Разговорник

bg Градски транспорт   »   be Грамадскі мясцовы транспарт

36 [трийсет и шест]

Градски транспорт

Градски транспорт

36 [трыццаць шэсць]

36 [trytstsats’ shests’]

Грамадскі мясцовы транспарт

[Gramadskі myastsovy transpart]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Къде е автобусната спирка? Д-----ах-дзі--а аўт-б-с-ы пр--ы-ак? Д-- з---------- а-------- п-------- Д-е з-а-о-з-ц-а а-т-б-с-ы п-ы-ы-а-? ----------------------------------- Дзе знаходзіцца аўтобусны прыпынак? 0
D-e z--kho--і----a a-----sny -ry-y-ak? D-- z------------- a-------- p-------- D-e z-a-h-d-і-s-s- a-t-b-s-y p-y-y-a-? -------------------------------------- Dze znakhodzіtstsa autobusny prypynak?
Кой автобус отива в центъра? Як- аў---------е - цэ-тр? Я-- а------ е--- ў ц----- Я-і а-т-б-с е-з- ў ц-н-р- ------------------------- Які аўтобус едзе ў цэнтр? 0
Yak- --tobus--edz--u ---n--? Y--- a------ y---- u t------ Y-k- a-t-b-s y-d-e u t-e-t-? ---------------------------- Yakі autobus yedze u tsentr?
Кой автобус трябва да взема? Я----м----утам-мн- тр--а ехац-? Я--- м-------- м-- т---- е----- Я-і- м-р-р-т-м м-е т-э-а е-а-ь- ------------------------------- Якім маршрутам мне трэба ехаць? 0
Y---m -ar-hr-ta--mn- tre-a yekhats-? Y---- m--------- m-- t---- y-------- Y-k-m m-r-h-u-a- m-e t-e-a y-k-a-s-? ------------------------------------ Yakіm marshrutam mne treba yekhats’?
Трябва ли да се прекачвам? Ці трэб- -----абіць--е-----ку? Ц- т---- м-- р----- п--------- Ц- т-э-а м-е р-б-ц- п-р-с-д-у- ------------------------------ Ці трэба мне рабіць перасадку? 0
T-- tr--a-m-e--a-іts- -erasad--? T-- t---- m-- r------ p--------- T-і t-e-a m-e r-b-t-’ p-r-s-d-u- -------------------------------- Tsі treba mne rabіts’ perasadku?
Къде трябва да се прекачвам? Д-- м-е-раб--ь-п--ас-дку? Д-- м-- р----- п--------- Д-е м-е р-б-ц- п-р-с-д-у- ------------------------- Дзе мне рабіць перасадку? 0
D-- m-- --b---’--e----d--? D-- m-- r------ p--------- D-e m-e r-b-t-’ p-r-s-d-u- -------------------------- Dze mne rabіts’ perasadku?
Колко струва един билет? Колькі --ш-у- -і--т? К----- к----- б----- К-л-к- к-ш-у- б-л-т- -------------------- Колькі каштуе білет? 0
Kol’k- ---ht-e -іlet? K----- k------ b----- K-l-k- k-s-t-e b-l-t- --------------------- Kol’kі kashtue bіlet?
Колко спирки има до центъра? К-лькі-п---ынка- ----эн--а? К----- п-------- д- ц------ К-л-к- п-ы-ы-к-ў д- ц-н-р-? --------------------------- Колькі прыпынкаў да цэнтра? 0
K-l’k- pr-p-nk-u-d---s-----? K----- p-------- d- t------- K-l-k- p-y-y-k-u d- t-e-t-a- ---------------------------- Kol’kі prypynkau da tsentra?
Трябва да слезете тук. Вам т-э-а---т---ходзі--. В-- т---- т-- в--------- В-м т-э-а т-т в-х-д-і-ь- ------------------------ Вам трэба тут выходзіць. 0
V-- t---a-t-t vy--odz----. V-- t---- t-- v----------- V-m t-e-a t-t v-k-o-z-t-’- -------------------------- Vam treba tut vykhodzіts’.
Трябва да слезете отзад. Ва------а в-хо--іц- -р-з-з-д-ія-----ры. В-- т---- в-------- п--- з----- д------ В-м т-э-а в-х-д-і-ь п-а- з-д-і- д-в-р-. --------------------------------------- Вам трэба выходзіць праз заднія дзверы. 0
Va- treb- v-khod----’-------ad--y- d-ve-y. V-- t---- v---------- p--- z------ d------ V-m t-e-a v-k-o-z-t-’ p-a- z-d-і-a d-v-r-. ------------------------------------------ Vam treba vykhodzіts’ praz zadnіya dzvery.
