Разговорник

bg Градски транспорт   »   ru Общественный транспорт

36 [трийсет и шест]

Градски транспорт

Градски транспорт

36 [тридцать шесть]

36 [tridtsatʹ shestʹ]

Общественный транспорт

[Obshchestvennyy transport]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Къде е автобусната спирка? Г-- а--о-усн-я-ос--н---а? Где автобусная остановка? Г-е а-т-б-с-а- о-т-н-в-а- ------------------------- Где автобусная остановка? 0
G-e---t--u-n--- o--a---ka? Gde avtobusnaya ostanovka? G-e a-t-b-s-a-a o-t-n-v-a- -------------------------- Gde avtobusnaya ostanovka?
Кой автобус отива в центъра? Како- а---бу--и--- в ---т-? Какой автобус идёт в центр? К-к-й а-т-б-с и-ё- в ц-н-р- --------------------------- Какой автобус идёт в центр? 0
K-k-- -v--b-s-i-ët v-t-e-t-? Kakoy avtobus idët v tsentr? K-k-y a-t-b-s i-ë- v t-e-t-? ---------------------------- Kakoy avtobus idët v tsentr?
Кой автобус трябва да взема? Ка-ая-л-ния мне -ужн-? Какая линия мне нужна? К-к-я л-н-я м-е н-ж-а- ---------------------- Какая линия мне нужна? 0
K-k-ya -iniy- mn- nu-hna? Kakaya liniya mne nuzhna? K-k-y- l-n-y- m-e n-z-n-? ------------------------- Kakaya liniya mne nuzhna?
Трябва ли да се прекачвам? М------о--ереса-и---ь--? Мне надо пересаживаться? М-е н-д- п-р-с-ж-в-т-с-? ------------------------ Мне надо пересаживаться? 0
M----ad- pe----z--v--ʹs-a? Mne nado peresazhivatʹsya? M-e n-d- p-r-s-z-i-a-ʹ-y-? -------------------------- Mne nado peresazhivatʹsya?
Къде трябва да се прекачвам? Гд- -н--надо п---саж--аться? Где мне надо пересаживаться? Г-е м-е н-д- п-р-с-ж-в-т-с-? ---------------------------- Где мне надо пересаживаться? 0
G-- ----n--o---res-zh-va--s--? Gde mne nado peresazhivatʹsya? G-e m-e n-d- p-r-s-z-i-a-ʹ-y-? ------------------------------ Gde mne nado peresazhivatʹsya?
Колко струва един билет? Ск--ьк- ст--- о--н--и---? Сколько стоит один билет? С-о-ь-о с-о-т о-и- б-л-т- ------------------------- Сколько стоит один билет? 0
S-ol-ko s---t--d-n--ilet? Skolʹko stoit odin bilet? S-o-ʹ-o s-o-t o-i- b-l-t- ------------------------- Skolʹko stoit odin bilet?
Колко спирки има до центъра? Ск-ль-о ос-ан-в-к-----ент-а? Сколько остановок до центра? С-о-ь-о о-т-н-в-к д- ц-н-р-? ---------------------------- Сколько остановок до центра? 0
Sk------------vo---o--sentra? Skolʹko ostanovok do tsentra? S-o-ʹ-o o-t-n-v-k d- t-e-t-a- ----------------------------- Skolʹko ostanovok do tsentra?
Трябва да слезете тук. В----ужн- ----д--ь----сь. Вам нужно выходить здесь. В-м н-ж-о в-х-д-т- з-е-ь- ------------------------- Вам нужно выходить здесь. 0
Va- -uz-no -y------ʹ -d--ʹ. Vam nuzhno vykhoditʹ zdesʹ. V-m n-z-n- v-k-o-i-ʹ z-e-ʹ- --------------------------- Vam nuzhno vykhoditʹ zdesʹ.
Трябва да слезете отзад. Вы--ол-ны---х----ь сза--. Вы должны выходить сзади. В- д-л-н- в-х-д-т- с-а-и- ------------------------- Вы должны выходить сзади. 0
V- d--z-n--vykh---------d-. Vy dolzhny vykhoditʹ szadi. V- d-l-h-y v-k-o-i-ʹ s-a-i- --------------------------- Vy dolzhny vykhoditʹ szadi.
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути. С-едую-ий п--з- --тро --и-ёт ----- --м--у-. Следующий поезд метро придёт через 5 минут. С-е-у-щ-й п-е-д м-т-о п-и-ё- ч-р-з 5 м-н-т- ------------------------------------------- Следующий поезд метро придёт через 5 минут. 0
