Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   ca agradar alguna cosa

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [setanta]

agradar alguna cosa

Изберете как искате да видите превода:   
български каталонски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Q-e -i-a--ad--ia -um-r-a vo--è? Que li agradaria fumar a vostè? Q-e l- a-r-d-r-a f-m-r a v-s-è- ------------------------------- Que li agradaria fumar a vostè? 0
Искате ли да танцувате? Q---l- a----a-ia--al----a -ostè? Que li agradaria ballar a vostè? Q-e l- a-r-d-r-a b-l-a- a v-s-è- -------------------------------- Que li agradaria ballar a vostè? 0
Искате ли да се разходите? Q----i ag--d-r-a p--sej-- --vost-? Que li agradaria passejar a vostè? Q-e l- a-r-d-r-a p-s-e-a- a v-s-è- ---------------------------------- Que li agradaria passejar a vostè? 0
Искам да пуша. M-agr-----a-f----. M’agradaria fumar. M-a-r-d-r-a f-m-r- ------------------ M’agradaria fumar. 0
Искате ли цигара? V------s ---c--ar-e-? Voldries un cigarret? V-l-r-e- u- c-g-r-e-? --------------------- Voldries un cigarret? 0
Той иска огънче. (-ll--v--dri- fo-. (Ell) voldria foc. (-l-) v-l-r-a f-c- ------------------ (Ell) voldria foc. 0
Искам да пия нещо. M-ag--da-i---eur- ---una---sa. M’agradaria beure alguna cosa. M-a-r-d-r-a b-u-e a-g-n- c-s-. ------------------------------ M’agradaria beure alguna cosa. 0
Искам да ям нещо. M’a--ad---a-me-ja-----u-a -os-. M’agradaria menjar alguna cosa. M-a-r-d-r-a m-n-a- a-g-n- c-s-. ------------------------------- M’agradaria menjar alguna cosa. 0
Искам да си отдъхна малко. M--gra-ar-- d----nsar--na m---. M’agradaria descansar una mica. M-a-r-d-r-a d-s-a-s-r u-a m-c-. ------------------------------- M’agradaria descansar una mica. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. M--g-ada--a -reg-nta--l--un--c-s-. M’agradaria preguntar-li una cosa. M-a-r-d-r-a p-e-u-t-r-l- u-a c-s-. ---------------------------------- M’agradaria preguntar-li una cosa. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. M’a--a----- -e--n------una c-sa. M’agradaria demanar-li una cosa. M-a-r-d-r-a d-m-n-r-l- u-a c-s-. -------------------------------- M’agradaria demanar-li una cosa. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. M-a-r-d-r-a-c-nv-dar--i a -n- -o--. M’agradaria convidar-li a una cosa. M-a-r-d-r-a c-n-i-a---i a u-a c-s-. ----------------------------------- M’agradaria convidar-li a una cosa. 0
Какво обичате / желаете, моля? Q-- -i ------r-- p---d--, -i -s -lau? Què li agradaria prendre, si us plau? Q-è l- a-r-d-r-a p-e-d-e- s- u- p-a-? ------------------------------------- Què li agradaria prendre, si us plau? 0
Желаете ли кафе? V-ld-i- u- ca-è? Voldria un cafè? V-l-r-a u- c-f-? ---------------- Voldria un cafè? 0
Или предпочитате чай? O---efe-ir-a u----? O preferiria un te? O p-e-e-i-i- u- t-? ------------------- O preferiria un te? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. En- --r--ar-a ---r-a-c---. Ens agradaria anar a casa. E-s a-r-d-r-a a-a- a c-s-. -------------------------- Ens agradaria anar a casa. 0
Желаете ли такси? V--e- u- t---? Voleu un taxi? V-l-u u- t-x-? -------------- Voleu un taxi? 0
Те искат да се обадят по телефона. Vo--rie- --u--r------e---o-. Voldrien trucar per telèfon. V-l-r-e- t-u-a- p-r t-l-f-n- ---------------------------- Voldrien trucar per telèfon. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.