Разговорник

bg Лица   »   id Orang

1 [едно]

Лица

Лица

1 [satu]

Orang

Изберете как искате да видите превода:   
български индонезийски Играйте Повече
аз s-ya saya s-y- ---- saya 0
аз и ти say- dan---mu saya dan kamu s-y- d-n k-m- ------------- saya dan kamu 0
ние двамата ka---b-rd-a kami berdua k-m- b-r-u- ----------- kami berdua 0
той d-- ---ki--a-i) dia (laki-laki) d-a (-a-i-l-k-) --------------- dia (laki-laki) 0
той и тя d-a----ki-l-k-- -a- --a (pere-pu-n) dia (laki-laki) dan dia (perempuan) d-a (-a-i-l-k-) d-n d-a (-e-e-p-a-) ----------------------------------- dia (laki-laki) dan dia (perempuan) 0
те двамата me--k- b--d-a mereka berdua m-r-k- b-r-u- ------------- mereka berdua 0
мъж pria pria p-i- ---- pria 0
жена w-n--a wanita w-n-t- ------ wanita 0
дете an-k anak a-a- ---- anak 0
семейство se---h -e--a--a sebuah keluarga s-b-a- k-l-a-g- --------------- sebuah keluarga 0
моето семейство ke----ga sa-a keluarga saya k-l-a-g- s-y- ------------- keluarga saya 0
Моето семейство е тук. K--u-rg- -a---berada-d--si-i. Keluarga saya berada di sini. K-l-a-g- s-y- b-r-d- d- s-n-. ----------------------------- Keluarga saya berada di sini. 0
Аз съм тук. Say- -i-s-ni. Saya di sini. S-y- d- s-n-. ------------- Saya di sini. 0
Ти си тук. K-m- -i-si--. Kamu di sini. K-m- d- s-n-. ------------- Kamu di sini. 0
Той е тук и тя е тук. Dia-(-a-i-la--- d- s----d-n-d----p-r--pua-) di---n-. Dia (laki-laki) di sini dan dia (perempuan) di sini. D-a (-a-i-l-k-) d- s-n- d-n d-a (-e-e-p-a-) d- s-n-. ---------------------------------------------------- Dia (laki-laki) di sini dan dia (perempuan) di sini. 0
Ние сме тук. Kami----si--. Kami di sini. K-m- d- s-n-. ------------- Kami di sini. 0
Вие сте тук. K-lia--di s-ni. Kalian di sini. K-l-a- d- s-n-. --------------- Kalian di sini. 0
Те всички са тук. M----a-se--a di-----. Mereka semua di sini. M-r-k- s-m-a d- s-n-. --------------------- Mereka semua di sini. 0

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!