Разговорник

bg В града   »   ru В городе

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [двадцать пять]

25 [dvadtsatʹ pyatʹ]

В городе

[V gorode]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. М-е---ж---н- в--зал. Мне нужно на вокзал. М-е н-ж-о н- в-к-а-. -------------------- Мне нужно на вокзал. 0
Mn- n-zh-o n- v-k--l. Mne nuzhno na vokzal. M-e n-z-n- n- v-k-a-. --------------------- Mne nuzhno na vokzal.
Бих искал / искала да отида на летището. Мн--нужно - аэроп-рт. Мне нужно в аэропорт. М-е н-ж-о в а-р-п-р-. --------------------- Мне нужно в аэропорт. 0
M-e nuzhn- --ae-o-or-. Mne nuzhno v aeroport. M-e n-z-n- v a-r-p-r-. ---------------------- Mne nuzhno v aeroport.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. М---нуж-о в ц-нтр-го-о--. Мне нужно в центр города. М-е н-ж-о в ц-н-р г-р-д-. ------------------------- Мне нужно в центр города. 0
M-e----hno-v--se-t--go--d-. Mne nuzhno v tsentr goroda. M-e n-z-n- v t-e-t- g-r-d-. --------------------------- Mne nuzhno v tsentr goroda.
Как да стигна до гарата? Ка--м----оп-с-ь на-во----? Как мне попасть на вокзал? К-к м-е п-п-с-ь н- в-к-а-? -------------------------- Как мне попасть на вокзал? 0
Ka- m-- p--a--ʹ--- --kza-? Kak mne popastʹ na vokzal? K-k m-e p-p-s-ʹ n- v-k-a-? -------------------------- Kak mne popastʹ na vokzal?
Как да стигна до летището? К---мн- --п---ь в-аэр-порт? Как мне попасть в аэропорт? К-к м-е п-п-с-ь в а-р-п-р-? --------------------------- Как мне попасть в аэропорт? 0
K-- -ne-p-p-s---v-ae-oport? Kak mne popastʹ v aeroport? K-k m-e p-p-s-ʹ v a-r-p-r-? --------------------------- Kak mne popastʹ v aeroport?
Как да стигна до центъра на града? К-к -не -оп-сть-в -е-тр г--ода? Как мне попасть в центр города? К-к м-е п-п-с-ь в ц-н-р г-р-д-? ------------------------------- Как мне попасть в центр города? 0
Kak-m-e-pop--tʹ-v --e-t- ---od-? Kak mne popastʹ v tsentr goroda? K-k m-e p-p-s-ʹ v t-e-t- g-r-d-? -------------------------------- Kak mne popastʹ v tsentr goroda?
Трябва ми такси. Мне н-------кси. Мне нужно такси. М-е н-ж-о т-к-и- ---------------- Мне нужно такси. 0
M-- n-z--o ---si. Mne nuzhno taksi. M-e n-z-n- t-k-i- ----------------- Mne nuzhno taksi.
Трябва ми карта на града. Мн- н--на --р-а----ода. Мне нужна карта города. М-е н-ж-а к-р-а г-р-д-. ----------------------- Мне нужна карта города. 0
M-- nu-hn--ka--a --roda. Mne nuzhna karta goroda. M-e n-z-n- k-r-a g-r-d-. ------------------------ Mne nuzhna karta goroda.
Трябва ми хотел. Мне нуж-а-г--т-н-ца. Мне нужна гостиница. М-е н-ж-а г-с-и-и-а- -------------------- Мне нужна гостиница. 0
M-- n-z-n- --sti-it--. Mne nuzhna gostinitsa. M-e n-z-n- g-s-i-i-s-. ---------------------- Mne nuzhna gostinitsa.
Бих искал / искала да наема кола. Я --т-- -ы-/---т-л- -ы------ маш--- -- п---ат. Я хотел бы / хотела бы взять машину на прокат. Я х-т-л б- / х-т-л- б- в-я-ь м-ш-н- н- п-о-а-. ---------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы взять машину на прокат. 0
