Разговорник

bg Градски транспорт   »   mk Јавен сообраќај

36 [трийсет и шест]

Градски транспорт

Градски транспорт

36 [триесет и шест]

36 [triyesyet i shyest]

Јавен сообраќај

[Јavyen soobrakjaј]

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Къде е автобусната спирка? Ка-е - а------к--а ст-н---? Каде е автобуската станица? К-д- е а-т-б-с-а-а с-а-и-а- --------------------------- Каде е автобуската станица? 0
K-dy--y---v-o-----at--st----z-? Kadye ye avtobooskata stanitza? K-d-e y- a-t-b-o-k-t- s-a-i-z-? ------------------------------- Kadye ye avtobooskata stanitza?
Кой автобус отива в центъра? Ко- а-то-у- воз--во це--ар--? Кој автобус вози во центарот? К-ј а-т-б-с в-з- в- ц-н-а-о-? ----------------------------- Кој автобус вози во центарот? 0
Ko- -v-o-------z- v- --yen-arot? Koј avtoboos vozi vo tzyentarot? K-ј a-t-b-o- v-z- v- t-y-n-a-o-? -------------------------------- Koј avtoboos vozi vo tzyentarot?
Кой автобус трябва да взема? Ко-- л-н--а-мо-а--д- -- ---ам? Која линија морам да ја земам? К-ј- л-н-ј- м-р-м д- ј- з-м-м- ------------------------------ Која линија морам да ја земам? 0
Ko-a l--iј--m-r-m -a јa -yem--? Koјa liniјa moram da јa zyemam? K-ј- l-n-ј- m-r-m d- ј- z-e-a-? ------------------------------- Koјa liniјa moram da јa zyemam?
Трябва ли да се прекачвам? Да-- мо-ам-да се-пре-а-увам? Дали морам да се прекачувам? Д-л- м-р-м д- с- п-е-а-у-а-? ---------------------------- Дали морам да се прекачувам? 0
Dal---or-m-da s----r-eka-hoo---? Dali moram da sye pryekachoovam? D-l- m-r-m d- s-e p-y-k-c-o-v-m- -------------------------------- Dali moram da sye pryekachoovam?
Къде трябва да се прекачвам? К--е ----м ---се----к--а-? Каде морам да се прекачам? К-д- м-р-м д- с- п-е-а-а-? -------------------------- Каде морам да се прекачам? 0
K-dy- -or-m da-s-- p-y-ka-h-m? Kadye moram da sye pryekacham? K-d-e m-r-m d- s-e p-y-k-c-a-? ------------------------------ Kadye moram da sye pryekacham?
Колко струва един билет? Ко--- -ин- еде- -о-е- -----? Колку чини еден возен билет? К-л-у ч-н- е-е- в-з-н б-л-т- ---------------------------- Колку чини еден возен билет? 0
K--ko- ---ni--e-y-n vo--e- bilye-? Kolkoo chini yedyen vozyen bilyet? K-l-o- c-i-i y-d-e- v-z-e- b-l-e-? ---------------------------------- Kolkoo chini yedyen vozyen bilyet?
Колко спирки има до центъра? К-лку -вт-б-ски с-а-ици и----о це-т--о-? Колку автобуски станици има до центарот? К-л-у а-т-б-с-и с-а-и-и и-а д- ц-н-а-о-? ---------------------------------------- Колку автобуски станици има до центарот? 0
K----o--vt----sk----anit-i -m- -- -z-e---r-t? Kolkoo avtobooski stanitzi ima do tzyentarot? K-l-o- a-t-b-o-k- s-a-i-z- i-a d- t-y-n-a-o-? --------------------------------------------- Kolkoo avtobooski stanitzi ima do tzyentarot?
Трябва да слезете тук. Ов-е-м---т- -- се--и---т-. Овде морате да се симнете. О-д- м-р-т- д- с- с-м-е-е- -------------------------- Овде морате да се симнете. 0
Ov----------e da sye si--yety-. Ovdye moratye da sye simnyetye. O-d-e m-r-t-e d- s-e s-m-y-t-e- ------------------------------- Ovdye moratye da sye simnyetye.
Трябва да слезете отзад. М-р--е-----е-сим-е-е--оз---. Морате да се симнете позади. М-р-т- д- с- с-м-е-е п-з-д-. ---------------------------- Морате да се симнете позади. 0
M-r-ty--da -y--si-n-ety- po--d-. Moratye da sye simnyetye pozadi. M-r-t-e d- s-e s-m-y-t-e p-z-d-. -------------------------------- Moratye da sye simnyetye pozadi.
