Разговорник

bg В училище   »   it A scuola

4 [четири]

В училище

В училище

4 [quattro]

A scuola

Изберете как искате да видите превода:   
български италиански Играйте Повече
Къде сме? D-ve s-am-? Dove siamo? D-v- s-a-o- ----------- Dove siamo? 0
Ние сме в училище. S--mo - sc-ol-. Siamo a scuola. S-a-o a s-u-l-. --------------- Siamo a scuola. 0
Имаме часове. A--iam---e---n-. Abbiamo lezione. A-b-a-o l-z-o-e- ---------------- Abbiamo lezione. 0
Това са учениците. Que--- -on- --- ----ent-. Questi sono gli studenti. Q-e-t- s-n- g-i s-u-e-t-. ------------------------- Questi sono gli studenti. 0
Това е учителката. Q-es-- è-l’i-------te. Questa è l’insegnante. Q-e-t- è l-i-s-g-a-t-. ---------------------- Questa è l’insegnante. 0
Това е класът. Q-e----- ---cla---. Questa è la classe. Q-e-t- è l- c-a-s-. ------------------- Questa è la classe. 0
Какво правим ние? Ch- -o------ci-mo? Che cosa facciamo? C-e c-s- f-c-i-m-? ------------------ Che cosa facciamo? 0
Ние учим. St-di-mo. Studiamo. S-u-i-m-. --------- Studiamo. 0
Ние учим език. Im-a-iamo u----i--u-. Impariamo una lingua. I-p-r-a-o u-a l-n-u-. --------------------- Impariamo una lingua. 0
Аз уча английски. I- studio l’--gle--. Io studio l’inglese. I- s-u-i- l-i-g-e-e- -------------------- Io studio l’inglese. 0
Ти учиш испански. Tu-st-di--o sp-g----. Tu studi lo spagnolo. T- s-u-i l- s-a-n-l-. --------------------- Tu studi lo spagnolo. 0
Той учи немски. L-i---udia il --d-s-o. Lui studia il tedesco. L-i s-u-i- i- t-d-s-o- ---------------------- Lui studia il tedesco. 0
Ние учим френски. N-i s----a-- i- ----cese. Noi studiamo il francese. N-i s-u-i-m- i- f-a-c-s-. ------------------------- Noi studiamo il francese. 0
Вие учите италиански. Vo- s-u-i-te--’itali-no. Voi studiate l’italiano. V-i s-u-i-t- l-i-a-i-n-. ------------------------ Voi studiate l’italiano. 0
Те учат руски. Lo----tud--no-il -us--. Loro studiano il russo. L-r- s-u-i-n- i- r-s-o- ----------------------- Loro studiano il russo. 0
Да се учат езици е интересно. S------e u-a---ng-------tere---n-e. Studiare una lingua è interessante. S-u-i-r- u-a l-n-u- è i-t-r-s-a-t-. ----------------------------------- Studiare una lingua è interessante. 0
Ние искаме да разбираме хората. Vogli--o---p-re--- g-nt-. Vogliamo capire la gente. V-g-i-m- c-p-r- l- g-n-e- ------------------------- Vogliamo capire la gente. 0
Ние искаме да разговаряме с хората. Vogliamo -----r----n la---n-e. Vogliamo parlare con la gente. V-g-i-m- p-r-a-e c-n l- g-n-e- ------------------------------ Vogliamo parlare con la gente. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Ден на Родния език

Обичате ли родния си език? Тогава отсега нататък трябва да го празнувате! И то винаги на 21 февруари! Това е международният Ден на родния език. Той се празнува ежегодно от 2000 г. насам. Този празник е постановен от ЮНЕСКО. ЮНЕСКО е Организация на Обединените Нации (ООН). Тя се грижи за проблеми на науката, образованието и културата. ЮНЕСКО се бори за запазване на културното наследство на човечеството. Езиците също са културно наследство. Именно затова те трябва да бъдат защитавани, култивирани и разпространявани. Езиковото разнообразие се чества на 21 февруари. Изчислено е, че в света има около 6000 -7000 езика. Половината от тях, обаче, са заплашени от изчезване. На всеки две седмици по един език умира завинаги. А всеки език представлява една огромна съкровищница от знания. Знанията на народа на всяка нация се съхраняват в нейния език. Историята на всяка нация е отразена в нейния език. Опитностите и традициите също се предават в поколенията посредством езика. Поради тази причина, родният език е елемент от всяка национална идентичност. Когато един език умре, с него загиват не само думите. И всичко това се празнува на 21 февруари. Хората трябва да разбират значението на езиците. И трябва да се замислят какво могат да сторят, за да запазят езиците. Така че покажете на своя език, че е важен за вас! Например бихте могли да му направите торта? И да я украсите с красив надпис от захарно тесто. Написан на вашия "роден език", разбира се!
Знаете ли, че?
Босненският е южнославянски език. Говори се главно в Босна и Херцеговина. Използват го и групи от хора в Сърбия, Хърватия, Македония и Черна гора. За около 2,5 милиона души босненският е майчин език. Той е много близък до хърватския и сръбския. Речниковият състав, правописът и граматиката почти не се различават. Който говори босненски, може да разбира много добре сръбски и хърватски. Затова често се дискутира за статуса на босненския език. Някои езиковеди изразяват съмнение, че босненският е отделен език. Те твърдят, че той е само национална разновидност на сърбохърватския език. Интересни са чуждите влияния върху босненския. В миналото областта дълго време е принадлежала ту към Ориента, ту към Запада. Ето защо в речниковия състав се срещат много арабски, турски и персийски думи. Това всъщност е рядкост в славянските езици. Но пък прави босненския толкова уникален.