Разговорник

bg Градски транспорт   »   hy հանրային տրանսպորտ

36 [трийсет и шест]

Градски транспорт

Градски транспорт

36 [երեսունվեց]

36 [yeresunvets’]

հանրային տրանսպորտ

hanrayin transport

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Къде е автобусната спирка? Որտ-՞ղ է--անգ--ը: Ո_____ է կ_______ Ո-տ-՞- է կ-ն-ա-ը- ----------------- Որտե՞ղ է կանգառը: 0
V--t--gh-- -an-ar-y V_______ e k_______ V-r-e-g- e k-n-a-r- ------------------- Vorte՞gh e kangarry
Кой автобус отива в центъра? Ո՞---վտոբ---ն է-մ--ն----դ-պի--աղաքի-կ-ն-ր--: Ո__ ա________ է մ______ դ___ ք_____ կ_______ Ո-ր ա-տ-բ-ւ-ն է մ-կ-ո-մ դ-պ- ք-ղ-ք- կ-ն-ր-ն- -------------------------------------------- Ո՞ր ավտոբուսն է մեկնում դեպի քաղաքի կենտրոն: 0
VO-r-av-------- -e---m d--i k’-g--k’- --n---n V___ a_______ e m_____ d___ k________ k______ V-՞- a-t-b-s- e m-k-u- d-p- k-a-h-k-i k-n-r-n --------------------------------------------- VO՞r avtobusn e meknum depi k’aghak’i kentron
Кой автобус трябва да взема? Ո՞ր -ամ-ր---վ--բ-ւ-- է-հա-կ--ո- --ր--ե-: Ո__ հ_____ ա________ է հ_______ վ_______ Ո-ր հ-մ-ր- ա-տ-բ-ւ-ն է հ-ր-ա-ո- վ-ր-ն-լ- ---------------------------------------- Ո՞ր համարի ավտոբուսն է հարկավոր վերցնել: 0
VO-r-h-m--i-avt----n-- h---a-or --rt-’-el V___ h_____ a_______ e h_______ v________ V-՞- h-m-r- a-t-b-s- e h-r-a-o- v-r-s-n-l ----------------------------------------- VO՞r hamari avtobusn e harkavor verts’nel
Трябва ли да се прекачвам? Պե-տ--------- ա---բուս-: Պ____ է փ____ ա_________ Պ-՞-ք է փ-խ-լ ա-տ-բ-ւ-ը- ------------------------ Պե՞տք է փոխել ավտոբուսը: 0
Pe՞--- - -’vo--e--avtobu-y P_____ e p_______ a_______ P-՞-k- e p-v-k-e- a-t-b-s- -------------------------- Pe՞tk’ e p’vokhel avtobusy
Къде трябва да се прекачвам? Որտե՞-- է պ--ք ա-տ----սը -----: Ո____ ղ է պ___ ա________ փ_____ Ո-տ-՞ ղ է պ-տ- ա-տ-բ-ւ-ը փ-խ-լ- ------------------------------- Որտե՞ ղ է պետք ավտոբուսը փոխել: 0
Vor--՞ -- ---e--’--v-ob-s- -’-o--el V_____ g_ e p____ a_______ p_______ V-r-e- g- e p-t-’ a-t-b-s- p-v-k-e- ----------------------------------- Vorte՞ gh e petk’ avtobusy p’vokhel
Колко струва един билет? Ի-նչ ար---մ-կ տոմ-ը: Ի___ ա___ մ__ տ_____ Ի-ն- ա-ժ- մ-կ տ-մ-ը- -------------------- Ի՞նչ արժե մեկ տոմսը: 0
I՞n----a---- m-- t-msy I_____ a____ m__ t____ I-n-h- a-z-e m-k t-m-y ---------------------- I՞nch’ arzhe mek tomsy
Колко спирки има до центъра? Ք-նի- կ--գառ-- ---չև--ա-աք--կ--տ--ն: Ք____ կ_____ է մ____ ք_____ կ_______ Ք-ն-՞ կ-ն-ա- է մ-ն-և ք-ղ-ք- կ-ն-ր-ն- ------------------------------------ Քանի՞ կանգառ է մինչև քաղաքի կենտրոն: 0
K-ani- -a-garr e--i-c-’------ag-ak-i k--tr-n K_____ k______ e m________ k________ k______ K-a-i- k-n-a-r e m-n-h-y-v k-a-h-k-i k-n-r-n -------------------------------------------- K’ani՞ kangarr e minch’yev k’aghak’i kentron
Трябва да слезете тук. Դ--- պետ--է -յ-----ի-նեք: Դ___ պ___ է ա_____ ի_____ Դ-ւ- պ-տ- է ա-ս-ե- ի-ն-ք- ------------------------- Դուք պետք է այստեղ իջնեք: 0
D-k’ p---’-e a--te-- -jn-k’ D___ p____ e a______ i_____ D-k- p-t-’ e a-s-e-h i-n-k- --------------------------- Duk’ petk’ e aystegh ijnek’
Трябва да слезете отзад. Դու- պ--ք է-հե-և---ռ-ից-իջնեք: Դ___ պ___ է հ____ դ____ ի_____ Դ-ւ- պ-տ- է հ-տ-ի դ-ն-ց ի-ն-ք- ------------------------------ Դուք պետք է հետևի դռնից իջնեք: 0
