Разговорник

bg В града   »   hi शहर में

25 [двайсет и пет]

В града

В града

२५ [पच्चीस]

25 [pachchees]

शहर में

[shahar mein]

Изберете как искате да видите превода:   
български хинди Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. म---स-ट--- -ाना-चा-त- /--ाहती---ँ म-- स-ट-शन ज-न- च-हत- / च-हत- ह-- म-ं स-ट-श- ज-न- च-ह-ा / च-ह-ी ह-ँ --------------------------------- मैं स्टेशन जाना चाहता / चाहती हूँ 0
ma----tes-a---aan- -h-a-ata-- c-a-hat-- h--n main steshan jaana chaahata / chaahatee hoon m-i- s-e-h-n j-a-a c-a-h-t- / c-a-h-t-e h-o- -------------------------------------------- main steshan jaana chaahata / chaahatee hoon
Бих искал / искала да отида на летището. मैं -----अड-ड---ान- च-हता---च-ह-ी --ँ म-- हव-ई अड-ड- ज-न- च-हत- / च-हत- ह-- म-ं ह-ा- अ-्-े ज-न- च-ह-ा / च-ह-ी ह-ँ ------------------------------------- मैं हवाई अड्डे जाना चाहता / चाहती हूँ 0
m-i----v--e -d-e jaana cha---t- /--ha-ha-e----on main havaee adde jaana chaahata / chaahatee hoon m-i- h-v-e- a-d- j-a-a c-a-h-t- / c-a-h-t-e h-o- ------------------------------------------------ main havaee adde jaana chaahata / chaahatee hoon
Бих искал / искала да отида в центъра на града. मै- श-- जा-ा च--त- - च-हती--ूँ म-- शहर ज-न- च-हत- / च-हत- ह-- म-ं श-र ज-न- च-ह-ा / च-ह-ी ह-ँ ------------------------------ मैं शहर जाना चाहता / चाहती हूँ 0
ma----hah-r ja--a ch---ata / ---aha----h-on main shahar jaana chaahata / chaahatee hoon m-i- s-a-a- j-a-a c-a-h-t- / c-a-h-t-e h-o- ------------------------------------------- main shahar jaana chaahata / chaahatee hoon
Как да стигна до гарата? मैं -्ट-श---ै-- जा-ँ? म-- स-ट-शन क-स- ज-ऊ-? म-ं स-ट-श- क-स- ज-ऊ-? --------------------- मैं स्टेशन कैसे जाऊँ? 0
ma---ste-h-n ka--e --oo-? main steshan kaise jaoon? m-i- s-e-h-n k-i-e j-o-n- ------------------------- main steshan kaise jaoon?
Как да стигна до летището? म-ं हव-ई-अ---- -ैसे---ऊँ? म-- हव-ई अड-ड- क-स- ज-ऊ-? म-ं ह-ा- अ-्-े क-स- ज-ऊ-? ------------------------- मैं हवाई अड्डे कैसे जाऊँ? 0
main-hav-e----de k--s--j--on? main havaee adde kaise jaoon? m-i- h-v-e- a-d- k-i-e j-o-n- ----------------------------- main havaee adde kaise jaoon?
Как да стигна до центъра на града? मैं श-र-कैसे--ा-ँ? म-- शहर क-स- ज-ऊ-? म-ं श-र क-स- ज-ऊ-? ------------------ मैं शहर कैसे जाऊँ? 0
m-i-----h-r kai-e---oon? main shahar kaise jaoon? m-i- s-a-a- k-i-e j-o-n- ------------------------ main shahar kaise jaoon?
Трябва ми такси. म--- -क ट-क-स------ए म-झ- एक ट-क-स- च-ह-ए म-झ- ए- ट-क-स- च-ह-ए -------------------- मुझे एक टैक्सी चाहिए 0
mu--e-e----i-s-e--h-a--e mujhe ek taiksee chaahie m-j-e e- t-i-s-e c-a-h-e ------------------------ mujhe ek taiksee chaahie
Трябва ми карта на града. म--े--ह-----एक---्शा चाहिए म-झ- शहर क- एक नक-श- च-ह-ए म-झ- श-र क- ए- न-्-ा च-ह-ए -------------------------- मुझे शहर का एक नक्शा चाहिए 0
mu--------ar ---ek--a-s-- ch-a-ie mujhe shahar ka ek naksha chaahie m-j-e s-a-a- k- e- n-k-h- c-a-h-e --------------------------------- mujhe shahar ka ek naksha chaahie
