Разговорник

bg Градски транспорт   »   ko 대중 교통

36 [трийсет и шест]

Градски транспорт

Градски транспорт

36 [서른여섯]

36 [seoleun-yeoseos]

대중 교통

[daejung gyotong]

Изберете как искате да видите превода:   
български корейски Играйте Повече
Къде е автобусната спирка? 버- -류-- --예-? 버- 정--- 어---- 버- 정-장- 어-예-? ------------- 버스 정류장이 어디예요? 0
b-o--u j-on----j-ng-i -odi---o? b----- j------------- e-------- b-o-e- j-o-g-y-j-n--- e-d-y-y-? ------------------------------- beoseu jeonglyujang-i eodiyeyo?
Кой автобус отива в центъра? 어떤-버-가 시---가-? 어- 버-- 시-- 가-- 어- 버-가 시-로 가-? -------------- 어떤 버스가 시내로 가요? 0
e-t-e--------u-a --n--lo gay-? e------ b------- s------ g---- e-t-e-n b-o-e-g- s-n-e-o g-y-? ------------------------------ eotteon beoseuga sinaelo gayo?
Кой автобус трябва да взема? 어--버-를-타--해-? 어- 버-- 타- 해-- 어- 버-를 타- 해-? ------------- 어떤 버스를 타야 해요? 0
eo-------e-s--leu- --ya-hae-o? e------ b--------- t--- h----- e-t-e-n b-o-e-l-u- t-y- h-e-o- ------------------------------ eotteon beoseuleul taya haeyo?
Трябва ли да се прекачвам? 갈--- 해-? 갈--- 해-- 갈-타- 해-? -------- 갈아타야 해요? 0
ga--at-y--hae-o? g-------- h----- g-l-a-a-a h-e-o- ---------------- gal-ataya haeyo?
Къде трябва да се прекачвам? 어디- -아타야--요? 어-- 갈--- 해-- 어-서 갈-타- 해-? ------------ 어디서 갈아타야 해요? 0
e----eo --l-at--a---eyo? e------ g-------- h----- e-d-s-o g-l-a-a-a h-e-o- ------------------------ eodiseo gal-ataya haeyo?
Колко струва един билет? 표---이-얼마예-? 표 한-- 얼---- 표 한-이 얼-예-? ----------- 표 한장이 얼마예요? 0
pyo-hanja-g-----lmay-y-? p-- h-------- e--------- p-o h-n-a-g-i e-l-a-e-o- ------------------------ pyo hanjang-i eolmayeyo?
Колко спирки има до центъра? 시-까- - -거장이에요? 시--- 몇 정------ 시-까- 몇 정-장-에-? -------------- 시내까지 몇 정거장이에요? 0
s-n--k-a-- -ye--- ----g-g--jan--i---? s--------- m----- j------------------ s-n-e-k-j- m-e-c- j-o-g-g-o-a-g-i-y-? ------------------------------------- sinaekkaji myeoch jeong-geojang-ieyo?
Трябва да слезете тук. 여-서-내-셔--해-. 여-- 내--- 해-- 여-서 내-셔- 해-. ------------ 여기서 내리셔야 해요. 0
y---ise--n-el----oy- -a--o. y------- n---------- h----- y-o-i-e- n-e-i-y-o-a h-e-o- --------------------------- yeogiseo naelisyeoya haeyo.
Трябва да слезете отзад. 뒤- 내-셔--해요. 뒤- 내--- 해-- 뒤- 내-셔- 해-. ----------- 뒤로 내리셔야 해요. 0
d-i-----e-is-eoya h-e-o. d---- n---------- h----- d-i-o n-e-i-y-o-a h-e-o- ------------------------ dwilo naelisyeoya haeyo.
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути. 다음--차는 - - 후--와요. 다- 기-- 오 분 후- 와-- 다- 기-는 오 분 후- 와-. ----------------- 다음 기차는 오 분 후에 와요. 0
da---- -----neun-o bun hue way-. d----- g-------- o b-- h-- w---- d---u- g-c-a-e-n o b-n h-e w-y-. -------------------------------- da-eum gichaneun o bun hue wayo.
Следващият трамвай пристига след 10 минути. 다음 ----십 - -에 -요. 다- 전-- 십 분 후- 와-- 다- 전-은 십 분 후- 와-. ----------------- 다음 전철은 십 분 후에 와요. 0
da-eum-j-o-che-l------i---u- -u- w-yo. d----- j------------ s-- b-- h-- w---- d---u- j-o-c-e-l-e-n s-b b-n h-e w-y-. -------------------------------------- da-eum jeoncheol-eun sib bun hue wayo.
Следващият автобус пристига след 15 минути. 다--버----- - 후에 와요. 다- 버-- 십- 분 후- 와-- 다- 버-는 십- 분 후- 와-. ------------------ 다음 버스는 십오 분 후에 와요. 0
d---um--eoseu--u- si--o --- hu---ayo. d----- b--------- s---- b-- h-- w---- d---u- b-o-e-n-u- s-b-o b-n h-e w-y-. ------------------------------------- da-eum beoseuneun sib-o bun hue wayo.
Кога е последният влак на метрото? 마지- 기차가 -제-요? 마-- 기-- 언---- 마-막 기-가 언-예-? ------------- 마지막 기차가 언제예요? 0
ma--ma---i-h--a ---je-e--? m------ g------ e--------- m-j-m-g g-c-a-a e-n-e-e-o- -------------------------- majimag gichaga eonjeyeyo?
Кога е последният трамвай? 마지막-전-- 언제-요? 마-- 전-- 언---- 마-막 전-이 언-예-? ------------- 마지막 전철이 언제예요? 0
m-ji--g -eo---e-----eo-j----o? m------ j---------- e--------- m-j-m-g j-o-c-e-l-i e-n-e-e-o- ------------------------------ majimag jeoncheol-i eonjeyeyo?
Кога е последният автобус? 마지- 버스가---예-? 마-- 버-- 언---- 마-막 버-가 언-예-? ------------- 마지막 버스가 언제예요? 0
m--ima--be-seuga eo-j-y-y-? m------ b------- e--------- m-j-m-g b-o-e-g- e-n-e-e-o- --------------------------- majimag beoseuga eonjeyeyo?
Имате ли билет? 표가---요? 표- 있--- 표- 있-요- ------- 표가 있어요? 0
py--- i-s-e---? p---- i-------- p-o-a i-s-e-y-? --------------- pyoga iss-eoyo?
Билет? – Не, нямам. 표요?-–-아니요, 없--. 표-- – 아--- 없--- 표-? – 아-요- 없-요- --------------- 표요? – 아니요, 없어요. 0
pyoy---- ani--,-eobs-e---. p----- – a----- e--------- p-o-o- – a-i-o- e-b---o-o- -------------------------- pyoyo? – aniyo, eobs-eoyo.
Тогава трябва да платите глоба. 그- 벌-을 -- -요. 그- 벌-- 내- 해-- 그- 벌-을 내- 해-. ------------- 그럼 벌금을 내야 해요. 0
g----o--b-olgeu--eul-naeya-ha--o. g------ b----------- n---- h----- g-u-e-m b-o-g-u---u- n-e-a h-e-o- --------------------------------- geuleom beolgeum-eul naeya haeyo.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Развитието на езика