Y- -hot----- - --o--la--y--zy-t- ----inu-n----o-a-. Ya khotel by / khotela by vzyatʹ mashinu na prokat. Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- v-y-t- m-s-i-u n- p-o-a-. --------------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by vzyatʹ mashinu na prokat.
Ето кредитната ми карта. В-т-м---кред-т--я--а--о-к-. Вот моя кредитная карточка. В-т м-я к-е-и-н-я к-р-о-к-. --------------------------- Вот моя кредитная карточка. 0
Vot --ya kr-----a-a-k---o-h--. Vot moya kreditnaya kartochka. V-t m-y- k-e-i-n-y- k-r-o-h-a- ------------------------------ Vot moya kreditnaya kartochka.
Ето шофьорската ми книжка. В-т -ои-во-ите-ьск-е п---а. Вот мои водительские права. В-т м-и в-д-т-л-с-и- п-а-а- --------------------------- Вот мои водительские права. 0
V-t --i vo--tel-sk-ye--r---. Vot moi voditelʹskiye prava. V-t m-i v-d-t-l-s-i-e p-a-a- ---------------------------- Vot moi voditelʹskiye prava.
Какво може да се види в града? Ч-о-м---- ув--ет- в--ор--е? Что можно увидеть в городе? Ч-о м-ж-о у-и-е-ь в г-р-д-? --------------------------- Что можно увидеть в городе? 0
Ch------hno--vid-tʹ-v -or-d-? Chto mozhno uvidetʹ v gorode? C-t- m-z-n- u-i-e-ʹ v g-r-d-? ----------------------------- Chto mozhno uvidetʹ v gorode?
Идете в стария град. И---е---ст--ы- го-од. Идите в старый город. И-и-е в с-а-ы- г-р-д- --------------------- Идите в старый город. 0
I-it- - s-aryy go--d. Idite v staryy gorod. I-i-e v s-a-y- g-r-d- --------------------- Idite v staryy gorod.
Направете обиколка на града. Со-ер--т- -б--рну---кску--и--по-г-р-д-. Совершите обзорную экскурсию по городу. С-в-р-и-е о-з-р-у- э-с-у-с-ю п- г-р-д-. --------------------------------------- Совершите обзорную экскурсию по городу. 0
So--rs-it---bzornu---eks--r-iy- p- -o-o-u. Sovershite obzornuyu ekskursiyu po gorodu. S-v-r-h-t- o-z-r-u-u e-s-u-s-y- p- g-r-d-. ------------------------------------------ Sovershite obzornuyu ekskursiyu po gorodu.
Идете на пристанището. Сх---те-в--о-т. Сходите в порт. С-о-и-е в п-р-. --------------- Сходите в порт. 0
S-ho---e - -or-. Skhodite v port. S-h-d-t- v p-r-. ---------------- Skhodite v port.
Направете обиколка на пристанището. Съ-з-и---на-эк--у-си--по-по-т-. Съездите на экскурсию по порту. С-е-д-т- н- э-с-у-с-ю п- п-р-у- ------------------------------- Съездите на экскурсию по порту. 0
Sʺ-ezd--e------s-u---y- -- -or-u. Sʺyezdite na ekskursiyu po portu. S-y-z-i-e n- e-s-u-s-y- p- p-r-u- --------------------------------- Sʺyezdite na ekskursiyu po portu.
Какви други забележителности има ? К--и----с---ри-еч-т--ьност--е--ь---о-е т-го? Какие достопримечательности есть кроме того? К-к-е д-с-о-р-м-ч-т-л-н-с-и е-т- к-о-е т-г-? -------------------------------------------- Какие достопримечательности есть кроме того? 0
K-k-y-----top--m-cha-el--os-- ye-tʹ--ro-- t-go? Kakiye dostoprimechatelʹnosti yestʹ krome togo? K-k-y- d-s-o-r-m-c-a-e-ʹ-o-t- y-s-ʹ k-o-e t-g-? ----------------------------------------------- Kakiye dostoprimechatelʹnosti yestʹ krome togo?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!