Разговорник

bg В града   »   ka ქალაქში

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [ოცდახუთი]

25 [otsdakhuti]

ქალაქში

[kalakshi]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. ს-დ--რ-ე ---დ-. სადგურზე მინდა. ს-დ-უ-ზ- მ-ნ-ა- --------------- სადგურზე მინდა. 0
sadgu-ze-m--d-. sadgurze minda. s-d-u-z- m-n-a- --------------- sadgurze minda.
Бих искал / искала да отида на летището. აე-ოპო-ტ---მი--ა. აეროპორტში მინდა. ა-რ-პ-რ-შ- მ-ნ-ა- ----------------- აეროპორტში მინდა. 0
ae--p'-r--sh-----d-. aerop'ort'shi minda. a-r-p-o-t-s-i m-n-a- -------------------- aerop'ort'shi minda.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. ქ------ -ენტ--- ----ა. ქალაქის ცენტრში მინდა. ქ-ლ-ქ-ს ც-ნ-რ-ი მ-ნ-ა- ---------------------- ქალაქის ცენტრში მინდა. 0
kal--i---se--'-shi -i--a. kalakis tsent'rshi minda. k-l-k-s t-e-t-r-h- m-n-a- ------------------------- kalakis tsent'rshi minda.
Как да стигна до гарата? რ-გო- -----ე--ა-გ--ამ--? როგორ მივიდე სადგურამდე? რ-გ-რ მ-ვ-დ- ს-დ-უ-ა-დ-? ------------------------ როგორ მივიდე სადგურამდე? 0
r--or ---i---s-d----m--? rogor mivide sadguramde? r-g-r m-v-d- s-d-u-a-d-? ------------------------ rogor mivide sadguramde?
Как да стигна до летището? რ---რ --ვი-- --როპო--ა--ე? როგორ მივიდე აეროპორტამდე? რ-გ-რ მ-ვ-დ- ა-რ-პ-რ-ა-დ-? -------------------------- როგორ მივიდე აეროპორტამდე? 0
rog-- m-------e--p'-rt----e? rogor mivide aerop'ort'amde? r-g-r m-v-d- a-r-p-o-t-a-d-? ---------------------------- rogor mivide aerop'ort'amde?
Как да стигна до центъра на града? როგორ მივ-დე-ქალაქის-ც-ნ--ა---? როგორ მივიდე ქალაქის ცენტრამდე? რ-გ-რ მ-ვ-დ- ქ-ლ-ქ-ს ც-ნ-რ-მ-ე- ------------------------------- როგორ მივიდე ქალაქის ცენტრამდე? 0
r-gor-m-v-de -a-a--s---en-'--m-e? rogor mivide kalakis tsent'ramde? r-g-r m-v-d- k-l-k-s t-e-t-r-m-e- --------------------------------- rogor mivide kalakis tsent'ramde?
Трябва ми такси. ტ-ქსი -ჭირ---ა. ტაქსი მჭირდება. ტ-ქ-ი მ-ი-დ-ბ-. --------------- ტაქსი მჭირდება. 0
t'aksi--c--i--e-a. t'aksi mch'irdeba. t-a-s- m-h-i-d-b-. ------------------ t'aksi mch'irdeba.
Трябва ми карта на града. ქალა-ი- რუკა--ჭი--ებ-. ქალაქის რუკა მჭირდება. ქ-ლ-ქ-ს რ-კ- მ-ი-დ-ბ-. ---------------------- ქალაქის რუკა მჭირდება. 0
k--ak-s----'- m-h'---e--. kalakis ruk'a mch'irdeba. k-l-k-s r-k-a m-h-i-d-b-. ------------------------- kalakis ruk'a mch'irdeba.
Трябва ми хотел. ს---უმრ- მ--რ-ე--. სასტუმრო მჭირდება. ს-ს-უ-რ- მ-ი-დ-ბ-. ------------------ სასტუმრო მჭირდება. 0
sa-t--------h-ir-eba. sast'umro mch'irdeba. s-s-'-m-o m-h-i-d-b-. --------------------- sast'umro mch'irdeba.
Бих искал / искала да наема кола. მინ-- ------ა-ვ-ქ-რავო. მინდა მანქანა ვიქირავო. მ-ნ-ა მ-ნ-ა-ა ვ-ქ-რ-ვ-. ----------------------- მინდა მანქანა ვიქირავო. 0
