Разговорник

bg В ресторанта 3   »   kk At the restaurant 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [отыз бір]

31 [otız bir]

At the restaurant 3

[Meyramxanada 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. М---- б-- ті---ба--р--олс-. Маған бір тіскебасар болса. М-ғ-н б-р т-с-е-а-а- б-л-а- --------------------------- Маған бір тіскебасар болса. 0
Ma--- b-r-t-s-eb-----b-l-a. Mağan bir tiskebasar bolsa. M-ğ-n b-r t-s-e-a-a- b-l-a- --------------------------- Mağan bir tiskebasar bolsa.
Бих искал / искала салата. Мағ-- -і--сала- -олса. Маған бір салат болса. М-ғ-н б-р с-л-т б-л-а- ---------------------- Маған бір салат болса. 0
M--a- --- s-lat -o---. Mağan bir salat bolsa. M-ğ-n b-r s-l-t b-l-a- ---------------------- Mağan bir salat bolsa.
Бих искал / искала супа. Мағ-- б-р -ө-е-б-л--. Маған бір көже болса. М-ғ-н б-р к-ж- б-л-а- --------------------- Маған бір көже болса. 0
Ma-a--b-r----e--olsa. Mağan bir köje bolsa. M-ğ-n b-r k-j- b-l-a- --------------------- Mağan bir köje bolsa.
Бих искал / искала десерт. М-ға---ір д----- ---са. Маған бір десерт болса. М-ғ-н б-р д-с-р- б-л-а- ----------------------- Маған бір десерт болса. 0
Mağa---i--d-ser------a. Mağan bir desert bolsa. M-ğ-n b-r d-s-r- b-l-a- ----------------------- Mağan bir desert bolsa.
Бих искал / искала сладолед със сметана. М---- --л-г-йм-- б--м--------л-а. Маған кілегеймен балмұздақ болса. М-ғ-н к-л-г-й-е- б-л-ұ-д-қ б-л-а- --------------------------------- Маған кілегеймен балмұздақ болса. 0
Ma-an-kil--------balmu--a- bo-sa. Mağan kilegeymen balmuzdaq bolsa. M-ğ-n k-l-g-y-e- b-l-u-d-q b-l-a- --------------------------------- Mağan kilegeymen balmuzdaq bolsa.
Бих искал / искала плодове или сирене. М--ан ж---с н--і--м-і-----са. Маған жеміс не ірімшік болса. М-ғ-н ж-м-с н- і-і-ш-к б-л-а- ----------------------------- Маған жеміс не ірімшік болса. 0
Mağ-n --mis--e--ri---k-bo-sa. Mağan jemis ne irimşik bolsa. M-ğ-n j-m-s n- i-i-ş-k b-l-a- ----------------------------- Mağan jemis ne irimşik bolsa.
Искаме да закусим. Б-- таң-ы а---ш--к-де--е--к. Біз таңғы ас ішсек деп едік. Б-з т-ң-ы а- і-с-к д-п е-і-. ---------------------------- Біз таңғы ас ішсек деп едік. 0
B---ta-ğ- a- -şse- d---e--k. Biz tañğı as işsek dep edik. B-z t-ñ-ı a- i-s-k d-p e-i-. ---------------------------- Biz tañğı as işsek dep edik.
Искаме да обядваме. Б-з т-с-і -с---се- д---е-ік. Біз түскі ас ішсек деп едік. Б-з т-с-і а- і-с-к д-п е-і-. ---------------------------- Біз түскі ас ішсек деп едік. 0
Biz---ski-a- --sek -ep-ed--. Biz tüski as işsek dep edik. B-z t-s-i a- i-s-k d-p e-i-. ---------------------------- Biz tüski as işsek dep edik.
Искаме да вечеряме. Б-з к-ш-- ---і-се--д-- е-ік. Біз кешкі ас ішсек деп едік. Б-з к-ш-і а- і-с-к д-п е-і-. ---------------------------- Біз кешкі ас ішсек деп едік. 0
