Разговорник

bg Числителни редни   »   sl Vrstilni števniki

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [enainšestdeset]

Vrstilni števniki

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Първият месец е януари. Pr-i me-ec j- --n-ar. Prvi mesec je januar. P-v- m-s-c j- j-n-a-. --------------------- Prvi mesec je januar. 0
Вторият месец е февруари. Dru-i--esec--e-fe---a-. Drugi mesec je februar. D-u-i m-s-c j- f-b-u-r- ----------------------- Drugi mesec je februar. 0
Третият месец е март. Tr--j- -e--c -e m-re-. Tretji mesec je marec. T-e-j- m-s-c j- m-r-c- ---------------------- Tretji mesec je marec. 0
Четвъртият месец е април. Če--t---esec je apri-. Četrti mesec je april. Č-t-t- m-s-c j- a-r-l- ---------------------- Četrti mesec je april. 0
Петият месец е май. P------se--j- -a-. Peti mesec je maj. P-t- m-s-c j- m-j- ------------------ Peti mesec je maj. 0
Шестият месец е юни. Š---i mese- -e---ni-. Šesti mesec je junij. Š-s-i m-s-c j- j-n-j- --------------------- Šesti mesec je junij. 0
Шест месеца са половин година. Š----mes-c-- -e -o- (-olo-ic-)-l-t-. Šest mesecev je pol (polovica) leta. Š-s- m-s-c-v j- p-l (-o-o-i-a- l-t-. ------------------------------------ Šest mesecev je pol (polovica) leta. 0
януари, февруари, март, Ja------f-----r--m---c, Januar, februar, marec, J-n-a-, f-b-u-r- m-r-c- ----------------------- Januar, februar, marec, 0
април, май и юни. ap--l----- --------. april, maj in junij. a-r-l- m-j i- j-n-j- -------------------- april, maj in junij. 0
Седмият месец е юли. Se--i-m------- -uli-. Sedmi mesec je julij. S-d-i m-s-c j- j-l-j- --------------------- Sedmi mesec je julij. 0
Осмият месец е август. O--i--e-ec -- a--us-. Osmi mesec je avgust. O-m- m-s-c j- a-g-s-. --------------------- Osmi mesec je avgust. 0
Деветият месец е септември. Dev-ti mes-- -- --p--m-e-. Deveti mesec je september. D-v-t- m-s-c j- s-p-e-b-r- -------------------------- Deveti mesec je september. 0
Десетият месец е октомври. De-eti-me-e---e--k--b-r. Deseti mesec je oktober. D-s-t- m-s-c j- o-t-b-r- ------------------------ Deseti mesec je oktober. 0
Единайсетият месец е ноември. E-a--ti -ese---e-n--emb-r. Enajsti mesec je november. E-a-s-i m-s-c j- n-v-m-e-. -------------------------- Enajsti mesec je november. 0
Дванайсетият месец е декември. D----jsti---s-c-je -e-em---. Dvanajsti mesec je december. D-a-a-s-i m-s-c j- d-c-m-e-. ---------------------------- Dvanajsti mesec je december. 0
Дванайсет месеца са една година. Dv-na--t-mes--e--j----o -et-. Dvanajst mesecev je eno leto. D-a-a-s- m-s-c-v j- e-o l-t-. ----------------------------- Dvanajst mesecev je eno leto. 0
юли, август, септември, Juli-- ---u--, se-te-b--, Julij, avgust, september, J-l-j- a-g-s-, s-p-e-b-r- ------------------------- Julij, avgust, september, 0
октомври, ноември и декември. o---ber,--ov---e--in-d--e---r. oktober, november in december. o-t-b-r- n-v-m-e- i- d-c-m-e-. ------------------------------ oktober, november in december. 0

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...