Duk’---t-’-----te-i -rrn--s’ i-nek’ D___ p____ e h_____ d_______ i_____ D-k- p-t-’ e h-t-v- d-r-i-s- i-n-k- ----------------------------------- Duk’ petk’ e hetevi drrnits’ ijnek’
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути. Հ-ջորդ-մետրոն -գ-----գ-------: Հ_____ մ_____ կ__ հ___ ր______ Հ-ջ-ր- մ-տ-ո- կ-ա հ-ն- ր-պ-ի-: ------------------------------ Հաջորդ մետրոն կգա հինգ րոպեից: 0
Hajor--m-tro- k----ing -ope---’ H_____ m_____ k__ h___ r_______ H-j-r- m-t-o- k-a h-n- r-p-i-s- ------------------------------- Hajord metron kga hing ropeits’
Следващият трамвай пристига след 10 минути. Հաջո-դ -ր-մ-ա-- -գա ---ը ր---ի-: Հ_____ տ_______ կ__ տ___ ր______ Հ-ջ-ր- տ-ա-վ-յ- կ-ա տ-ս- ր-պ-ի-: -------------------------------- Հաջորդ տրամվայը կգա տասը րոպեից: 0
H-j--d -r-m-ay- kg----s- r-pei--’ H_____ t_______ k__ t___ r_______ H-j-r- t-a-v-y- k-a t-s- r-p-i-s- --------------------------------- Hajord tramvayy kga tasy ropeits’
Следващият автобус пристига след 15 минути. Հա-ո-դ ավտ--ո--ը -գ--տ---հի---րո----: Հ_____ ա________ կ__ տ_______ ր______ Հ-ջ-ր- ա-տ-բ-ւ-ը կ-ա տ-ս-հ-ն- ր-պ-ի-: ------------------------------------- Հաջորդ ավտոբուսը կգա տասնհինգ րոպեից: 0
H-jo-d -vt-b-sy -ga-----h-n- ------s’ H_____ a_______ k__ t_______ r_______ H-j-r- a-t-b-s- k-a t-s-h-n- r-p-i-s- ------------------------------------- Hajord avtobusy kga tasnhing ropeits’
Кога е последният влак на метрото? Ե՞ր--է --կ-ո-- վ--ջին-----ոյ- -ն-ց--: Ե___ է մ______ վ_____ մ______ գ______ Ե-ր- է մ-կ-ո-մ վ-ր-ի- մ-տ-ո-ի գ-ա-ք-: ------------------------------------- Ե՞րբ է մեկնում վերջին մետրոյի գնացքը: 0
Y--rb------nu- ---j-n -etr--- g--ts’k-y Y____ e m_____ v_____ m______ g________ Y-՞-b e m-k-u- v-r-i- m-t-o-i g-a-s-k-y --------------------------------------- Ye՞rb e meknum verjin metroyi gnats’k’y
Кога е последният трамвай? Ե՞---է -եկ---մ ----ին տր--վ-յ-: Ե___ է մ______ վ_____ տ________ Ե-ր- է մ-կ-ո-մ վ-ր-ի- տ-ա-վ-յ-: ------------------------------- Ե՞րբ է մեկնում վերջին տրամվայը: 0
Ye՞r- e--e-n---ve-jin-t---va-y Y____ e m_____ v_____ t_______ Y-՞-b e m-k-u- v-r-i- t-a-v-y- ------------------------------ Ye՞rb e meknum verjin tramvayy
Кога е последният автобус? Ե՞-բ է մ-կն--- -երջի--ավ-ո---ս-: Ե___ է մ______ վ_____ ա_________ Ե-ր- է մ-կ-ո-մ վ-ր-ի- ա-տ-բ-ւ-ը- -------------------------------- Ե՞րբ է մեկնում վերջին ավտոբուսը: 0
Y--rb-------um -e-j-n ---o--sy Y____ e m_____ v_____ a_______ Y-՞-b e m-k-u- v-r-i- a-t-b-s- ------------------------------ Ye՞rb e meknum verjin avtobusy
Имате ли билет? Վ-ր-րդ--ա- իր-վ---ք ու--՞-: Վ_________ ի_______ ո______ Վ-ր-ր-ա-ա- ի-ա-ո-ն- ո-ն-՞-: --------------------------- Վարորդական իրավունք ունե՞ք: 0
V-ro-da-a---r---n-- un---’ V_________ i_______ u_____ V-r-r-a-a- i-a-u-k- u-e-k- -------------------------- Varordakan iravunk’ une՞k’
Билет? – Не, нямам. Տո--ս--ո---ունեմ: Տ_____ ո_ չ______ Տ-՞-ս- ո- չ-ւ-ե-: ----------------- Տո՞մս, ոչ չունեմ: 0
To------o-h--c-’-nem T_____ v____ c______ T-՞-s- v-c-’ c-’-n-m -------------------- To՞ms, voch’ ch’unem
Тогава трябва да платите глоба. Այ- դե-քում -ուգա-ք--ք------լո-: Ա__ դ______ տ______ ե_ վ________ Ա-դ դ-պ-ո-մ տ-ւ-ա-ք ե- վ-ա-ե-ո-: -------------------------------- Այդ դեպքում տուգանք եք վճարելու: 0
A-- de----m tug-nk---e---v-h--e-u A__ d______ t______ y___ v_______ A-d d-p-’-m t-g-n-’ y-k- v-h-r-l- --------------------------------- Ayd depk’um tugank’ yek’ vcharelu