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути. Нас-уп-ы ц-гнік б-дз- праз-- -вілі-. Н------- ц----- б---- п--- 5 х------ Н-с-у-н- ц-г-і- б-д-е п-а- 5 х-і-і-. ------------------------------------ Наступны цягнік будзе праз 5 хвілін. 0
N--tup---t-ya-n-- -u-----ra--5 -h-іl-n. N------- t------- b---- p--- 5 k------- N-s-u-n- t-y-g-і- b-d-e p-a- 5 k-v-l-n- --------------------------------------- Nastupny tsyagnіk budze praz 5 khvіlіn.
Следващият трамвай пристига след 10 минути. Н-с---н- тр-мв-й-б--зе-пр-- 1- --ілі-. Н------- т------ б---- п--- 1- х------ Н-с-у-н- т-а-в-й б-д-е п-а- 1- х-і-і-. -------------------------------------- Наступны трамвай будзе праз 10 хвілін. 0
Na-t--ny -r-mvay ----e----- -0 khv----. N------- t------ b---- p--- 1- k------- N-s-u-n- t-a-v-y b-d-e p-a- 1- k-v-l-n- --------------------------------------- Nastupny tramvay budze praz 10 khvіlіn.
Следващият автобус пристига след 15 минути. Н-ступ-- ---обу--буд-е----з--5 хвілін. Н------- а------ б---- п--- 1- х------ Н-с-у-н- а-т-б-с б-д-е п-а- 1- х-і-і-. -------------------------------------- Наступны аўтобус будзе праз 15 хвілін. 0
N--t---y au--bu- -ud-e----z--- kh-іlі-. N------- a------ b---- p--- 1- k------- N-s-u-n- a-t-b-s b-d-e p-a- 1- k-v-l-n- --------------------------------------- Nastupny autobus budze praz 15 khvіlіn.
Кога е последният влак на метрото? Ка-і -дз--апо-н- --гн-- м-тро? К--- е--- а----- ц----- м----- К-л- е-з- а-о-н- ц-г-і- м-т-о- ------------------------------ Калі едзе апошні цягнік метро? 0
Kal- y---e--po-hn- ---ag-іk-met--? K--- y---- a------ t------- m----- K-l- y-d-e a-o-h-і t-y-g-і- m-t-o- ---------------------------------- Kalі yedze aposhnі tsyagnіk metro?
Кога е последният трамвай? К--і-едзе ап-----т---ва-? К--- е--- а----- т------- К-л- е-з- а-о-н- т-а-в-й- ------------------------- Калі едзе апошні трамвай? 0
K-l- y--z---p--hn- -r-mvay? K--- y---- a------ t------- K-l- y-d-e a-o-h-і t-a-v-y- --------------------------- Kalі yedze aposhnі tramvay?
Кога е последният автобус? К--і-е----а---ні а-т-б--? К--- е--- а----- а------- К-л- е-з- а-о-н- а-т-б-с- ------------------------- Калі едзе апошні аўтобус? 0
K-lі-yed-- apos------tobu-? K--- y---- a------ a------- K-l- y-d-e a-o-h-і a-t-b-s- --------------------------- Kalі yedze aposhnі autobus?
Имате ли билет? У Вас -сць--ілет? У В-- ё--- б----- У В-с ё-ц- б-л-т- ----------------- У Вас ёсць білет? 0
U---- y---s- b-let? U V-- y----- b----- U V-s y-s-s- b-l-t- ------------------- U Vas yosts’ bіlet?
Билет? – Не, нямам. Б----- --Не, ням-. Б----- – Н-- н---- Б-л-т- – Н-, н-м-. ------------------ Білет? – Не, няма. 0
B-le-- - -e, ----a. B----- – N-- n----- B-l-t- – N-, n-a-a- ------------------- Bіlet? – Ne, nyama.
Тогава трябва да платите глоба. Т-----а- дав--зе-ца --а--ц--ш-р-ф. Т--- В-- д--------- п------ ш----- Т-д- В-м д-в-д-е-ц- п-а-і-ь ш-р-ф- ---------------------------------- Тады Вам давядзецца плаціць штраф. 0
T-dy Va- davy-d---st-- --a-s--s’--h-ra-. T--- V-- d------------ p-------- s------ T-d- V-m d-v-a-z-t-t-a p-a-s-t-’ s-t-a-. ---------------------------------------- Tady Vam davyadzetstsa platsіts’ shtraf.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Развитието на езика

