Разговорник

bg На летището   »   ru В аэропорту

35 [трийсет и пет]

На летището

На летището

35 [тридцать пять]

35 [tridtsatʹ pyatʹ]

В аэропорту

[V aeroportu]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Бих искал / искала да резервирам полет до Атина. Я --т-л-б--/ х-т----б- --б-он----ат--ре-- -о-Аф-н. Я хотел бы / хотела бы забронировать рейс до Афин. Я х-т-л б- / х-т-л- б- з-б-о-и-о-а-ь р-й- д- А-и-. -------------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы забронировать рейс до Афин. 0
Ya-kh--el b----k---ela--y z----nir-vatʹ--e-s do Af--. Ya khotel by / khotela by zabronirovatʹ reys do Afin. Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- z-b-o-i-o-a-ʹ r-y- d- A-i-. ----------------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by zabronirovatʹ reys do Afin.
Полетът директен ли е? Э-о------- р-йс? Это прямой рейс? Э-о п-я-о- р-й-? ---------------- Это прямой рейс? 0
Eto--r-amo--re-s? Eto pryamoy reys? E-o p-y-m-y r-y-? ----------------- Eto pryamoy reys?
Моля, едно място до прозореца, непушачи. Н--у--щ-е --с-- ---к-а--пожалуйста. Некурящее место у окна, пожалуйста. Н-к-р-щ-е м-с-о у о-н-, п-ж-л-й-т-. ----------------------------------- Некурящее место у окна, пожалуйста. 0
N----y-sh-he-- -es-o---okn-,--oz--l--s-a. Nekuryashcheye mesto u okna, pozhaluysta. N-k-r-a-h-h-y- m-s-o u o-n-, p-z-a-u-s-a- ----------------------------------------- Nekuryashcheye mesto u okna, pozhaluysta.
Бих искал / искала да потвърдя резервацията си. Я---те- б- ----т-л- -ы по---ер---- --ю -р---. Я хотел бы / хотела бы подтвердить мою бронь. Я х-т-л б- / х-т-л- б- п-д-в-р-и-ь м-ю б-о-ь- --------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы подтвердить мою бронь. 0
Ya-k---el -y-/-k---e-- by --d----d-tʹ--o-u b--nʹ. Ya khotel by / khotela by podtverditʹ moyu bronʹ. Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- p-d-v-r-i-ʹ m-y- b-o-ʹ- ------------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by podtverditʹ moyu bronʹ.
Бих искал / искала да откажа резервацията си. Я -о----б--/ ---ел- б--а-н---р-в-ть-мо- бро--. Я хотел бы / хотела бы аннулировать мою бронь. Я х-т-л б- / х-т-л- б- а-н-л-р-в-т- м-ю б-о-ь- ---------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы аннулировать мою бронь. 0
Ya-----el b--/---ot-l- b---n--l--ovat---o-u bronʹ. Ya khotel by / khotela by annulirovatʹ moyu bronʹ. Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- a-n-l-r-v-t- m-y- b-o-ʹ- -------------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by annulirovatʹ moyu bronʹ.
Бих искал / искала да променя резервацията си. Я---т---б- ---о--л- -- -з--н--ь---ю бр-нь. Я хотел бы / хотела бы изменить мою бронь. Я х-т-л б- / х-т-л- б- и-м-н-т- м-ю б-о-ь- ------------------------------------------ Я хотел бы / хотела бы изменить мою бронь. 0
Y--k---el -y-/-----e---by ---eni-ʹ --yu--ron-. Ya khotel by / khotela by izmenitʹ moyu bronʹ. Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- i-m-n-t- m-y- b-o-ʹ- ---------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by izmenitʹ moyu bronʹ.
Кога излита следващият самолет за Рим? К-г-а -ы-е--е--с-е-у-щ-- с--ол-т-в---м? Когда вылетает следующий самолёт в Рим? К-г-а в-л-т-е- с-е-у-щ-й с-м-л-т в Р-м- --------------------------------------- Когда вылетает следующий самолёт в Рим? 0
Kog---v---t--et s--duyu--c-i- sam-l-t - -i-? Kogda vyletayet sleduyushchiy samolët v Rim? K-g-a v-l-t-y-t s-e-u-u-h-h-y s-m-l-t v R-m- -------------------------------------------- Kogda vyletayet sleduyushchiy samolët v Rim?
Има ли още две свободни места? Та--ещ- есть--ва -воб-д--------а? Там ещё есть два свободных места? Т-м е-ё е-т- д-а с-о-о-н-х м-с-а- --------------------------------- Там ещё есть два свободных места? 0
T-m---s------estʹ-dv- svob---ykh ----a? Tam yeshchë yestʹ dva svobodnykh mesta? T-m y-s-c-ë y-s-ʹ d-a s-o-o-n-k- m-s-a- --------------------------------------- Tam yeshchë yestʹ dva svobodnykh mesta?
