Разговорник

bg Числителни редни   »   ru Порядковые номера

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [шестьдесят один]

61 [shestʹdesyat odin]

Порядковые номера

[Poryadkovyye nomera]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Първият месец е януари. П--вы- -есяц-----ва-ь. Первый месяц - январь. П-р-ы- м-с-ц - я-в-р-. ---------------------- Первый месяц - январь. 0
P----y-m-s--ts - y--v-rʹ. Pervyy mesyats - yanvarʹ. P-r-y- m-s-a-s - y-n-a-ʹ- ------------------------- Pervyy mesyats - yanvarʹ.
Вторият месец е февруари. Втор-- м-сяц ---е--а-ь. Второй месяц - февраль. В-о-о- м-с-ц - ф-в-а-ь- ----------------------- Второй месяц - февраль. 0
V-or-----s--t- -----ralʹ. Vtoroy mesyats - fevralʹ. V-o-o- m-s-a-s - f-v-a-ʹ- ------------------------- Vtoroy mesyats - fevralʹ.
Третият месец е март. Т-ет-й-ме--ц-- -а--. Третий месяц - март. Т-е-и- м-с-ц - м-р-. -------------------- Третий месяц - март. 0
T-e-i---e-y----------. Tretiy mesyats - mart. T-e-i- m-s-a-s - m-r-. ---------------------- Tretiy mesyats - mart.
Четвъртият месец е април. Че--ёртый-мес-ц --ап-ель. Четвёртый месяц - апрель. Ч-т-ё-т-й м-с-ц - а-р-л-. ------------------------- Четвёртый месяц - апрель. 0
C-et-ër--- ---y-t- --ap-e-ʹ. Chetvërtyy mesyats - aprelʹ. C-e-v-r-y- m-s-a-s - a-r-l-. ---------------------------- Chetvërtyy mesyats - aprelʹ.
Петият месец е май. П-ты--мес-ц - -а-. Пятый месяц - май. П-т-й м-с-ц - м-й- ------------------ Пятый месяц - май. 0
Py---- me--a-- - ma-. Pyatyy mesyats - may. P-a-y- m-s-a-s - m-y- --------------------- Pyatyy mesyats - may.
Шестият месец е юни. Ше---й-мес-ц - июн-. Шестой месяц - июнь. Ш-с-о- м-с-ц - и-н-. -------------------- Шестой месяц - июнь. 0
She--o-----yat--- iy-n-. Shestoy mesyats - iyunʹ. S-e-t-y m-s-a-s - i-u-ʹ- ------------------------ Shestoy mesyats - iyunʹ.
Шест месеца са половин година. Шес-ь--ес--е--- э-- ---год-. Шесть месяцев – это полгода. Ш-с-ь м-с-ц-в – э-о п-л-о-а- ---------------------------- Шесть месяцев – это полгода. 0
Sh-s-ʹ m-s--t-ev –--t- --lg-da. Shestʹ mesyatsev – eto polgoda. S-e-t- m-s-a-s-v – e-o p-l-o-a- ------------------------------- Shestʹ mesyatsev – eto polgoda.
януари, февруари, март, Я---р-, ф--р--ь,---р-, Январь, февраль, март, Я-в-р-, ф-в-а-ь- м-р-, ---------------------- Январь, февраль, март, 0
Ya-va-ʹ--fevr-l-- -a--, Yanvarʹ, fevralʹ, mart, Y-n-a-ʹ- f-v-a-ʹ- m-r-, ----------------------- Yanvarʹ, fevralʹ, mart,
април, май и юни. ап-е-ь- --й и--ю-ь. апрель, май и июнь. а-р-л-, м-й и и-н-. ------------------- апрель, май и июнь. 0
a--e-ʹ--ma--------ʹ. aprelʹ, may i iyunʹ. a-r-l-, m-y i i-u-ʹ- -------------------- aprelʹ, may i iyunʹ.
Седмият месец е юли. Сед---- месяц-----ль. Седьмой месяц - июль. С-д-м-й м-с-ц - и-л-. --------------------- Седьмой месяц - июль. 0