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути. Сл--но-о-м--р--доаѓа------м-н--и. Следното метро доаѓа за 5 минути. С-е-н-т- м-т-о д-а-а з- 5 м-н-т-. --------------------------------- Следното метро доаѓа за 5 минути. 0
S--ed---o-m--t-o-d-a----- --------i. Slyednoto myetro doaѓa za 5 minooti. S-y-d-o-o m-e-r- d-a-a z- 5 m-n-o-i- ------------------------------------ Slyednoto myetro doaѓa za 5 minooti.
Следващият трамвай пристига след 10 минути. Сле-н--т-т--мв-ј--о-ѓ---- -- ми-у--. Следниот трамвај доаѓа за 10 минути. С-е-н-о- т-а-в-ј д-а-а з- 1- м-н-т-. ------------------------------------ Следниот трамвај доаѓа за 10 минути. 0
Sly--ni----ra---ј --a-a za -0 m---o--. Slyedniot tramvaј doaѓa za 10 minooti. S-y-d-i-t t-a-v-ј d-a-a z- 1- m-n-o-i- -------------------------------------- Slyedniot tramvaј doaѓa za 10 minooti.
Следващият автобус пристига след 15 минути. С-едн-от -в---у- доа-------5 -ину--. Следниот автобус доаѓа за 15 минути. С-е-н-о- а-т-б-с д-а-а з- 1- м-н-т-. ------------------------------------ Следниот автобус доаѓа за 15 минути. 0
Sl--dn--t -vtob--- do--a--a -5-m--oo--. Slyedniot avtoboos doaѓa za 15 minooti. S-y-d-i-t a-t-b-o- d-a-a z- 1- m-n-o-i- --------------------------------------- Slyedniot avtoboos doaѓa za 15 minooti.
Кога е последният влак на метрото? К--а воз- --след-о-- м-т-о? Кога вози последното метро? К-г- в-з- п-с-е-н-т- м-т-о- --------------------------- Кога вози последното метро? 0
K-g-- vozi-pos--edn--o------o? Kogua vozi poslyednoto myetro? K-g-a v-z- p-s-y-d-o-o m-e-r-? ------------------------------ Kogua vozi poslyednoto myetro?
Кога е последният трамвай? К-га во-и----лед-ио--т--м-а-? Кога вози последниот трамвај? К-г- в-з- п-с-е-н-о- т-а-в-ј- ----------------------------- Кога вози последниот трамвај? 0
K--u--v-zi p-slye--i-- ---mvaј? Kogua vozi poslyedniot tramvaј? K-g-a v-z- p-s-y-d-i-t t-a-v-ј- ------------------------------- Kogua vozi poslyedniot tramvaј?
Кога е последният автобус? К--а воз--п-сл-дниот ---обус? Кога вози последниот автобус? К-г- в-з- п-с-е-н-о- а-т-б-с- ----------------------------- Кога вози последниот автобус? 0
K---a -ozi--osl-e-nio- --t-b--s? Kogua vozi poslyedniot avtoboos? K-g-a v-z- p-s-y-d-i-t a-t-b-o-? -------------------------------- Kogua vozi poslyedniot avtoboos?
Имате ли билет? Д--и-и--т- -оз-н--ил-т? Дали имате возен билет? Д-л- и-а-е в-з-н б-л-т- ----------------------- Дали имате возен билет? 0
D-l--im--y---ozyen bi---t? Dali imatye vozyen bilyet? D-l- i-a-y- v-z-e- b-l-e-? -------------------------- Dali imatye vozyen bilyet?
Билет? – Не, нямам. Возен б---т- –---, не--м. Возен билет? – Не, немам. В-з-н б-л-т- – Н-, н-м-м- ------------------------- Возен билет? – Не, немам. 0
Vozy-- bi-y--- – -ye,-n--mam. Vozyen bilyet? – Nye, nyemam. V-z-e- b-l-e-? – N-e- n-e-a-. ----------------------------- Vozyen bilyet? – Nye, nyemam.
Тогава трябва да платите глоба. То-аш--о----------а-и-е ка---. Тогаш морате да платите казна. Т-г-ш м-р-т- д- п-а-и-е к-з-а- ------------------------------ Тогаш морате да платите казна. 0
T-g-as- mo-aty- da pl-t---e k---a. Toguash moratye da platitye kazna. T-g-a-h m-r-t-e d- p-a-i-y- k-z-a- ---------------------------------- Toguash moratye da platitye kazna.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Развитието на езика

