Разговорник

bg В ресторанта 3   »   ru В ресторане 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [тридцать один]

31 [tridtsatʹ odin]

В ресторане 3

[V restorane 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. Я хо--- -ы / ---ел---ы ----ск-. Я хотел бы / хотела бы закуску. Я х-т-л б- / х-т-л- б- з-к-с-у- ------------------------------- Я хотел бы / хотела бы закуску. 0
Y- k--te- b- / -hot-la--- zak-s-u. Ya khotel by / khotela by zakusku. Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- z-k-s-u- ---------------------------------- Ya khotel by / khotela by zakusku.
Бих искал / искала салата. Я -о-ел б--/ -о--ла-б- са-а-. Я хотел бы / хотела бы салат. Я х-т-л б- / х-т-л- б- с-л-т- ----------------------------- Я хотел бы / хотела бы салат. 0
Y- k--tel-by - k--t--a b- -a---. Ya khotel by / khotela by salat. Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- s-l-t- -------------------------------- Ya khotel by / khotela by salat.
Бих искал / искала супа. Я х--ел--ы ----т-ла б--с--. Я хотел бы / хотела бы суп. Я х-т-л б- / х-т-л- б- с-п- --------------------------- Я хотел бы / хотела бы суп. 0
Y---ho--- b- --kh----- -y s-p. Ya khotel by / khotela by sup. Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- s-p- ------------------------------ Ya khotel by / khotela by sup.
Бих искал / искала десерт. Я х--ел -ы-- хоте-а -ы---с-рт. Я хотел бы / хотела бы десерт. Я х-т-л б- / х-т-л- б- д-с-р-. ------------------------------ Я хотел бы / хотела бы десерт. 0
Y- k---el-by-/ kh-t------ ---e--. Ya khotel by / khotela by desert. Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- d-s-r-. --------------------------------- Ya khotel by / khotela by desert.
Бих искал / искала сладолед със сметана. Я-х-те- б--/-хот----б- -оро-еное со-с--вкам-. Я хотел бы / хотела бы мороженое со сливками. Я х-т-л б- / х-т-л- б- м-р-ж-н-е с- с-и-к-м-. --------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы мороженое со сливками. 0
Ya kho-el-b- / --o---- b--mor---e-o----- ---vk--i. Ya khotel by / khotela by morozhenoye so slivkami. Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- m-r-z-e-o-e s- s-i-k-m-. -------------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by morozhenoye so slivkami.
Бих искал / искала плодове или сирене. Я--о--л б- - хо---- ---фрук-ы--л- с--. Я хотел бы / хотела бы фрукты или сыр. Я х-т-л б- / х-т-л- б- ф-у-т- и-и с-р- -------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы фрукты или сыр. 0
Ya-kh--e- b--/ khote-- -y -r---- -l-----. Ya khotel by / khotela by frukty ili syr. Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- f-u-t- i-i s-r- ----------------------------------------- Ya khotel by / khotela by frukty ili syr.
Искаме да закусим. М- ---ел- б- -оз-вт---а--. Мы хотели бы позавтракать. М- х-т-л- б- п-з-в-р-к-т-. -------------------------- Мы хотели бы позавтракать. 0
M- -hot-l- ---po-avt-ak-t-. My khoteli by pozavtrakatʹ. M- k-o-e-i b- p-z-v-r-k-t-. --------------------------- My khoteli by pozavtrakatʹ.