Защо говорим един с друг е ясно. Искаме да обменим идеи и да се разбираме помежду си. Но от къде точно произхожда езикът, от друга страна, е по-малко ясно. Съществуват различни теории за това. Това, което е сигурно, е че езикът е много старо явление. Някои физически черти у човека са били необходима предпоставка за говорене. Те са ни били необходими, за да образуваме звуци. Още най-древните хора като неандерталците са били способни да използватсвоя глас. По този начин те се разграничавали от животните. Освен това, силният и твърд глас бил важен при отбрана. Човек е можел да всее заплаха или страх у враговете си с него. По онова време хората вече са изработвали инструменти и са били открили огъня. Но тези знания е трябвало да бъдат предадени в поколенията по някакъв начин. Речта също е била важна при груповия лов. Още преди 2 милиона години е имало елементарно разбиране между хората. Първите езикови елементи са били знаци и жестове. Но хората са искали да могат да комуникират и в тъмното. По-важното е, че също са имали нужда да разговарят помежду си, без да се гледат. Ето защо се развил гласът, който заменил жестовете. Езикът, така, както го разбираме днес, е най-малко на 50 000 години. Когато Хомо сапиенс напуснал Африка, неговите представители разпространили езика по целия свят. Езиците се разделили един от друг в различните региони. Така да се каже, появили се различни езикови семейства. Въпреки това, те съдържали само основите на езиковите системи. Първите езици са били много по-опростени, отколкото днешните. Те постепенно се доразвили чрез граматиката, фонетиката и семантиката. Може да се каже, че различните езици предлагат различни решения. Но проблемът пред тях винаги е бил един и същ: Как да изразим това, което мислим?
Знаете ли, че?
Бразилският португалски принадлежи към романските езици. Той е възникнал от европейския португалски. Вследствие на колониалната политика на Португалия езикът е бил пренесен в Южна Америка. Днес Бразилия е най-голямата португалскоговоряща нация в света. Около 190 милиона души говорят бразилски португалски като майчин език. Езикът има голямо влияние и върху други южноамерикански страни ... Съществува дори смесен език, който съдържа португалски и испански елементи. В миналото в езиково отношение Бразилия е била тясно ориентирана към европейския модел. След 1930 в страната се събужда ново съзнание за бразилската култура. Бразилците, горди със своя език, са искали да съхранят особеностите му. Но постоянно са полагали усилия за запазване и на двата езика. Междувременно съществува споразумение за приемане на единен правопис. Най-голямата разлика между двете разновидности се състои в произношението. Бразилският речников състав съдържа някои индианизми, които липсват в Европа. Открийте този вълнуващ език, той е сред най-важните в света!