S--d-y--hc-i---oye-d---t-o-p-idët -he----5-----t. Sleduyushchiy poyezd metro pridët cherez 5 minut. S-e-u-u-h-h-y p-y-z- m-t-o p-i-ë- c-e-e- 5 m-n-t- ------------------------------------------------- Sleduyushchiy poyezd metro pridët cherez 5 minut.
Следващият трамвай пристига след 10 минути. С-е-у-щ-й---амв-й-п-ид----е-ез-1---ин-т. Следующий трамвай придёт через 10 минут. С-е-у-щ-й т-а-в-й п-и-ё- ч-р-з 1- м-н-т- ---------------------------------------- Следующий трамвай придёт через 10 минут. 0
S---uyu-h--------m-a- --id-t-che--z--0-minut. Sleduyushchiy tramvay pridët cherez 10 minut. S-e-u-u-h-h-y t-a-v-y p-i-ë- c-e-e- 1- m-n-t- --------------------------------------------- Sleduyushchiy tramvay pridët cherez 10 minut.
Следващият автобус пристига след 15 минути. С----ю--- ав---у- п-идё- -ер-- -----н--. Следующий автобус придёт через 15 минут. С-е-у-щ-й а-т-б-с п-и-ё- ч-р-з 1- м-н-т- ---------------------------------------- Следующий автобус придёт через 15 минут. 0
Sl-d--u--c--y -vt--us p--d-- -h-re- -5-m----. Sleduyushchiy avtobus pridët cherez 15 minut. S-e-u-u-h-h-y a-t-b-s p-i-ë- c-e-e- 1- m-n-t- --------------------------------------------- Sleduyushchiy avtobus pridët cherez 15 minut.
Кога е последният влак на метрото? К-г----ход-т п-с-е--ий поезд-метр-? Когда уходит последний поезд метро? К-г-а у-о-и- п-с-е-н-й п-е-д м-т-о- ----------------------------------- Когда уходит последний поезд метро? 0
Kog---u--od-t ----edniy -oyezd---tr-? Kogda ukhodit posledniy poyezd metro? K-g-a u-h-d-t p-s-e-n-y p-y-z- m-t-o- ------------------------------------- Kogda ukhodit posledniy poyezd metro?
Кога е последният трамвай? Ког-- у----- п---ед--- тра--а-? Когда уходит последний трамвай? К-г-а у-о-и- п-с-е-н-й т-а-в-й- ------------------------------- Когда уходит последний трамвай? 0
Kog-- -k-o-i- p-s--d--- -ra--a-? Kogda ukhodit posledniy tramvay? K-g-a u-h-d-t p-s-e-n-y t-a-v-y- -------------------------------- Kogda ukhodit posledniy tramvay?
Кога е последният автобус? К-г----х-д---после-ни- ав-обус? Когда уходит последний автобус? К-г-а у-о-и- п-с-е-н-й а-т-б-с- ------------------------------- Когда уходит последний автобус? 0
Ko-d--uk--dit-pos--dn-- av-ob-s? Kogda ukhodit posledniy avtobus? K-g-a u-h-d-t p-s-e-n-y a-t-b-s- -------------------------------- Kogda ukhodit posledniy avtobus?
Имате ли билет? У В-с-есть-б----? У Вас есть билет? У В-с е-т- б-л-т- ----------------- У Вас есть билет? 0
U --s yes-ʹ-bilet? U Vas yestʹ bilet? U V-s y-s-ʹ b-l-t- ------------------ U Vas yestʹ bilet?
Билет? – Не, нямам. Б---т? --Нет, у-мен--е-- -е-. Билет? – Нет, у меня его нет. Б-л-т- – Н-т- у м-н- е-о н-т- ----------------------------- Билет? – Нет, у меня его нет. 0
Bil-t? - --t,-u--enya --go --t. Bilet? – Net, u menya yego net. B-l-t- – N-t- u m-n-a y-g- n-t- ------------------------------- Bilet? – Net, u menya yego net.
Тогава трябва да платите глоба. То-да--а- ----ё-с--платить-шт--ф. Тогда Вам придётся платить штраф. Т-г-а В-м п-и-ё-с- п-а-и-ь ш-р-ф- --------------------------------- Тогда Вам придётся платить штраф. 0
Tog-a-V-----i-ë-s-- pl-t--- --t--f. Togda Vam pridëtsya platitʹ shtraf. T-g-a V-m p-i-ë-s-a p-a-i-ʹ s-t-a-. ----------------------------------- Togda Vam pridëtsya platitʹ shtraf.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Развитието на езика