Защо говорим един с друг е ясно. Искаме да обменим идеи и да се разбираме помежду си. Но от къде точно произхожда езикът, от друга страна, е по-малко ясно. Съществуват различни теории за това. Това, което е сигурно, е че езикът е много старо явление. Някои физически черти у човека са били необходима предпоставка за говорене. Те са ни били необходими, за да образуваме звуци. Още най-древните хора като неандерталците са били способни да използватсвоя глас. По този начин те се разграничавали от животните. Освен това, силният и твърд глас бил важен при отбрана. Човек е можел да всее заплаха или страх у враговете си с него. По онова време хората вече са изработвали инструменти и са били открили огъня. Но тези знания е трябвало да бъдат предадени в поколенията по някакъв начин. Речта също е била важна при груповия лов. Още преди 2 милиона години е имало елементарно разбиране между хората. Първите езикови елементи са били знаци и жестове. Но хората са искали да могат да комуникират и в тъмното. По-важното е, че също са имали нужда да разговарят помежду си, без да се гледат. Ето защо се развил гласът, който заменил жестовете. Езикът, така, както го разбираме днес, е най-малко на 50 000 години. Когато Хомо сапиенс напуснал Африка, неговите представители разпространили езика по целия свят. Езиците се разделили един от друг в различните региони. Така да се каже, появили се различни езикови семейства. Въпреки това, те съдържали само основите на езиковите системи. Първите езици са били много по-опростени, отколкото днешните. Те постепенно се доразвили чрез граматиката, фонетиката и семантиката. Може да се каже, че различните езици предлагат различни решения. Но проблемът пред тях винаги е бил един и същ: Как да изразим това, което мислим?
Знаете ли, че?
Бразилският португалски принадлежи към романските езици. Той е възникнал от европейския португалски. Вследствие на колониалната политика на Португалия езикът е бил пренесен в Южна Америка. Днес Бразилия е най-голямата португалскоговоряща нация в света. Около 190 милиона души говорят бразилски португалски като майчин език. Езикът има голямо влияние и върху други южноамерикански страни ... Съществува дори смесен език, който съдържа португалски и испански елементи. В миналото в езиково отношение Бразилия е била тясно ориентирана към европейския модел. След 1930 в страната се събужда ново съзнание за бразилската култура. Бразилците, горди със своя език, са искали да съхранят особеностите му. Но постоянно са полагали усилия за запазване и на двата езика. Междувременно съществува споразумение за приемане на единен правопис. Най-голямата разлика между двете разновидности се състои в произношението. Бразилският речников състав съдържа някои индианизми, които липсват в Европа. Открийте този вълнуващ език, той е сред най-важните в света!