Разговорник

bg Минало време 2   »   ca Passat 2

82 [осемдесет и две]

Минало време 2

Минало време 2

82 [vuitanta-dos]

Passat 2

Изберете как искате да видите превода:   
български каталонски Играйте Повече
Трябваше ли да викаш линейка? H---e---- t-u----a-u---a--u-à---a? Havies de trucar a una ambulància? H-v-e- d- t-u-a- a u-a a-b-l-n-i-? ---------------------------------- Havies de trucar a una ambulància? 0
Трябваше ли да викаш лекаря? H-vie---e t---ar ----e-g-? Havies de trucar al metge? H-v-e- d- t-u-a- a- m-t-e- -------------------------- Havies de trucar al metge? 0
Трябваше ли да викаш полицията? H--ie--d--tr--ar------po-i---? Havies de trucar a la policia? H-v-e- d- t-u-a- a l- p-l-c-a- ------------------------------ Havies de trucar a la policia? 0
Имате ли телефонния номер? Тъкмо го взех. Té e- núm-ro -----l----- Fa-no--e- -l ten-a. Té el número de telèfon? Fa no res el tenia. T- e- n-m-r- d- t-l-f-n- F- n- r-s e- t-n-a- -------------------------------------------- Té el número de telèfon? Fa no res el tenia. 0
Имате ли адреса? Тъкмо го взех. T--l’adre-a- -a-----e- l--t-n-a. Té l’adreça? Fa no res la tenia. T- l-a-r-ç-? F- n- r-s l- t-n-a- -------------------------------- Té l’adreça? Fa no res la tenia. 0
Имате ли карта на града? Тъкмо я взех. Té--- --- -e l- c-u-----F---o -e---- -en--. Té el pla de la ciutat? Fa no res el tenia. T- e- p-a d- l- c-u-a-? F- n- r-s e- t-n-a- ------------------------------------------- Té el pla de la ciutat? Fa no res el tenia. 0
Той навреме ли дойде? Той не можа да дойде навреме. Va--e-ir-a-l-hora?-N- -a-p-d----eni----l-----. Va venir a l’hora? No va poder venir a l’hora. V- v-n-r a l-h-r-? N- v- p-d-r v-n-r a l-h-r-. ---------------------------------------------- Va venir a l’hora? No va poder venir a l’hora. 0
Той намери ли пътя? Той не можа да намери пътя. Q-e-va----b-r--- cam-? No------d---tro-a---l c-m-. Que va trobar el camí? No va poder trobar el camí. Q-e v- t-o-a- e- c-m-? N- v- p-d-r t-o-a- e- c-m-. -------------------------------------------------- Que va trobar el camí? No va poder trobar el camí. 0
Той разбра ли те? Той не можа да ме разбере. T-en--n----No-em -o-i- --t--dre. T’entenia? No em podia entendre. T-e-t-n-a- N- e- p-d-a e-t-n-r-. -------------------------------- T’entenia? No em podia entendre. 0
Защо не можа да дойдеш навреме? Per q-è -o-va- pod-r arri-ar a l-hora? Per què no vas poder arribar a l’hora? P-r q-è n- v-s p-d-r a-r-b-r a l-h-r-? -------------------------------------- Per què no vas poder arribar a l’hora? 0
Защо не можа да намериш пътя? Per --- no v-s---de--tr-ba--e----mí? Per què no vas poder trobar el camí? P-r q-è n- v-s p-d-r t-o-a- e- c-m-? ------------------------------------ Per què no vas poder trobar el camí? 0
Защо не можа да го разбереш? P-- --- -o--l p-di-s -n-e-d-e? Per què no el podies entendre? P-r q-è n- e- p-d-e- e-t-n-r-? ------------------------------ Per què no el podies entendre? 0
Не можах да дойда навреме, защото нямаше автобус. N--vaig--o--r-ar-i--r - -’h--a -er--è -o -naven-el--a-----s-s. No vaig poder arribar a l’hora perquè no anaven els autobusos. N- v-i- p-d-r a-r-b-r a l-h-r- p-r-u- n- a-a-e- e-s a-t-b-s-s- -------------------------------------------------------------- No vaig poder arribar a l’hora perquè no anaven els autobusos. 0
Не можах да намеря пътя, защото нямах карта на града. No va-g-po-e--t-ob-r-----a-------qu- no t-n------pla -e----c-uta-. No vaig poder trobar el camí, perquè no tenia un pla de la ciutat. N- v-i- p-d-r t-o-a- e- c-m-, p-r-u- n- t-n-a u- p-a d- l- c-u-a-. ------------------------------------------------------------------ No vaig poder trobar el camí, perquè no tenia un pla de la ciutat. 0
Не можах да го разбера, защото музиката беше много силна. No-el -odia en------ -e-qu- l--m-s-ca-e--av----lt-a-ta. No el podia entendre perquè la música estava molt alta. N- e- p-d-a e-t-n-r- p-r-u- l- m-s-c- e-t-v- m-l- a-t-. ------------------------------------------------------- No el podia entendre perquè la música estava molt alta. 0
Трябваше за взема такси. Vai- -a-e--de p--nd-e un-----. Vaig haver de prendre un taxi. V-i- h-v-r d- p-e-d-e u- t-x-. ------------------------------ Vaig haver de prendre un taxi. 0
Трябваше да купя карта на града. Va-g--a-e---e --mp--r -- --a ---la --u--t. Vaig haver de comprar un pla de la ciutat. V-i- h-v-r d- c-m-r-r u- p-a d- l- c-u-a-. ------------------------------------------ Vaig haver de comprar un pla de la ciutat. 0
Трябваше за изключа радиото. V-ig-ha--r --a---a---a -àdi-. Vaig haver d’apagar la ràdio. V-i- h-v-r d-a-a-a- l- r-d-o- ----------------------------- Vaig haver d’apagar la ràdio. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Научете чужди езици по-добре в чужбина!

Възрастните не учат езици толкова лесно, колкото децата. Техният мозък е напълно развит. Поради това той вече не може толкова лесно да създаде нови мрежи. Но човек може да научи нов език много добре дори и като възрастен! За тази цел, той трябва да отиде в страната, където се говори съответния език. Чужд език се изучава особено ефективно в чужбина. Всеки, който някога е ходил на езикова ваканция знае това. Човек учи нов език най-добре в естествената му среда. Едно ново проучване съвсем наскоро достигна до интересно заключение. То показва, че човек също учи новия език в чужбина по различен начин! Там мозъкът успява да обработва чуждия език като роден език. Изследователите от дълго време считат, че има различни процеси на учене. Сега един експеримент изглежда доказва този факт. Една група от участници в експеримент трябвало да научат измислен език. Част от участниците посещавали редовни занятия. А другата част учели в симулирана ситуация в чужбина. На тази група от участници се налагало да се ориентират в чуждата среда. Всеки, с когото те имали контакт говорел на новия език. Следователно участниците от тази група не били типичните езикови ученици. Те били част от една непозната общност от носители на чуждия език. По този начин те били принудени да получават помощ бързо чрез новия език. След известно време участниците в експеримента били тествани. И двете групи демонстрирали еднакво добри познания на новия език. Но мозъците им обработвали чуждия език по различен начин! Тези, които учили "в чужбина" показа впечатляваща мозъчна дейност. Мозъкът им обработвал чуждата граматиката като родна. Същите механизми били идентифицирани и при носителите на езика. Така че езиковата ваканция е най-приятната и най-ефективната форма на обучение!