Искаме да обядваме. М- хотели -ы п----д-т-. Мы хотели бы пообедать. М- х-т-л- б- п-о-е-а-ь- ----------------------- Мы хотели бы пообедать. 0
M- k-o--li--y-po-bed-t-. My khoteli by poobedatʹ. M- k-o-e-i b- p-o-e-a-ʹ- ------------------------ My khoteli by poobedatʹ.
Искаме да вечеряме. Мы-хот-ли -- по-жи-а--. Мы хотели бы поужинать. М- х-т-л- б- п-у-и-а-ь- ----------------------- Мы хотели бы поужинать. 0
M- kh--el---y-pou-----t-. My khoteli by pouzhinatʹ. M- k-o-e-i b- p-u-h-n-t-. ------------------------- My khoteli by pouzhinatʹ.
Какво желаете за закуска? Ч-- -- В--х-т--- н- за-тр-к? Что бы Вы хотели на завтрак? Ч-о б- В- х-т-л- н- з-в-р-к- ---------------------------- Что бы Вы хотели на завтрак? 0
C--o by ----ho---- -a z----a-? Chto by Vy khoteli na zavtrak? C-t- b- V- k-o-e-i n- z-v-r-k- ------------------------------ Chto by Vy khoteli na zavtrak?
Хлебчета с мармалад и мед? Б-л-------дж---- и--ёд-м? Булочки с джемом и мёдом? Б-л-ч-и с д-е-о- и м-д-м- ------------------------- Булочки с джемом и мёдом? 0
Buloc-ki - d----o--i mëd-m? Bulochki s dzhemom i mëdom? B-l-c-k- s d-h-m-m i m-d-m- --------------------------- Bulochki s dzhemom i mëdom?
Печени филийки със салам и сирене? Т-ст с к----со-----ыр-м? Тост с колбасой и сыром? Т-с- с к-л-а-о- и с-р-м- ------------------------ Тост с колбасой и сыром? 0
T--t s k-lba--y - --r--? Tost s kolbasoy i syrom? T-s- s k-l-a-o- i s-r-m- ------------------------ Tost s kolbasoy i syrom?
Сварено яйце? В-рёное -й-о? Варёное яйцо? В-р-н-е я-ц-? ------------- Варёное яйцо? 0
Va-ë--y---ay-s-? Varënoye yaytso? V-r-n-y- y-y-s-? ---------------- Varënoye yaytso?
Яйце на очи? Яи-н-цу----з-н--? Яичницу-глазунью? Я-ч-и-у-г-а-у-ь-? ----------------- Яичницу-глазунью? 0
Y----ni-s--gla-un-y-? Yaichnitsu-glazunʹyu? Y-i-h-i-s---l-z-n-y-? --------------------- Yaichnitsu-glazunʹyu?
Омлет? О-ле-? Омлет? О-л-т- ------ Омлет? 0
Om--t? Omlet? O-l-t- ------ Omlet?
Моля, още едно кисело мляко. И ещ--о--н-йог-р-- ---ал--ста. И ещё один йогурт, пожалуйста. И е-ё о-и- й-г-р-, п-ж-л-й-т-. ------------------------------ И ещё один йогурт, пожалуйста. 0
I--e---hë od-n---gu-t,-poz-alu--ta. I yeshchë odin yogurt, pozhaluysta. I y-s-c-ë o-i- y-g-r-, p-z-a-u-s-a- ----------------------------------- I yeshchë odin yogurt, pozhaluysta.
Моля, още сол и черен пипер. И-----с--- и-п-ре------ал-й--а. И ещё соль и перец, пожалуйста. И е-ё с-л- и п-р-ц- п-ж-л-й-т-. ------------------------------- И ещё соль и перец, пожалуйста. 0
I y-s--hë--o-- i -er-----p---a--y--a. I yeshchë solʹ i perets, pozhaluysta. I y-s-c-ë s-l- i p-r-t-, p-z-a-u-s-a- ------------------------------------- I yeshchë solʹ i perets, pozhaluysta.
Моля, още една чаша вода. Ещё -ди---т--ан -о-ы,-по---уйс--. Ещё один стакан воды, пожалуйста. Е-ё о-и- с-а-а- в-д-, п-ж-л-й-т-. --------------------------------- Ещё один стакан воды, пожалуйста. 0
Ye--c-ë-o-i- -t--an v-d-,--o--a-u-st-. Yeshchë odin stakan vody, pozhaluysta. Y-s-c-ë o-i- s-a-a- v-d-, p-z-a-u-s-a- -------------------------------------- Yeshchë odin stakan vody, pozhaluysta.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!