m-nd--m-nka---v--ira-o. minda mankana vikiravo. m-n-a m-n-a-a v-k-r-v-. ----------------------- minda mankana vikiravo.
Ето кредитната ми карта. აი----მი---კ-ედ--ო -არათი. აი, ჩემი საკრედიტო ბარათი. ა-, ჩ-მ- ს-კ-ე-ი-ო ბ-რ-თ-. -------------------------- აი, ჩემი საკრედიტო ბარათი. 0
a---c---i-s-k'r-d-t-- --rati. ai, chemi sak'redit'o barati. a-, c-e-i s-k-r-d-t-o b-r-t-. ----------------------------- ai, chemi sak'redit'o barati.
Ето шофьорската ми книжка. ა-, ჩე-ი --რთვის--ო-მობ-. აი, ჩემი მართვის მოწმობა. ა-, ჩ-მ- მ-რ-ვ-ს მ-წ-ო-ა- ------------------------- აი, ჩემი მართვის მოწმობა. 0
ai,--h--i --rt-is mo--'m---. ai, chemi martvis mots'moba. a-, c-e-i m-r-v-s m-t-'-o-a- ---------------------------- ai, chemi martvis mots'moba.
Какво може да се види в града? რ- --ი- ქ-ლა-ში --ნ---ვი? რა არის ქალაქში სანახავი? რ- ა-ი- ქ-ლ-ქ-ი ს-ნ-ხ-ვ-? ------------------------- რა არის ქალაქში სანახავი? 0
r- -ris kal--shi s---khav-? ra aris kalakshi sanakhavi? r- a-i- k-l-k-h- s-n-k-a-i- --------------------------- ra aris kalakshi sanakhavi?
Идете в стария град. წ--ით -ვ-- -ალ--შ-! წადით ძველ ქალაქში! წ-დ-თ ძ-ე- ქ-ლ-ქ-ი- ------------------- წადით ძველ ქალაქში! 0
t--adit--zve---a--k--i! ts'adit dzvel kalakshi! t-'-d-t d-v-l k-l-k-h-! ----------------------- ts'adit dzvel kalakshi!
Направете обиколка на града. მ-აწ-ვე- -ქ--უ-ს----ა---ში! მოაწყვეთ ექსკურსია ქალაქში! მ-ა-ყ-ე- ე-ს-უ-ს-ა ქ-ლ-ქ-ი- --------------------------- მოაწყვეთ ექსკურსია ქალაქში! 0
mo--s'q-et e-sk'----a---lak---! moats'qvet eksk'ursia kalakshi! m-a-s-q-e- e-s-'-r-i- k-l-k-h-! ------------------------------- moats'qvet eksk'ursia kalakshi!
Идете на пристанището. წა--თ ნა-სადგურშ-! წადით ნავსადგურში! წ-დ-თ ნ-ვ-ა-გ-რ-ი- ------------------ წადით ნავსადგურში! 0
ts--dit na-s-dg-rsh-! ts'adit navsadgurshi! t-'-d-t n-v-a-g-r-h-! --------------------- ts'adit navsadgurshi!
Направете обиколка на пристанището. მო---ვ-თ ექს---ს-ა ---სად-ურ-ი! მოაწყვეთ ექსკურსია ნავსადგურში! მ-ა-ყ-ე- ე-ს-უ-ს-ა ნ-ვ-ა-გ-რ-ი- ------------------------------- მოაწყვეთ ექსკურსია ნავსადგურში! 0
moa--'-v----ks-'ur----n----d--r---! moats'qvet eksk'ursia navsadgurshi! m-a-s-q-e- e-s-'-r-i- n-v-a-g-r-h-! ----------------------------------- moats'qvet eksk'ursia navsadgurshi!
Какви други забележителности има ? კი-ევ--ა-ს-ნ---ობე-ი-? კიდევ რა სანახაობებია? კ-დ-ვ რ- ს-ნ-ხ-ო-ე-ი-? ---------------------- კიდევ რა სანახაობებია? 0
k'-dev r- -an-kha-beb-a? k'idev ra sanakhaobebia? k-i-e- r- s-n-k-a-b-b-a- ------------------------ k'idev ra sanakhaobebia?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!