Bi--keş-i--s--ş-e- de- edi-. Biz keşki as işsek dep edik. B-z k-ş-i a- i-s-k d-p e-i-. ---------------------------- Biz keşki as işsek dep edik.
Какво желаете за закуска? Т--ғ- -----н- қа----ы-? Таңғы асқа не қалайсыз? Т-ң-ы а-қ- н- қ-л-й-ы-? ----------------------- Таңғы асқа не қалайсыз? 0
T-ñ-ı-asqa--- -a-aysı-? Tañğı asqa ne qalaysız? T-ñ-ı a-q- n- q-l-y-ı-? ----------------------- Tañğı asqa ne qalaysız?
Хлебчета с мармалад и мед? Д--м м----ал---сы--а---о-а- п-? Джем мен бал қосылған тоқаш па? Д-е- м-н б-л қ-с-л-а- т-қ-ш п-? ------------------------------- Джем мен бал қосылған тоқаш па? 0
D--m -e- bal--o-ı--a- toqa----? Djem men bal qosılğan toqaş pa? D-e- m-n b-l q-s-l-a- t-q-ş p-? ------------------------------- Djem men bal qosılğan toqaş pa?
Печени филийки със салам и сирене? Ш--ы---ен --ім--к -о--л--н-т-с---а? Шұжық пен ірімшік қосылған тост па? Ш-ж-қ п-н і-і-ш-к қ-с-л-а- т-с- п-? ----------------------------------- Шұжық пен ірімшік қосылған тост па? 0
Şuj-q---n irim-ik-q--ı-ğ---t--t--a? Şujıq pen irimşik qosılğan tost pa? Ş-j-q p-n i-i-ş-k q-s-l-a- t-s- p-? ----------------------------------- Şujıq pen irimşik qosılğan tost pa?
Сварено яйце? Піс-р-лген --м------ма? Пісірілген жұмыртқа ма? П-с-р-л-е- ж-м-р-қ- м-? ----------------------- Пісірілген жұмыртқа ма? 0
P---ril--- -u---t-a-m-? Pisirilgen jumırtqa ma? P-s-r-l-e- j-m-r-q- m-? ----------------------- Pisirilgen jumırtqa ma?
Яйце на очи? Қуыр-л-а--------қ----? Қуырылған жұмыртқа ма? Қ-ы-ы-ғ-н ж-м-р-қ- м-? ---------------------- Қуырылған жұмыртқа ма? 0
Q-ı-ılğ-n--um-rt-a--a? Qwırılğan jumırtqa ma? Q-ı-ı-ğ-n j-m-r-q- m-? ---------------------- Qwırılğan jumırtqa ma?
Омлет? О-ле--пе? Омлет пе? О-л-т п-? --------- Омлет пе? 0
O--e- pe? Omlet pe? O-l-t p-? --------- Omlet pe?
Моля, още едно кисело мляко. Т--ы-бір-й-г--т---р--і--і. Тағы бір йогурт беріңізші. Т-ғ- б-р й-г-р- б-р-ң-з-і- -------------------------- Тағы бір йогурт беріңізші. 0
Tağı bir--ogw----eri-i--i. Tağı bir yogwrt beriñizşi. T-ğ- b-r y-g-r- b-r-ñ-z-i- -------------------------- Tağı bir yogwrt beriñizşi.
Моля, още сол и черен пипер. Тұ--б-н бұ-ы- та-к---к. Тұз бен бұрыш та керек. Т-з б-н б-р-ш т- к-р-к- ----------------------- Тұз бен бұрыш та керек. 0
Tuz -en bu--ş t--k---k. Tuz ben burış ta kerek. T-z b-n b-r-ş t- k-r-k- ----------------------- Tuz ben burış ta kerek.
Моля, още една чаша вода. Та---бі- ст-қ-- -- б-ріңізш-. Тағы бір стақан су беріңізші. Т-ғ- б-р с-а-а- с- б-р-ң-з-і- ----------------------------- Тағы бір стақан су беріңізші. 0
T-----i--s-aq-n--w -e--ñiz--. Tağı bir staqan sw beriñizşi. T-ğ- b-r s-a-a- s- b-r-ñ-z-i- ----------------------------- Tağı bir staqan sw beriñizşi.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!