Защо говорим един с друг е ясно. Искаме да обменим идеи и да се разбираме помежду си. Но от къде точно произхожда езикът, от друга страна, е по-малко ясно. Съществуват различни теории за това. Това, което е сигурно, е че езикът е много старо явление. Някои физически черти у човека са били необходима предпоставка за говорене. Те са ни били необходими, за да образуваме звуци. Още най-древните хора като неандерталците са били способни да използватсвоя глас. По този начин те се разграничавали от животните. Освен това, силният и твърд глас бил важен при отбрана. Човек е можел да всее заплаха или страх у враговете си с него. По онова време хората вече са изработвали инструменти и са били открили огъня. Но тези знания е трябвало да бъдат предадени в поколенията по някакъв начин. Речта също е била важна при груповия лов. Още преди 2 милиона години е имало елементарно разбиране между хората. Първите езикови елементи са били знаци и жестове. Но хората са искали да могат да комуникират и в тъмното. По-важното е, че също са имали нужда да разговарят помежду си, без да се гледат. Ето защо се развил гласът, който заменил жестовете. Езикът, така, както го разбираме днес, е най-малко на 50 000 години. Когато Хомо сапиенс напуснал Африка, неговите представители разпространили езика по целия свят. Езиците се разделили един от друг в различните региони. Така да се каже, появили се различни езикови семейства. Въпреки това, те съдържали само основите на езиковите системи. Първите езици са били много по-опростени, отколкото днешните. Те постепенно се доразвили чрез граматиката, фонетиката и семантиката. Може да се каже, че различните езици предлагат различни решения. Но проблемът пред тях винаги е бил един и същ: Как да изразим това, което мислим?
Знаете ли, че?
Бразилският португалски принадлежи към романските езици. Той е възникнал от европейския португалски. Вследствие на колониалната политика на Португалия езикът е бил пренесен в Южна Америка. Днес Бразилия е най-голямата португалскоговоряща нация в света. Около 190 милиона души говорят бразилски португалски като майчин език. Езикът има голямо влияние и върху други южноамерикански страни ... Съществува дори смесен език, който съдържа португалски и испански елементи. В миналото в езиково отношение Бразилия е била тясно ориентирана към европейския модел. След 1930 в страната се събужда ново съзнание за бразилската култура. Бразилците, горди със своя език, са искали да съхранят особеностите му. Но постоянно са полагали усилия за запазване и на двата езика. Междувременно съществува споразумение за приемане на единен правопис. Най-голямата разлика между двете разновидности се състои в произношението. Бразилският речников състав съдържа някои индианизми, които липсват в Европа. Открийте този вълнуващ език, той е сред най-важните в света!