Разговорник

bg Градски транспорт   »   gu સ્થાનિક જાહેર પરિવહન

36 [трийсет и шест]

Градски транспорт

Градски транспорт

36 [છત્રીસ]

36 [Chatrīsa]

સ્થાનિક જાહેર પરિવહન

sthānika jāhēra parivahana

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Къде е автобусната спирка? બસ--્----ક્--- છ-? બ_ સ્__ ક્_ છે_ બ- સ-ટ-પ ક-ય-ં છ-? ------------------ બસ સ્ટોપ ક્યાં છે? 0
b-sa sṭ--a-k-āṁ--h-? b___ s____ k___ c___ b-s- s-ō-a k-ā- c-ē- -------------------- basa sṭōpa kyāṁ chē?
Кой автобус отива в центъра? ક---દ્--ાં કઈ બસ -ા- --? કે____ ક_ બ_ જા_ છે_ ક-ન-દ-ર-ા- ક- બ- જ-ય છ-? ------------------------ કેન્દ્રમાં કઈ બસ જાય છે? 0
Kē--ra-āṁ -a- bas- jā-a-ch-? K________ k__ b___ j___ c___ K-n-r-m-ṁ k-ī b-s- j-y- c-ē- ---------------------------- Kēndramāṁ kaī basa jāya chē?
Кой автобус трябва да взема? મ--ે ક- લાઇન ---ાની -ે? મા_ ક_ લા__ લે__ છે_ મ-ર- ક- લ-ઇ- લ-વ-ન- છ-? ----------------------- મારે કઈ લાઇન લેવાની છે? 0
M--- ka--l--n- lē-ānī --ē? M___ k__ l____ l_____ c___ M-r- k-ī l-i-a l-v-n- c-ē- -------------------------- Mārē kaī lāina lēvānī chē?
Трябва ли да се прекачвам? શુ- મ--ે-બ-ો-બદલવ- પડ--? શું મા_ બ_ બ___ પ___ શ-ં મ-ર- બ-ો બ-લ-ી પ-શ-? ------------------------ શું મારે બસો બદલવી પડશે? 0
Ś-- m-rē ba-- --da---ī--aḍ--ē? Ś__ m___ b___ b_______ p______ Ś-ṁ m-r- b-s- b-d-l-v- p-ḍ-ś-? ------------------------------ Śuṁ mārē basō badalavī paḍaśē?
Къде трябва да се прекачвам? મ--- ટ--ેન--ક્યાં બદ-વ----ઈએ? મા_ ટ્__ ક્_ બ___ જો___ મ-ર- ટ-ર-ન- ક-ય-ં બ-લ-ી જ-ઈ-? ----------------------------- મારે ટ્રેનો ક્યાં બદલવી જોઈએ? 0
Mā-- ----ō-k-ā---ada-a-- ----? M___ ṭ____ k___ b_______ j____ M-r- ṭ-ē-ō k-ā- b-d-l-v- j-ī-? ------------------------------ Mārē ṭrēnō kyāṁ badalavī jōīē?
Колко струва един билет? ટ--િ-ન--કિંમ- --ટલ- છે? ટિ___ કિં__ કે__ છે_ ટ-ક-ટ-ી ક-ં-ત ક-ટ-ી છ-? ----------------------- ટિકિટની કિંમત કેટલી છે? 0
Ṭ---ṭ-nī ki-mata -ēṭa-----ē? Ṭ_______ k______ k_____ c___ Ṭ-k-ṭ-n- k-m-a-a k-ṭ-l- c-ē- ---------------------------- Ṭikiṭanī kimmata kēṭalī chē?
Колко спирки има до центъра? તે--ે-------ં--ેટલા સ્ટ-----? તે કે____ કે__ સ્__ છે_ ત- ક-ન-દ-ર-ા- ક-ટ-ા સ-ટ-પ છ-? ----------------------------- તે કેન્દ્રમાં કેટલા સ્ટોપ છે? 0
Tē-k---r------ē-a-ā-sṭ-p----ē? T_ k________ k_____ s____ c___ T- k-n-r-m-ṁ k-ṭ-l- s-ō-a c-ē- ------------------------------ Tē kēndramāṁ kēṭalā sṭōpa chē?
Трябва да слезете тук. તમારે અ---થ- ---વું-પ--ે. ત__ અ__ ઉ___ પ___ ત-ા-ે અ-ી-થ- ઉ-ર-ુ- પ-શ-. ------------------------- તમારે અહીંથી ઉતરવું પડશે. 0
Tamā-ē a---t-----ar--u----ḍaśē. T_____ a______ u_______ p______ T-m-r- a-ī-t-ī u-a-a-u- p-ḍ-ś-. ------------------------------- Tamārē ahīnthī utaravuṁ paḍaśē.
Трябва да слезете отзад. ત---- પા--થ- -હ-ર -ી-ળવ-ં પડ--. ત__ પા___ બ__ ની___ પ___ ત-ા-ે પ-છ-થ- બ-ા- ન-ક-વ-ં પ-શ-. ------------------------------- તમારે પાછળથી બહાર નીકળવું પડશે. 0
T-m------ch-ḷ-thī--ahār---ī-aḷav-ṁ-p-ḍa-ē. T_____ p_________ b_____ n________ p______ T-m-r- p-c-a-a-h- b-h-r- n-k-ḷ-v-ṁ p-ḍ-ś-. ------------------------------------------ Tamārē pāchaḷathī bahāra nīkaḷavuṁ paḍaśē.
