Разговорник

bg В училище   »   sl V šoli

4 [четири]

В училище

В училище

4 [štiri]

V šoli

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Къде сме? Kje----? Kje smo? K-e s-o- -------- Kje smo? 0
Ние сме в училище. Smo-v š-l-. Smo v šoli. S-o v š-l-. ----------- Smo v šoli. 0
Имаме часове. I-amo-pou-. Imamo pouk. I-a-o p-u-. ----------- Imamo pouk. 0
Това са учениците. T---o -ijak-. To so dijaki. T- s- d-j-k-. ------------- To so dijaki. 0
Това е учителката. T---- u--t-l---a. To je učiteljica. T- j- u-i-e-j-c-. ----------------- To je učiteljica. 0
Това е класът. To-j------ed. To je razred. T- j- r-z-e-. ------------- To je razred. 0
Какво правим ние? Kaj---čn-m----e--m-)? Kaj počnemo (delamo)? K-j p-č-e-o (-e-a-o-? --------------------- Kaj počnemo (delamo)? 0
Ние учим. U-imo --. Učimo se. U-i-o s-. --------- Učimo se. 0
Ние учим език. Uč--o -e-jezi-. Učimo se jezik. U-i-o s- j-z-k- --------------- Učimo se jezik. 0
Аз уча английски. Učim s--an---šč-n-. Učim se angleščino. U-i- s- a-g-e-č-n-. ------------------- Učim se angleščino. 0
Ти учиш испански. Uči--s- š----č---. Učiš se španščino. U-i- s- š-a-š-i-o- ------------------ Učiš se španščino. 0
Той учи немски. U-i se n----in-. Uči se nemščino. U-i s- n-m-č-n-. ---------------- Uči se nemščino. 0
Ние учим френски. U---o -e -r-nc-----o. Učimo se francoščino. U-i-o s- f-a-c-š-i-o- --------------------- Učimo se francoščino. 0
Вие учите италиански. U-i-e ---i-a-i---šč--o. Učite se italijanščino. U-i-e s- i-a-i-a-š-i-o- ----------------------- Učite se italijanščino. 0
Те учат руски. U---- -e --šč-no. Učijo se ruščino. U-i-o s- r-š-i-o- ----------------- Učijo se ruščino. 0
Да се учат езици е интересно. Uče-j--je-ik-- ---z---miv-. Učenje jezikov je zanimivo. U-e-j- j-z-k-v j- z-n-m-v-. --------------------------- Učenje jezikov je zanimivo. 0
Ние искаме да разбираме хората. Ho--mo -a-u-eti lju-i. Hočemo razumeti ljudi. H-č-m- r-z-m-t- l-u-i- ---------------------- Hočemo razumeti ljudi. 0
Ние искаме да разговаряме с хората. Ho-em- s--p-g-----at- z ------. Hočemo se pogovarjati z ljudmi. H-č-m- s- p-g-v-r-a-i z l-u-m-. ------------------------------- Hočemo se pogovarjati z ljudmi. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Ден на Родния език

Обичате ли родния си език? Тогава отсега нататък трябва да го празнувате! И то винаги на 21 февруари! Това е международният Ден на родния език. Той се празнува ежегодно от 2000 г. насам. Този празник е постановен от ЮНЕСКО. ЮНЕСКО е Организация на Обединените Нации (ООН). Тя се грижи за проблеми на науката, образованието и културата. ЮНЕСКО се бори за запазване на културното наследство на човечеството. Езиците също са културно наследство. Именно затова те трябва да бъдат защитавани, култивирани и разпространявани. Езиковото разнообразие се чества на 21 февруари. Изчислено е, че в света има около 6000 -7000 езика. Половината от тях, обаче, са заплашени от изчезване. На всеки две седмици по един език умира завинаги. А всеки език представлява една огромна съкровищница от знания. Знанията на народа на всяка нация се съхраняват в нейния език. Историята на всяка нация е отразена в нейния език. Опитностите и традициите също се предават в поколенията посредством езика. Поради тази причина, родният език е елемент от всяка национална идентичност. Когато един език умре, с него загиват не само думите. И всичко това се празнува на 21 февруари. Хората трябва да разбират значението на езиците. И трябва да се замислят какво могат да сторят, за да запазят езиците. Така че покажете на своя език, че е важен за вас! Например бихте могли да му направите торта? И да я украсите с красив надпис от захарно тесто. Написан на вашия "роден език", разбира се!
Знаете ли, че?
Босненският е южнославянски език. Говори се главно в Босна и Херцеговина. Използват го и групи от хора в Сърбия, Хърватия, Македония и Черна гора. За около 2,5 милиона души босненският е майчин език. Той е много близък до хърватския и сръбския. Речниковият състав, правописът и граматиката почти не се различават. Който говори босненски, може да разбира много добре сръбски и хърватски. Затова често се дискутира за статуса на босненския език. Някои езиковеди изразяват съмнение, че босненският е отделен език. Те твърдят, че той е само национална разновидност на сърбохърватския език. Интересни са чуждите влияния върху босненския. В миналото областта дълго време е принадлежала ту към Ориента, ту към Запада. Ето защо в речниковия състав се срещат много арабски, турски и персийски думи. Това всъщност е рядкост в славянските езици. Но пък прави босненския толкова уникален.