Разговорник

bg Лица   »   hi व्यक्ति

1 [едно]

Лица

Лица

१ [एक]

1 [ek]

व्यक्ति

[vyakti]

Изберете как искате да видите превода:   
български хинди Играйте Повече
аз म-ं म-- म-ं --- मैं 0
main main m-i- ---- main
аз и ти मैं-और -ुम म-- और त-म म-ं औ- त-म ---------- मैं और तुम 0
m----a-r --m main aur tum m-i- a-r t-m ------------ main aur tum
ние двамата ह--दो-ों हम द-न-- ह- द-न-ं -------- हम दोनों 0
ham -o--n ham donon h-m d-n-n --------- ham donon
той -ह वह व- -- वह 0
vah vah v-h --- vah
той и тя व- औ---ह वह और वह व- औ- व- -------- वह और वह 0
va- --r --h vah aur vah v-h a-r v-h ----------- vah aur vah
те двамата व--द--ों व- द-न-- व- द-न-ं -------- वे दोनों 0
ve-don-n ve donon v- d-n-n -------- ve donon
мъж प---ष प-र-ष प-र-ष ----- पुरुष 0
p---sh purush p-r-s- ------ purush
жена स-त्-ी स-त-र- स-त-र- ------ स्त्री 0
st-ee stree s-r-e ----- stree
дете ब-्-ा बच-च- ब-्-ा ----- बच्चा 0
b-chc-a bachcha b-c-c-a ------- bachcha
семейство प-िव-र पर-व-र प-ि-ा- ------ परिवार 0
p-r-vaar parivaar p-r-v-a- -------- parivaar
моето семейство म-रा --ि-ार म-र- पर-व-र म-र- प-ि-ा- ----------- मेरा परिवार 0
mer- par-v-ar mera parivaar m-r- p-r-v-a- ------------- mera parivaar
Моето семейство е тук. म--ा -रि--र यहाँ -ै म-र- पर-व-र यह-- ह- म-र- प-ि-ा- य-ा- ह- ------------------- मेरा परिवार यहाँ है 0
me-a-p-r-v--- -a-a-- hai mera parivaar yahaan hai m-r- p-r-v-a- y-h-a- h-i ------------------------ mera parivaar yahaan hai
Аз съм тук. मै- यह-ँ ह-ँ म-- यह-- ह-- म-ं य-ा- ह-ँ ------------ मैं यहाँ हूँ 0
mai--yah--n-ho-n main yahaan hoon m-i- y-h-a- h-o- ---------------- main yahaan hoon
Ти си тук. त-म -ह-ँ -ो त-म यह-- ह- त-म य-ा- ह- ----------- तुम यहाँ हो 0
tum-ya--a- -o tum yahaan ho t-m y-h-a- h- ------------- tum yahaan ho
Той е тук и тя е тук. व- यहा- ह- ---वह--हा--है वह यह-- ह- और वह यह-- ह- व- य-ा- ह- औ- व- य-ा- ह- ------------------------ वह यहाँ है और वह यहाँ है 0
vah --h--n--ai-au- vah--ah-a----i vah yahaan hai aur vah yahaan hai v-h y-h-a- h-i a-r v-h y-h-a- h-i --------------------------------- vah yahaan hai aur vah yahaan hai
Ние сме тук. हम यह-ँ---ं हम यह-- ह-- ह- य-ा- ह-ं ----------- हम यहाँ हैं 0
h-m ---a-- hain ham yahaan hain h-m y-h-a- h-i- --------------- ham yahaan hain
Вие сте тук. तु- स- -ह---हो त-म सब यह-- ह- त-म स- य-ा- ह- -------------- तुम सब यहाँ हो 0
tu- sab -a-aan -o tum sab yahaan ho t-m s-b y-h-a- h- ----------------- tum sab yahaan ho
Те всички са тук. वे----यह-ँ--ैं व- सब यह-- ह-- व- स- य-ा- ह-ं -------------- वे सब यहाँ हैं 0
ve sab y-haa- h-in ve sab yahaan hain v- s-b y-h-a- h-i- ------------------ ve sab yahaan hain

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!