Разговорник

bg Съюзи 1   »   ca Conjuncions 1

94 [деветдесет и четири]

Съюзи 1

Съюзи 1

94 [noranta-quatre]

Conjuncions 1

Изберете как искате да видите превода:   
български каталонски Играйте Повече
Чакай, докато дъждът престане. Esp--a ---s --- de-x- de plour-. Espera fins que deixi de ploure. E-p-r- f-n- q-e d-i-i d- p-o-r-. -------------------------------- Espera fins que deixi de ploure. 0
Чакай, докато свърша. E--e-- -i-- q-e (jo- --ab-. Espera fins que (jo) acabi. E-p-r- f-n- q-e (-o- a-a-i- --------------------------- Espera fins que (jo) acabi. 0
Чакай, докато той се върне. Es---a-f--s qu--(-ll)---rn-. Espera fins que (ell) torni. E-p-r- f-n- q-e (-l-) t-r-i- ---------------------------- Espera fins que (ell) torni. 0
Ще чакам, докато косата ми изсъхне. E--ero--in- -u- -e --eixugui--els----ell-. Espero fins que se m’eixuguin els cabells. E-p-r- f-n- q-e s- m-e-x-g-i- e-s c-b-l-s- ------------------------------------------ Espero fins que se m’eixuguin els cabells. 0
Ще чакам, докато филмът свърши. Espero -in---ue -ca------pe----c---. Espero fins que acabi la pel•lícula. E-p-r- f-n- q-e a-a-i l- p-l-l-c-l-. ------------------------------------ Espero fins que acabi la pel•lícula. 0
Ще чакам, докато светофарът светне зелено. E-p-r- --- e- p--- ve----l-se-à-o-. Espero que es posi verd el semàfor. E-p-r- q-e e- p-s- v-r- e- s-m-f-r- ----------------------------------- Espero que es posi verd el semàfor. 0
Кога заминаваш на почивка? Q--n-te-n-----de-v--a-c--? Quan te’n vas de vacances? Q-a- t-’- v-s d- v-c-n-e-? -------------------------- Quan te’n vas de vacances? 0
Още преди лятната ваканция? Aba-s-d--les ---ances d-e---u? Abans de les vacances d’estiu? A-a-s d- l-s v-c-n-e- d-e-t-u- ------------------------------ Abans de les vacances d’estiu? 0
Да, още преди да започне лятната ваканция. S-,--b--s -u- c-m---in-l-s vac--c-s--’est--. Sí, abans que comencin les vacances d’estiu. S-, a-a-s q-e c-m-n-i- l-s v-c-n-e- d-e-t-u- -------------------------------------------- Sí, abans que comencin les vacances d’estiu. 0
Поправи покрива, преди да започне зимата. Rep----el-te-lat----ns -u- com-----l’h----n. Repara el teulat abans que comenci l’hivern. R-p-r- e- t-u-a- a-a-s q-e c-m-n-i l-h-v-r-. -------------------------------------------- Repara el teulat abans que comenci l’hivern. 0
Измий си ръцете, преди да седнеш на масата. R----’----s -a-s--bans ---s-ur--- taul-. Renta’t les mans abans de seure a taula. R-n-a-t l-s m-n- a-a-s d- s-u-e a t-u-a- ---------------------------------------- Renta’t les mans abans de seure a taula. 0
Затвори прозореца, преди да излезеш. T---a la-f-nes-ra-aban- d- so-t--. Tanca la finestra abans de sortir. T-n-a l- f-n-s-r- a-a-s d- s-r-i-. ---------------------------------- Tanca la finestra abans de sortir. 0
Кога ще се върнеш вкъщи? Qu-n vén- ----s-? Quan véns a casa? Q-a- v-n- a c-s-? ----------------- Quan véns a casa? 0
След часовете? D---rés -- -----asse? Després de la classe? D-s-r-s d- l- c-a-s-? --------------------- Després de la classe? 0
Да, след като свършат часовете. S-- --spré--q-- s’--g--a--b--------as-e. Sí, després que s’hagi acabat la classe. S-, d-s-r-s q-e s-h-g- a-a-a- l- c-a-s-. ---------------------------------------- Sí, després que s’hagi acabat la classe. 0
След като претърпя злополука, той не можеше да работи повече. De-p----d-ha-e---in--t un-ac-i-en----a-n--po-i--t-e--lla-. Després d’haver tingut un accident, ja no podia treballar. D-s-r-s d-h-v-r t-n-u- u- a-c-d-n-, j- n- p-d-a t-e-a-l-r- ---------------------------------------------------------- Després d’haver tingut un accident, ja no podia treballar. 0
След като си беше загубил работата си, той замина за Америка. Despr----- pe---- el---u-l-o--d- t-eba--, se---va-a--- - A---i--. Després de perdre el seu lloc de treball, se’n va anar a Amèrica. D-s-r-s d- p-r-r- e- s-u l-o- d- t-e-a-l- s-’- v- a-a- a A-è-i-a- ----------------------------------------------------------------- Després de perdre el seu lloc de treball, se’n va anar a Amèrica. 0
След като замина за Америка, той забогатя. D--p-----’a-a--a-s--s---s--n-ts- es-v---er --c. Després d’anar als Estats Units, es va fer ric. D-s-r-s d-a-a- a-s E-t-t- U-i-s- e- v- f-r r-c- ----------------------------------------------- Després d’anar als Estats Units, es va fer ric. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как да учим два езика едновременно

Чуждите езици стават все по-важни днес. Много хора вече учат чужди езици. По света, обаче, има множество интересни езици. Поради това много хора учат няколко езика едновременно. Това обикновено не е проблем, ако децата растат двуезични. Мозъкът им научава и двата езика автоматично. Когато станат по-големи, те разбират кое съдържание към кой език принадлежи. Двуезичните хора познават типичните характеристики и на двата езика. Но при възрастните е различно. Те не могат да научат два езика едновременно толкова лесно. Тези, които учат два езика едновременно трябва да следват някои правила. На първо място, важно е да се сравняват двата езика помежду си. Езиците от едно и също езиково семейство често пъти са твърде сходни. Това може да доведе до тяхното смесване. Затова е разумно да се анализират внимателно и двата езика. Например, можете да направите списък. В него можете да записвате приликите и разликите. По този начин мозъкът ще е принуден да работи с двата езика интензивно. Той ще може по-добре да си спомня какви са особеностите на двата езика. Трябва също да изберете отделни цветове и папки за всеки език. Това помага за ясното разграничаване на езиците един от друг. Но когато човек учи несходни езици, ситуацията е различна. Няма опасност от смесване на два твърде различни езика. В този случай има опасност от сравняване на езиците един с друг! Би било по-добре ако съпоставяте езиците с родния си език, обаче. Когато мозъкът разпознава контраста, той ще се учи по-ефективно. Важно е, също така, двата езика да се учат с еднаква интензивност. Въпреки това, теоретично за мозъка няма значение колко езика учи...