S--ʹ-o------ats-- i--l-. Sedʹmoy mesyats - iyulʹ. S-d-m-y m-s-a-s - i-u-ʹ- ------------------------ Sedʹmoy mesyats - iyulʹ.
Осмият месец е август. Вось-о- мес-- ---в--ст. Восьмой месяц - август. В-с-м-й м-с-ц - а-г-с-. ----------------------- Восьмой месяц - август. 0
Vos--o- me---ts --a---s-. Vosʹmoy mesyats - avgust. V-s-m-y m-s-a-s - a-g-s-. ------------------------- Vosʹmoy mesyats - avgust.
Деветият месец е септември. Д--ят-й--е--ц ---е---б--. Девятый месяц - сентябрь. Д-в-т-й м-с-ц - с-н-я-р-. ------------------------- Девятый месяц - сентябрь. 0
Dev--ty- mes-at------n-yab-ʹ. Devyatyy mesyats - sentyabrʹ. D-v-a-y- m-s-a-s - s-n-y-b-ʹ- ----------------------------- Devyatyy mesyats - sentyabrʹ.
Десетият месец е октомври. Д--я-ый ---яц --октяб--. Десятый месяц - октябрь. Д-с-т-й м-с-ц - о-т-б-ь- ------------------------ Десятый месяц - октябрь. 0
D--ya----mesy-t--- -kt--b--. Desyatyy mesyats - oktyabrʹ. D-s-a-y- m-s-a-s - o-t-a-r-. ---------------------------- Desyatyy mesyats - oktyabrʹ.
Единайсетият месец е ноември. О---н-д-ат---ме-яц --но-б-ь. Одиннадцатый месяц - ноябрь. О-и-н-д-а-ы- м-с-ц - н-я-р-. ---------------------------- Одиннадцатый месяц - ноябрь. 0
Odi---d--a--y---sya-s-- -o-a--ʹ. Odinnadtsatyy mesyats - noyabrʹ. O-i-n-d-s-t-y m-s-a-s - n-y-b-ʹ- -------------------------------- Odinnadtsatyy mesyats - noyabrʹ.
Дванайсетият месец е декември. Дв----цаты- м-ся- --д--а---. Двенадцатый месяц - декабрь. Д-е-а-ц-т-й м-с-ц - д-к-б-ь- ---------------------------- Двенадцатый месяц - декабрь. 0
Dve-adts-t----e-yats-- d--a---. Dvenadtsatyy mesyats - dekabrʹ. D-e-a-t-a-y- m-s-a-s - d-k-b-ʹ- ------------------------------- Dvenadtsatyy mesyats - dekabrʹ.
Дванайсет месеца са една година. Д-енад---- ---я--в---э-о---д. Двенадцать месяцев – это год. Д-е-а-ц-т- м-с-ц-в – э-о г-д- ----------------------------- Двенадцать месяцев – это год. 0
Dven-----t- m-s--t--v - e-o-g-d. Dvenadtsatʹ mesyatsev – eto god. D-e-a-t-a-ʹ m-s-a-s-v – e-o g-d- -------------------------------- Dvenadtsatʹ mesyatsev – eto god.
юли, август, септември, И-л-,-ав-у--, --------, Июль, август, сентябрь, И-л-, а-г-с-, с-н-я-р-, ----------------------- Июль, август, сентябрь, 0
Iy-l-, av--s-, s-n----rʹ, Iyulʹ, avgust, sentyabrʹ, I-u-ʹ- a-g-s-, s-n-y-b-ʹ- ------------------------- Iyulʹ, avgust, sentyabrʹ,
октомври, ноември и декември. о-тя--ь, но---ь и-де--брь. октябрь, ноябрь и декабрь. о-т-б-ь- н-я-р- и д-к-б-ь- -------------------------- октябрь, ноябрь и декабрь. 0
okt--brʹ, --y---ʹ i -eka--ʹ. oktyabrʹ, noyabrʹ i dekabrʹ. o-t-a-r-, n-y-b-ʹ i d-k-b-ʹ- ---------------------------- oktyabrʹ, noyabrʹ i dekabrʹ.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...