-п-рк----ь-я? Где здесь можно припарковаться? Г-е з-е-ь м-ж-о п-и-а-к-в-т-с-? ------------------------------- Где здесь можно припарковаться? 0
Gd- -de-ʹ-mo--no-----a--o-atʹs--? Gde zdesʹ mozhno priparkovatʹsya? G-e z-e-ʹ m-z-n- p-i-a-k-v-t-s-a- --------------------------------- Gde zdesʹ mozhno priparkovatʹsya?
Тук има ли паркинг? Здесь----ь а--о--о--ка? Здесь есть автостоянка? З-е-ь е-т- а-т-с-о-н-а- ----------------------- Здесь есть автостоянка? 0
Z---ʹ----t- --t-st--a--a? Zdesʹ yestʹ avtostoyanka? Z-e-ʹ y-s-ʹ a-t-s-o-a-k-? ------------------------- Zdesʹ yestʹ avtostoyanka?
Колко време може да се паркира тук? Ка--до--- ---с--мо----с----ь? Как долго здесь можно стоять? К-к д-л-о з-е-ь м-ж-о с-о-т-? ----------------------------- Как долго здесь можно стоять? 0
K-k ----- zd----mo--no-s---atʹ? Kak dolgo zdesʹ mozhno stoyatʹ? K-k d-l-o z-e-ʹ m-z-n- s-o-a-ʹ- ------------------------------- Kak dolgo zdesʹ mozhno stoyatʹ?
Карате ли ски? В---ат-ете-ь н--л----? Вы катаетесь на лыжах? В- к-т-е-е-ь н- л-ж-х- ---------------------- Вы катаетесь на лыжах? 0
Vy------e--s- -a---zhak-? Vy katayetesʹ na lyzhakh? V- k-t-y-t-s- n- l-z-a-h- ------------------------- Vy katayetesʹ na lyzhakh?
Със ски лифта ли ще се качите? Вы-пол-з-ете-ь --дъ--н-ко-- --о----о--ять-я--ав-р-? Вы пользуетесь подъёмником, чтобы подняться наверх? В- п-л-з-е-е-ь п-д-ё-н-к-м- ч-о-ы п-д-я-ь-я н-в-р-? --------------------------------------------------- Вы пользуетесь подъёмником, чтобы подняться наверх? 0
Vy -olʹzu--tes--po-ʺ---ni-o-- -ht-b--po--yat-s-a--a--rk-? Vy polʹzuyetesʹ podʺyëmnikom, chtoby podnyatʹsya naverkh? V- p-l-z-y-t-s- p-d-y-m-i-o-, c-t-b- p-d-y-t-s-a n-v-r-h- --------------------------------------------------------- Vy polʹzuyetesʹ podʺyëmnikom, chtoby podnyatʹsya naverkh?
Може ли да се заемат тук ски? Зд-с---ож-о-взять----и-на-------? Здесь можно взять лыжи на прокат? З-е-ь м-ж-о в-я-ь л-ж- н- п-о-а-? --------------------------------- Здесь можно взять лыжи на прокат? 0
Z---ʹ m---n---zyat- --z-i na---ok-t? Zdesʹ mozhno vzyatʹ lyzhi na prokat? Z-e-ʹ m-z-n- v-y-t- l-z-i n- p-o-a-? ------------------------------------ Zdesʹ mozhno vzyatʹ lyzhi na prokat?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Говорене на себе си

Когато някой говори на себе си, това е странно за слушателите. И все пак почти всички хора си говорят сами съвсем редовно. Психолозите смятат, че повече от 95 процента от възрастните го правят. Децата почти винаги говорят на себе си, когато си играят. Така че е напълно нормално човек да разговаря със себе си. Това е просто една специална форма на комуникация. А освен това, разговарянето със себе си отвреме-навреме може да донесе много ползи! Това е така, защото ние организираме своите мисли чрез речта. Нашият вътрешен глас се появява, когато говорим на себе си. Може също да се каже, че това е мислене на глас. Разсеяните хора особено често си говорят сами. В техния случай, определена област на мозъка е по-малко активна. И поради това, те са по-малко организирани. Чрез разговори със себе си, те си помагат да бъдат по-методични. Разговарянето със себе си също може да ни помогне при вземането на решения. А освен това, те са и много добър начин за облекчаване на стреса. Говоренето на себе си стимулира концентрацията и ни прави по -продуктивни. Защото гласното изказване на нещо отнема повече време, отколкото само мисълта за него. Ние ставаме по-наясно със своите мисли, когато говорим. Справяме се с тестове за трудност по-добре, когато говорим на себе си в процеса. Различни експерименти са доказали това. Можем също така да си дадем кураж чрез говорене на себе си. Много спортисти провеждат разговори със себе си, за да се мотивират. За съжаление, ние обикновено говорим на себе си в негативните ситуации. Ето защо, винаги трябва да се опитваме да бъдем позитивни. И трябва често да ревизираме какво си пожелаваме. По този начин ще можем да повлияем положително на своите действия чрез говорене. Но за съжаление, това работи само когато останем реалисти!
Знаете ли, че?
Румънският принадлежи към източнороманските езици. Той е майчин език на около 28 милиона души. Те живеят предимно в Румъния и Молдова. Румънският е официалният език на Република Молдова. Но в Сърбия и Украйна също има големи румънскоговорящи общности. Румънският е възникнал от латинския. В миналото римляните са владели две провинции в земите около Дунав. Румънският е най-тясно свързан с италианския. Румънците могат да се разбират с италианците много добре. Обратното обаче не винаги е така. Причината за това е, че румънският съдържа много славянски думи. Звуковата система е силно повлияна от съседните славянски езици. Затова в румънската азбука има някои специални знаци. Румънският се пише така, както се говори. Все още се откриват много прилики с древни латински структури ... Точно това прави откриването на езика много вълнуващо!