Разговорник

bg Градски транспорт   »   hr Javni lokalni promet

36 [трийсет и шест]

Градски транспорт

Градски транспорт

36 [trideset i šest]

Javni lokalni promet

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Къде е автобусната спирка? G-je-j---ut----------o-vor? G--- j- a-------- k-------- G-j- j- a-t-b-s-i k-l-d-o-? --------------------------- Gdje je autobusni kolodvor? 0
Кой автобус отива в центъра? Ko----u-o-------- u --nta-? K--- a------ v--- u c------ K-j- a-t-b-s v-z- u c-n-a-? --------------------------- Koji autobus vozi u centar? 0
Кой автобус трябва да взема? Koj--li--ju--o--m --eti? K--- l----- m---- u----- K-j- l-n-j- m-r-m u-e-i- ------------------------ Koju liniju moram uzeti? 0
Трябва ли да се прекачвам? M---m--i-p---j--a-i? M---- l- p---------- M-r-m l- p-e-j-d-t-? -------------------- Moram li presjedati? 0
Къде трябва да се прекачвам? Gdje-mo-am-p-e----ti? G--- m---- p--------- G-j- m-r-m p-e-j-s-i- --------------------- Gdje moram presjesti? 0
Колко струва един билет? Koliko ko--a--a--a? K----- k---- k----- K-l-k- k-š-a k-r-a- ------------------- Koliko košta karta? 0
Колко спирки има до центъра? K--ik----an----i-a d--c--t--? K----- s------ i-- d- c------ K-l-k- s-a-i-a i-a d- c-n-r-? ----------------------------- Koliko stanica ima do centra? 0
Трябва да слезете тук. Mor-te--v-j- iza--. M----- o---- i----- M-r-t- o-d-e i-a-i- ------------------- Morate ovdje izaći. 0
Трябва да слезете отзад. M---t----a-- --r--a. M----- i---- o------ M-r-t- i-a-i o-r-g-. -------------------- Morate izaći otraga. 0
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути. S-j-deći-m--r- d-la-i-z- - ----ta. S------- m---- d----- z- 5 m------ S-j-d-ć- m-t-o d-l-z- z- 5 m-n-t-. ---------------------------------- Sljedeći metro dolazi za 5 minuta. 0
Следващият трамвай пристига след 10 минути. Slj-d-ć- tr-m-------a-i------ --nu--. S------- t------ d----- z- 1- m------ S-j-d-ć- t-a-v-j d-l-z- z- 1- m-n-t-. ------------------------------------- Sljedeći tramvaj dolazi za 10 minuta. 0
Следващият автобус пристига след 15 минути. S---d-ći-aut-----do-azi--- 1--m-n--a. S------- a------ d----- z- 1- m------ S-j-d-ć- a-t-b-s d-l-z- z- 1- m-n-t-. ------------------------------------- Sljedeći autobus dolazi za 15 minuta. 0
Кога е последният влак на метрото? Ka-----z--z-d--i--etro? K--- v--- z----- m----- K-d- v-z- z-d-j- m-t-o- ----------------------- Kada vozi zadnji metro? 0
Кога е последният трамвай? Ka-a-vozi ---n--------a-? K--- v--- z----- t------- K-d- v-z- z-d-j- t-a-v-j- ------------------------- Kada vozi zadnji tramvaj? 0
Кога е последният автобус? K-da-v-------n-- ------s? K--- v--- z----- a------- K-d- v-z- z-d-j- a-t-b-s- ------------------------- Kada vozi zadnji autobus? 0
Имате ли билет? Im-te -------u--a-t-? I---- l- p---- k----- I-a-e l- p-t-u k-r-u- --------------------- Imate li putnu kartu? 0
Билет? – Не, нямам. Pu-n- k-r-u----N---nem--. P---- k----- – N-- n----- P-t-u k-r-u- – N-, n-m-m- ------------------------- Putnu kartu? – Ne, nemam. 0
Тогава трябва да платите глоба. O-da--or--- -l-t-t----z-u. O--- m----- p------ k----- O-d- m-r-t- p-a-i-i k-z-u- -------------------------- Onda morate platiti kaznu. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Развитието на езика

Защо говорим един с друг е ясно. Искаме да обменим идеи и да се разбираме помежду си. Но от къде точно произхожда езикът, от друга страна, е по-малко ясно. Съществуват различни теории за това. Това, което е сигурно, е че езикът е много старо явление. Някои физически черти у човека са били необходима предпоставка за говорене. Те са ни били необходими, за да образуваме звуци. Още най-древните хора като неандерталците са били способни да използватсвоя глас. По този начин те се разграничавали от животните. Освен това, силният и твърд глас бил важен при отбрана. Човек е можел да всее заплаха или страх у враговете си с него. По онова време хората вече са изработвали инструменти и са били открили огъня. Но тези знания е трябвало да бъдат предадени в поколенията по някакъв начин. Речта също е била важна при груповия лов. Още преди 2 милиона години е имало елементарно разбиране между хората. Първите езикови елементи са били знаци и жестове. Но хората са искали да могат да комуникират и в тъмното. По-важното е, че също са имали нужда да разговарят помежду си, без да се гледат. Ето защо се развил гласът, който заменил жестовете. Езикът, така, както го разбираме днес, е най-малко на 50 000 години. Когато Хомо сапиенс напуснал Африка, неговите представители разпространили езика по целия свят. Езиците се разделили един от друг в различните региони. Така да се каже, появили се различни езикови семейства. Въпреки това, те съдържали само основите на езиковите системи. Първите езици са били много по-опростени, отколкото днешните. Те постепенно се доразвили чрез граматиката, фонетиката и семантиката. Може да се каже, че различните езици предлагат различни решения. Но проблемът пред тях винаги е бил един и същ: Как да изразим това, което мислим?
Знаете ли, че?
Бразилският португалски принадлежи към романските езици. Той е възникнал от европейския португалски. Вследствие на колониалната политика на Португалия езикът е бил пренесен в Южна Америка. Днес Бразилия е най-голямата португалскоговоряща нация в света. Около 190 милиона души говорят бразилски португалски като майчин език. Езикът има голямо влияние и върху други южноамерикански страни ... Съществува дори смесен език, който съдържа португалски и испански елементи. В миналото в езиково отношение Бразилия е била тясно ориентирана към европейския модел. След 1930 в страната се събужда ново съзнание за бразилската култура. Бразилците, горди със своя език, са искали да съхранят особеностите му. Но постоянно са полагали усилия за запазване и на двата езика. Междувременно съществува споразумение за приемане на единен правопис. Най-голямата разлика между двете разновидности се състои в произношението. Бразилският речников състав съдържа някои индианизми, които липсват в Европа. Открийте този вълнуващ език, той е сред най-важните в света!