Трябва ми хотел. म--- -क---ट--चा--ए म-झ- एक ह-टल च-ह-ए म-झ- ए- ह-ट- च-ह-ए ------------------ मुझे एक होटल चाहिए 0
m---- ek -otal-c--a-ie mujhe ek hotal chaahie m-j-e e- h-t-l c-a-h-e ---------------------- mujhe ek hotal chaahie
Бих искал / искала да наема кола. मु---एक--ाड---क-र-ये-पर---न- है म-झ- एक ग-ड-- क-र-य- पर ल-न- ह- म-झ- ए- ग-ड-ी क-र-य- प- ल-न- ह- ------------------------------- मुझे एक गाड़ी किराये पर लेनी है 0
mu--- -k--a-d-- ---aa---p-r--en----ai mujhe ek gaadee kiraaye par lenee hai m-j-e e- g-a-e- k-r-a-e p-r l-n-e h-i ------------------------------------- mujhe ek gaadee kiraaye par lenee hai
Ето кредитната ми карта. यह मेरा -्--------र---है यह म-र- क-र-ड-ट क-र-ड ह- य- म-र- क-र-ड-ट क-र-ड ह- ------------------------ यह मेरा क्रेडिट कार्ड है 0
ya--m-ra-kredit-ka--- h-i yah mera kredit kaard hai y-h m-r- k-e-i- k-a-d h-i ------------------------- yah mera kredit kaard hai
Ето шофьорската ми книжка. यह-म-रा-ला-सै----है यह म-र- ल-इस-न-स ह- य- म-र- ल-इ-ै-्- ह- ------------------- यह मेरा लाइसैन्स है 0
y----era--ai-a-n----i yah mera laisains hai y-h m-r- l-i-a-n- h-i --------------------- yah mera laisains hai
Какво може да се види в града? शहर-म-----खने लाय- --य---ै? शहर म-- द-खन- ल-यक क-य- ह-? श-र म-ं द-ख-े ल-य- क-य- ह-? --------------------------- शहर में देखने लायक क्या है? 0
s--h-r -e-- dekh-ne -----k --a-ha-? shahar mein dekhane laayak kya hai? s-a-a- m-i- d-k-a-e l-a-a- k-a h-i- ----------------------------------- shahar mein dekhane laayak kya hai?
Идете в стария град. आ---ुरा---श-र -ें-जाइए आप प-र-न- शहर म-- ज-इए आ- प-र-न- श-र म-ं ज-इ- ---------------------- आप पुराने शहर में जाइए 0
aap--uraa-e sha--r ---n-ja-e aap puraane shahar mein jaie a-p p-r-a-e s-a-a- m-i- j-i- ---------------------------- aap puraane shahar mein jaie
Направете обиколка на града. आ--शहर--्श-----िए आप शहरदर-शन क-ज-ए आ- श-र-र-श- क-ज-ए ----------------- आप शहरदर्शन कीजिए 0
aa--s-a---ad-rsha--k----e aap shaharadarshan keejie a-p s-a-a-a-a-s-a- k-e-i- ------------------------- aap shaharadarshan keejie
Идете на пристанището. आप पोर-- ज-इए आप प-र-ट ज-इए आ- प-र-ट ज-इ- ------------- आप पोर्ट जाइए 0
a-p p-rt --ie aap port jaie a-p p-r- j-i- ------------- aap port jaie
Направете обиколка на пристанището. आ----र--द--शन-क--िए आप प-र-टदर-शन क-ज-ए आ- प-र-ट-र-श- क-ज-ए ------------------- आप पोर्टदर्शन कीजिए 0
aa- p--t-dar-han keejie aap portadarshan keejie a-p p-r-a-a-s-a- k-e-i- ----------------------- aap portadarshan keejie
Какви други забележителности има ? इ-के-अ--वा--र--्----े--- -ा-- है? इसक- अल-व- और क-य- द-खन- ल-यक ह-? इ-क- अ-ा-ा औ- क-य- द-ख-े ल-य- ह-? --------------------------------- इसके अलावा और क्या देखने लायक है? 0
isak- -laava-au--k---dek-ane la-y-- h-i? isake alaava aur kya dekhane laayak hai? i-a-e a-a-v- a-r k-a d-k-a-e l-a-a- h-i- ---------------------------------------- isake alaava aur kya dekhane laayak hai?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!