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути. આગ--ી સબ-ે-5 મ---ટ----આ-----. આ__ સ__ 5 મિ___ આ_ છે_ આ-ા-ી સ-વ- 5 મ-ન-ટ-ા- આ-ે છ-. ----------------------------- આગામી સબવે 5 મિનિટમાં આવે છે. 0
Āgā-ī------- 5-m-n----ā---v- c--. Ā____ s_____ 5 m________ ā__ c___ Ā-ā-ī s-b-v- 5 m-n-ṭ-m-ṁ ā-ē c-ē- --------------------------------- Āgāmī sabavē 5 miniṭamāṁ āvē chē.
Следващият трамвай пристига след 10 минути. આ--મ- ટ-ર-મ -0-મ---ટમા- આવ----. આ__ ટ્__ 1_ મિ___ આ_ છે_ આ-ા-ી ટ-ર-મ 1- મ-ન-ટ-ા- આ-ે છ-. ------------------------------- આગામી ટ્રામ 10 મિનિટમાં આવે છે. 0
Āg-m---r--a 1- -----a----āvē----. Ā____ ṭ____ 1_ m________ ā__ c___ Ā-ā-ī ṭ-ā-a 1- m-n-ṭ-m-ṁ ā-ē c-ē- --------------------------------- Āgāmī ṭrāma 10 miniṭamāṁ āvē chē.
Следващият автобус пристига след 15 минути. આગલી બસ -5-મિ-િટ-----વ---ે. આ__ બ_ 1_ મિ___ આ_ છે_ આ-લ- બ- 1- મ-ન-ટ-ા- આ-ે છ-. --------------------------- આગલી બસ 15 મિનિટમાં આવે છે. 0
Ā-al--basa ---m-ni--mā--āvē ---. Ā____ b___ 1_ m________ ā__ c___ Ā-a-ī b-s- 1- m-n-ṭ-m-ṁ ā-ē c-ē- -------------------------------- Āgalī basa 15 miniṭamāṁ āvē chē.
Кога е последният влак на метрото? છેલ્-ો સ--ે-ક્-ા-ે ની-ળ----? છે__ સ__ ક્__ ની__ છે_ છ-લ-લ- સ-વ- ક-ય-ર- ન-ક-ે છ-? ---------------------------- છેલ્લો સબવે ક્યારે નીકળે છે? 0
Ch-l---sa-av- k---ē -ī---ē -hē? C_____ s_____ k____ n_____ c___ C-ē-l- s-b-v- k-ā-ē n-k-ḷ- c-ē- ------------------------------- Chēllō sabavē kyārē nīkaḷē chē?
Кога е последният трамвай? છ-લ--- ટ્-ામ--્યા-ે ની-ળે છ-? છે__ ટ્__ ક્__ ની__ છે_ છ-લ-લ- ટ-ર-મ ક-ય-ર- ન-ક-ે છ-? ----------------------------- છેલ્લી ટ્રામ ક્યારે નીકળે છે? 0
Chēllī--rā----yārē-nī-a-- chē? C_____ ṭ____ k____ n_____ c___ C-ē-l- ṭ-ā-a k-ā-ē n-k-ḷ- c-ē- ------------------------------ Chēllī ṭrāma kyārē nīkaḷē chē?
Кога е последният автобус? છે---ી--સ ક્ય----ની-ળ--છ-? છે__ બ_ ક્__ ની__ છે_ છ-લ-લ- બ- ક-ય-ર- ન-ક-ે છ-? -------------------------- છેલ્લી બસ ક્યારે નીકળે છે? 0
C-ē-lī b-sa--y--------ḷ--chē? C_____ b___ k____ n_____ c___ C-ē-l- b-s- k-ā-ē n-k-ḷ- c-ē- ----------------------------- Chēllī basa kyārē nīkaḷē chē?
Имате ли билет? શુ- ---ર- પ-સ- --કિ- છ-? શું ત__ પા_ ટિ__ છે_ શ-ં ત-ા-ી પ-સ- ટ-ક-ટ છ-? ------------------------ શું તમારી પાસે ટિકિટ છે? 0
Śu----m-rī--ā-ē ṭ--iṭa---ē? Ś__ t_____ p___ ṭ_____ c___ Ś-ṁ t-m-r- p-s- ṭ-k-ṭ- c-ē- --------------------------- Śuṁ tamārī pāsē ṭikiṭa chē?
Билет? – Не, нямам. ટિ--ટ?-- ન- મારી ---- --- --ી. ટિ___ - ના મા_ પા_ કો_ ન__ ટ-ક-ટ- - ન- મ-ર- પ-સ- ક-ઈ ન-ી- ------------------------------ ટિકિટ? - ના મારી પાસે કોઈ નથી. 0
Ṭ---ṭa- ---ā mā----ā-- -ōī--athī. Ṭ______ - N_ m___ p___ k__ n_____ Ṭ-k-ṭ-? - N- m-r- p-s- k-ī n-t-ī- --------------------------------- Ṭikiṭa? - Nā mārī pāsē kōī nathī.
Тогава трябва да платите глоба. પ-ી -મારે દંડ-ભરવો---શ-. પ_ ત__ દં_ ભ__ પ___ પ-ી ત-ા-ે દ-ડ ભ-વ- પ-શ-. ------------------------ પછી તમારે દંડ ભરવો પડશે. 0
Pa-h- -am--ē-da-ḍ---h-r-v- --ḍ-ś-. P____ t_____ d____ b______ p______ P-c-ī t-m-r- d-ṇ-a b-a-a-ō p-ḍ-ś-. ---------------------------------- Pachī tamārē daṇḍa bharavō paḍaśē.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 гуджарати (1-100)
Няма намерено видео!