Не, имаме само едно място свободно още. Нет--- н-с есть---л-ко --н---вобо-н-е -есто. Нет, у нас есть только одно свободное место. Н-т- у н-с е-т- т-л-к- о-н- с-о-о-н-е м-с-о- -------------------------------------------- Нет, у нас есть только одно свободное место. 0
N-t- --na--yestʹ to--k- ---- ---bo--oy---e-t-. Net, u nas yestʹ tolʹko odno svobodnoye mesto. N-t- u n-s y-s-ʹ t-l-k- o-n- s-o-o-n-y- m-s-o- ---------------------------------------------- Net, u nas yestʹ tolʹko odno svobodnoye mesto.
Кога ще кацнем? Ко--а -- пр---мля---я? Когда мы приземляемся? К-г-а м- п-и-е-л-е-с-? ---------------------- Когда мы приземляемся? 0
Ko-d- my-pr--e--y-yemsya? Kogda my prizemlyayemsya? K-g-a m- p-i-e-l-a-e-s-a- ------------------------- Kogda my prizemlyayemsya?
Кога ще сме там? Ко-----ы-----у--м? Когда мы прибудем? К-г-а м- п-и-у-е-? ------------------ Когда мы прибудем? 0
Ko-d--my--r-b---m? Kogda my pribudem? K-g-a m- p-i-u-e-? ------------------ Kogda my pribudem?
Кога има автобус за центъра на града? К-г-а --п-а----тся-ав-обу--- ц-нт--горо-а? Когда отправляется автобус в центр города? К-г-а о-п-а-л-е-с- а-т-б-с в ц-н-р г-р-д-? ------------------------------------------ Когда отправляется автобус в центр города? 0
K-g----t-r-vl-a-e---a-avtob---v----n------o-a? Kogda otpravlyayetsya avtobus v tsentr goroda? K-g-a o-p-a-l-a-e-s-a a-t-b-s v t-e-t- g-r-d-? ---------------------------------------------- Kogda otpravlyayetsya avtobus v tsentr goroda?
Това Вашият куфар ли е? Э----а- -е--д-н? Это Ваш чемодан? Э-о В-ш ч-м-д-н- ---------------- Это Ваш чемодан? 0
Eto ---h -hemod-n? Eto Vash chemodan? E-o V-s- c-e-o-a-? ------------------ Eto Vash chemodan?
Това Вашата чанта ли е? Э---Ваша-с-мк-? Это Ваша сумка? Э-о В-ш- с-м-а- --------------- Это Ваша сумка? 0
E-------a-s-mka? Eto Vasha sumka? E-o V-s-a s-m-a- ---------------- Eto Vasha sumka?
Това Вашият багаж ли е? Э-- В-ш-б-г-ж? Это Ваш багаж? Э-о В-ш б-г-ж- -------------- Это Ваш багаж? 0
Eto --s------z-? Eto Vash bagazh? E-o V-s- b-g-z-? ---------------- Eto Vash bagazh?
Колко багаж мога да взема? Ск-л-ко-----ж--- м--у--з-т--с -о-ой? Сколько багажа я могу взять с собой? С-о-ь-о б-г-ж- я м-г- в-я-ь с с-б-й- ------------------------------------ Сколько багажа я могу взять с собой? 0
S-olʹko---g-----ya --gu ----t- - sob--? Skolʹko bagazha ya mogu vzyatʹ s soboy? S-o-ʹ-o b-g-z-a y- m-g- v-y-t- s s-b-y- --------------------------------------- Skolʹko bagazha ya mogu vzyatʹ s soboy?
Двайсет килограма. Д-а-ца-ь к---г-а--. Двадцать килограмм. Д-а-ц-т- к-л-г-а-м- ------------------- Двадцать килограмм. 0
Dv--tsa-ʹ-kil--r--m. Dvadtsatʹ kilogramm. D-a-t-a-ʹ k-l-g-a-m- -------------------- Dvadtsatʹ kilogramm.
Какво, само двайсет килограма? Ч----Т----о дв--ц--ь-к-ло-р-м-? Что? Только двадцать килограмм? Ч-о- Т-л-к- д-а-ц-т- к-л-г-а-м- ------------------------------- Что? Только двадцать килограмм? 0
C---? -o-ʹko-d--dt---ʹ---log--mm? Chto? Tolʹko dvadtsatʹ kilogramm? C-t-? T-l-k- d-a-t-a-ʹ k-l-g-a-m- --------------------------------- Chto? Tolʹko dvadtsatʹ kilogramm?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Обучението променя мозъка

Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!
Знаете ли, че?
Португалският принадлежи към романските езици. Той е тясно свързан с испанския и каталонския. Развил се е от простонародния латински език на римските войници. За около 10 милиона души европейският португалски е майчин език. Но е и един от основните езици в света ... Това се дължи на миналото на Португалия като колониална сила. През 15. и 16. век мореплавателите пренесли езика си и на други континенти. В някои части на Африка и Азия и днес се говори португалски. В езиково отношение съответните страни са ориентирани в голяма степен към европейския модел. В Бразилия това е различно. Говоримият там език има някои особености и се счита за самостоятелна разновидност. Въпреки това португалците и бразилците по принцип общуват добре. Общо повече от 240 милиона души по света говорят португалски. Освен това съществуват около 20 креолски езика, възникнали на основата на португалския. Днес португалският е един от световните езици.