Защо говорим един с друг е ясно. Искаме да обменим идеи и да се разбираме помежду си. Но от къде точно произхожда езикът, от друга страна, е по-малко ясно. Съществуват различни теории за това. Това, което е сигурно, е че езикът е много старо явление. Някои физически черти у човека са били необходима предпоставка за говорене. Те са ни били необходими, за да образуваме звуци. Още най-древните хора като неандерталците са били способни да използватсвоя глас. По този начин те се разграничавали от животните. Освен това, силният и твърд глас бил важен при отбрана. Човек е можел да всее заплаха или страх у враговете си с него. По онова време хората вече са изработвали инструменти и са били открили огъня. Но тези знания е трябвало да бъдат предадени в поколенията по някакъв начин. Речта също е била важна при груповия лов. Още преди 2 милиона години е имало елементарно разбиране между хората. Първите езикови елементи са били знаци и жестове. Но хората са искали да могат да комуникират и в тъмното. По-важното е, че също са имали нужда да разговарят помежду си, без да се гледат. Ето защо се развил гласът, който заменил жестовете. Езикът, така, както го разбираме днес, е най-малко на 50 000 години. Когато Хомо сапиенс напуснал Африка, неговите представители разпространили езика по целия свят. Езиците се разделили един от друг в различните региони. Така да се каже, появили се различни езикови семейства. Въпреки това, те съдържали само основите на езиковите системи. Първите езици са били много по-опростени, отколкото днешните. Те постепенно се доразвили чрез граматиката, фонетиката и семантиката. Може да се каже, че различните езици предлагат различни решения. Но проблемът пред тях винаги е бил един и същ: Как да изразим това, което мислим?
Знаете ли, че?
Бразилският португалски принадлежи към романските езици. Той е възникнал от европейския португалски. Вследствие на колониалната политика на Португалия езикът е бил пренесен в Южна Америка. Днес Бразилия е най-голямата португалскоговоряща нация в света. Около 190 милиона души говорят бразилски португалски като майчин език. Езикът има голямо влияние и върху други южноамерикански страни ... Съществува дори смесен език, който съдържа португалски и испански елементи. В миналото в езиково отношение Бразилия е била тясно ориентирана към европейския модел. След 1930 в страната се събужда ново съзнание за бразилската култура. Бразилците, горди със своя език, са искали да съхранят особеностите му. Но постоянно са полагали усилия за запазване и на двата езика. Междувременно съществува споразумение за приемане на единен правопис. Най-голямата разлика между двете разновидности се състои в произношението. Бразилският речников състав съдържа някои индианизми, които липсват в Европа. Открийте този вълнуващ език, той е сред най-важните в света!