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арменски (1-100) MP3 арменски (1-100)

Развитието на езика

Защо говорим един с друг е ясно. Искаме да обменим идеи и да се разбираме помежду си. Но от къде точно произхожда езикът, от друга страна, е по-малко ясно. Съществуват различни теории за това. Това, което е сигурно, е че езикът е много старо явление. Някои физически черти у човека са били необходима предпоставка за говорене. Те са ни били необходими, за да образуваме звуци. Още най-древните хора като неандерталците са били способни да използватсвоя глас. По този начин те се разграничавали от животните. Освен това, силният и твърд глас бил важен при отбрана. Човек е можел да всее заплаха или страх у враговете си с него. По онова време хората вече са изработвали инструменти и са били открили огъня. Но тези знания е трябвало да бъдат предадени в поколенията по някакъв начин. Речта също е била важна при груповия лов. Още преди 2 милиона години е имало елементарно разбиране между хората. Първите езикови елементи са били знаци и жестове. Но хората са искали да могат да комуникират и в тъмното. По-важното е, че също са имали нужда да разговарят помежду си, без да се гледат. Ето защо се развил гласът, който заменил жестовете. Езикът, така, както го разбираме днес, е най-малко на 50 000 години. Когато Хомо сапиенс напуснал Африка, неговите представители разпространили езика по целия свят. Езиците се разделили един от друг в различните региони. Така да се каже, появили се различни езикови семейства. Въпреки това, те съдържали само основите на езиковите системи. Първите езици са били много по-опростени, отколкото днешните. Те постепенно се доразвили чрез граматиката, фонетиката и семантиката. Може да се каже, че различните езици предлагат различни решения. Но проблемът пред тях винаги е бил един и същ: Как да изразим това, което мислим?
Знаете ли, че?
Бразилският португалски принадлежи към романските езици. Той е възникнал от европейския португалски. Вследствие на колониалната политика на Португалия езикът е бил пренесен в Южна Америка. Днес Бразилия е най-голямата португалскоговоряща нация в света. Около 190 милиона души говорят бразилски португалски като майчин език. Езикът има голямо влияние и върху други южноамерикански страни ... Съществува дори смесен език, който съдържа португалски и испански елементи. В миналото в езиково отношение Бразилия е била тясно ориентирана към европейския модел. След 1930 в страната се събужда ново съзнание за бразилската култура. Бразилците, горди със своя език, са искали да съхранят особеностите му. Но постоянно са полагали усилия за запазване и на двата езика. Междувременно съществува споразумение за приемане на единен правопис. Най-голямата разлика между двете разновидности се състои в произношението. Бразилският речников състав съдържа някои индианизми, които липсват в Европа. Открийте този вълнуващ език, той е сред най-важните в света!