Разговорник

bg Задаване на въпроси 1   »   ru Задавать вопросы 1

62 [шейсет и две]

Задаване на въпроси 1

Задаване на въпроси 1

62 [шестьдесят два]

62 [shestʹdesyat dva]

Задавать вопросы 1

[Zadavatʹ voprosy 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
уча У--ть Учить У-и-ь ----- Учить 0
Uc--tʹ Uchitʹ U-h-t- ------ Uchitʹ
Учениците учат ли много? Учени-- м-о-- ----? Ученики много учат? У-е-и-и м-о-о у-а-? ------------------- Ученики много учат? 0
U--e--ki m---- -cha-? Ucheniki mnogo uchat? U-h-n-k- m-o-o u-h-t- --------------------- Ucheniki mnogo uchat?
Не, те учат малко. Н--- о-- у-ат---л-. Нет, они учат мало. Н-т- о-и у-а- м-л-. ------------------- Нет, они учат мало. 0
N-t,-o-i-uc-a--ma--. Net, oni uchat malo. N-t- o-i u-h-t m-l-. -------------------- Net, oni uchat malo.
питам С--аши---ь Спрашивать С-р-ш-в-т- ---------- Спрашивать 0
S--ash---tʹ Sprashivatʹ S-r-s-i-a-ʹ ----------- Sprashivatʹ
Често ли питате учителя? В- ч---о -п---и-а-т--уч-тел-? Вы часто спрашиваете учителя? В- ч-с-о с-р-ш-в-е-е у-и-е-я- ----------------------------- Вы часто спрашиваете учителя? 0
V--c--s-o-s-ra--iv-y-t---c---ely-? Vy chasto sprashivayete uchitelya? V- c-a-t- s-r-s-i-a-e-e u-h-t-l-a- ---------------------------------- Vy chasto sprashivayete uchitelya?
Не, аз не го питам често. Нет,-я -го-с---шива--н---а--о. Нет, я его спрашиваю не часто. Н-т- я е-о с-р-ш-в-ю н- ч-с-о- ------------------------------ Нет, я его спрашиваю не часто. 0
N----y- y--- -p--sh-v--- -e --asto. Net, ya yego sprashivayu ne chasto. N-t- y- y-g- s-r-s-i-a-u n- c-a-t-. ----------------------------------- Net, ya yego sprashivayu ne chasto.
отговарям От--чать Отвечать О-в-ч-т- -------- Отвечать 0
O---c--tʹ Otvechatʹ O-v-c-a-ʹ --------- Otvechatʹ
Отговорете, моля. От---ьт----ож-луйста. Ответьте, пожалуйста. О-в-т-т-, п-ж-л-й-т-. --------------------- Ответьте, пожалуйста. 0
Ot-e--te, p-z--luys-a. Otvetʹte, pozhaluysta. O-v-t-t-, p-z-a-u-s-a- ---------------------- Otvetʹte, pozhaluysta.
Аз отговарям. Я-от-еч--. Я отвечаю. Я о-в-ч-ю- ---------- Я отвечаю. 0
Y--o-v-----u. Ya otvechayu. Y- o-v-c-a-u- ------------- Ya otvechayu.
работя Р------ь Работать Р-б-т-т- -------- Работать 0
Ra-o-atʹ Rabotatʹ R-b-t-t- -------- Rabotatʹ
Той работи ли сега? О--ка- ----ра----ет? Он как раз работает? О- к-к р-з р-б-т-е-? -------------------- Он как раз работает? 0
O----- -a- ra--t--e-? On kak raz rabotayet? O- k-k r-z r-b-t-y-t- --------------------- On kak raz rabotayet?
Да, той работи сега. Д-, о---ак-раз --б-т--т. Да, он как раз работает. Д-, о- к-к р-з р-б-т-е-. ------------------------ Да, он как раз работает. 0
D-,--n --k --z---b-ta--t. Da, on kak raz rabotayet. D-, o- k-k r-z r-b-t-y-t- ------------------------- Da, on kak raz rabotayet.
идвам И--и Идти И-т- ---- Идти 0
I--i Idti I-t- ---- Idti
Идвате ли? Вы -дёт-? Вы идёте? В- и-ё-е- --------- Вы идёте? 0
Vy idët-? Vy idëte? V- i-ë-e- --------- Vy idëte?
Да, веднага идваме. Д-, м- се---- п---д--. Да, мы сейчас прийдем. Д-, м- с-й-а- п-и-д-м- ---------------------- Да, мы сейчас прийдем. 0
D-- -- sey--a--pri-de-. Da, my seychas priydem. D-, m- s-y-h-s p-i-d-m- ----------------------- Da, my seychas priydem.
живея Ж--ь Жить Ж-т- ---- Жить 0
Zh--ʹ Zhitʹ Z-i-ʹ ----- Zhitʹ
В Берлин ли живеете? В- -ивё---в Бе-ли--? Вы живёте в Берлине? В- ж-в-т- в Б-р-и-е- -------------------- Вы живёте в Берлине? 0
V- zh------- -e-----? Vy zhivëte v Berline? V- z-i-ë-e v B-r-i-e- --------------------- Vy zhivëte v Berline?
Да, аз живея в Берлин. Д-- ---и--------ли--. Да, я живу в Берлине. Д-, я ж-в- в Б-р-и-е- --------------------- Да, я живу в Берлине. 0
D-, -- z-i-- -----lin-. Da, ya zhivu v Berline. D-, y- z-i-u v B-r-i-e- ----------------------- Da, ya zhivu v Berline.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Който иска да говори трябва да пише!

Изучаването на чужди езици не винаги е лесно. Обучаващите се често намират говоренето особено трудно в началото. Много от тях нямат смелостта да произнесат изреченията на новия език. Те твърде много се страхуват да не допуснат грешки. При такъв тип хора, писането може да бъде решение на проблема. Защото, който иска да се научи да говори добре трябва да пише колкото можеповече! Писането ни помага да се адаптираме към новия език. Има много причини за това. Писането е различно от говоренето. То е много по-сложен процес. Когато пишем, ни е нужно повече време, за да преценим кои думи да използваме. По този начин нашият мозък работи с новия език по-интензивно. Ние също така сме много по-спокойни, когато пишем. Никой не очаква нашия отговор. Така че ние бавно губим страха от езика. Освен това, писането насърчава творчеството. Ние се чувстваме по-свободни и си играем повече с новия език. Писането също ни дава повече време, отколкото говоренето. И подпомага запаметяването! Но най-голямото предимство на писането е безличната форма. Което означава, че ние можем внимателно да изследваме резултата от нашия подбор на думи. Виждаме всичко ясно пред себе си. По този начин в самия процес можем да определим грешките си и да се поучимот тях. Какво пишете на новия език теоретично не е важно. Това, което е важно е редовното формулиране на писмени изречения. Ако искате да се упражнявате, бихте могли да потърсите приятел за кореспонденция в чужбина. А след това да се срещнете лично някой път. И ще се уверите: сега говоренето ще е много по-лесно!