Развитието на езика

Защо говорим един с друг е ясно. Искаме да обменим идеи и да се разбираме помежду си. Но от къде точно произхожда езикът, от друга страна, е по-малко ясно. Съществуват различни теории за това. Това, което е сигурно, е че езикът е много старо явление. Някои физически черти у човека са били необходима предпоставка за говорене. Те са ни били необходими, за да образуваме звуци. Още най-древните хора като неандерталците са били способни да използватсвоя глас. По този начин те се разграничавали от животните. Освен това, силният и твърд глас бил важен при отбрана. Човек е можел да всее заплаха или страх у враговете си с него. По онова време хората вече са изработвали инструменти и са били открили огъня. Но тези знания е трябвало да бъдат предадени в поколенията по някакъв начин. Речта също е била важна при груповия лов. Още преди 2 милиона години е имало елементарно разбиране между хората. Първите езикови елементи са били знаци и жестове. Но хората са искали да могат да комуникират и в тъмното. По-важното е, че също са имали нужда да разговарят помежду си, без да се гледат. Ето защо се развил гласът, който заменил жестовете. Езикът, така, както го разбираме днес, е най-малко на 50 000 години. Когато Хомо сапиенс напуснал Африка, неговите представители разпространили езика по целия свят. Езиците се разделили един от друг в различните региони. Така да се каже, появили се различни езикови семейства. Въпреки това, те съдържали само основите на езиковите системи. Първите езици са били много по-опростени, отколкото днешните. Те постепенно се доразвили чрез граматиката, фонетиката и семантиката. Може да се каже, че различните езици предлагат различни решения. Но проблемът пред тях винаги е бил един и същ: Как да изразим това, което мислим?
Знаете ли, че?
Бразилският португалски принадлежи към романските езици. Той е възникнал от европейския португалски. Вследствие на колониалната политика на Португалия езикът е бил пренесен в Южна Америка. Днес Бразилия е най-голямата португалскоговоряща нация в света. Около 190 милиона души говорят бразилски португалски като майчин език. Езикът има голямо влияние и върху други южноамерикански страни ... Съществува дори смесен език, който съдържа португалски и испански елементи. В миналото в езиково отношение Бразилия е била тясно ориентирана към европейския модел. След 1930 в страната се събужда ново съзнание за бразилската култура. Бразилците, горди със своя език, са искали да съхранят особеностите му. Но постоянно са полагали усилия за запазване и на двата езика. Междувременно съществува споразумение за приемане на единен правопис. Най-голямата разлика между двете разновидности се състои в произношението. Бразилският речников състав съдържа някои индианизми, които липсват в Европа. Открийте този вълнуващ език, той е сред най-важните в света!