Разговорник

bg В града   »   sl V mestu

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [petindvajset]

V mestu

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. R-- b- -e- - ---a -i šla ----e-ezni--- p---a--. Rad bi šel / Rada bi šla na železniško postajo. R-d b- š-l / R-d- b- š-a n- ž-l-z-i-k- p-s-a-o- ----------------------------------------------- Rad bi šel / Rada bi šla na železniško postajo. 0
Бих искал / искала да отида на летището. R---b- -el----a---bi-š-- ---l--a-išče. Rad bi šel / Rada bi šla na letališče. R-d b- š-l / R-d- b- š-a n- l-t-l-š-e- -------------------------------------- Rad bi šel / Rada bi šla na letališče. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. R-d bi--e- --R--a ---šl--v-cen--r--es-a. Rad bi šel / Rada bi šla v center mesta. R-d b- š-l / R-d- b- š-a v c-n-e- m-s-a- ---------------------------------------- Rad bi šel / Rada bi šla v center mesta. 0
Как да стигна до гарата? K-k---ri--m -a ---ez----o --s--jo? Kako pridem na železniško postajo? K-k- p-i-e- n- ž-l-z-i-k- p-s-a-o- ---------------------------------- Kako pridem na železniško postajo? 0
Как да стигна до летището? K-k- p---em-n--l--ali-če? Kako pridem na letališče? K-k- p-i-e- n- l-t-l-š-e- ------------------------- Kako pridem na letališče? 0
Как да стигна до центъра на града? K-----ri-em-v ce--e-------. Kako pridem v center mesta. K-k- p-i-e- v c-n-e- m-s-a- --------------------------- Kako pridem v center mesta. 0
Трябва ми такси. P-tr---jem--aksi. Potrebujem taksi. P-t-e-u-e- t-k-i- ----------------- Potrebujem taksi. 0
Трябва ми карта на града. Po-r-b--em ze---ev-d mes--. Potrebujem zemljevid mesta. P-t-e-u-e- z-m-j-v-d m-s-a- --------------------------- Potrebujem zemljevid mesta. 0
Трябва ми хотел. P----b---- -ot--. Potrebujem hotel. P-t-e-u-e- h-t-l- ----------------- Potrebujem hotel. 0
Бих искал / искала да наема кола. Rad -- --je------el-)-----. Rad bi najel (najela) avto. R-d b- n-j-l (-a-e-a- a-t-. --------------------------- Rad bi najel (najela) avto. 0
Ето кредитната ми карта. Tu-je--o-- kr-ditn--kart-ca. Tu je moja kreditna kartica. T- j- m-j- k-e-i-n- k-r-i-a- ---------------------------- Tu je moja kreditna kartica. 0
Ето шофьорската ми книжка. Tu--e-m-j---o---šk- do---jenj-. Tu je moje vozniško dovoljenje. T- j- m-j- v-z-i-k- d-v-l-e-j-. ------------------------------- Tu je moje vozniško dovoljenje. 0
Какво може да се види в града? K---s---a -i-et- - ----u? Kaj se da videti v mestu? K-j s- d- v-d-t- v m-s-u- ------------------------- Kaj se da videti v mestu? 0
Идете в стария град. P-jd-t--v -ta---d-l---st-. Pojdite v stari del mesta. P-j-i-e v s-a-i d-l m-s-a- -------------------------- Pojdite v stari del mesta. 0
Направете обиколка на града. Po--it- n- ----n--vo-nj--po --s--. Pojdite na krožno vožnjo po mestu. P-j-i-e n- k-o-n- v-ž-j- p- m-s-u- ---------------------------------- Pojdite na krožno vožnjo po mestu. 0
Идете на пристанището. Poj-it- --p----a-iš--. Pojdite v pristanišče. P-j-i-e v p-i-t-n-š-e- ---------------------- Pojdite v pristanišče. 0
Направете обиколка на пристанището. P--dite n- k-ožno--o-n-o--- p-ista--š--. Pojdite na krožno vožnjo po pristanišču. P-j-i-e n- k-o-n- v-ž-j- p- p-i-t-n-š-u- ---------------------------------------- Pojdite na krožno vožnjo po pristanišču. 0
Какви други забележителности има ? Ka- j- -e vr-----ogle--? Kaj je še vredno ogleda? K-j j- š- v-e-n- o-l-d-? ------------------------ Kaj je še vredno ogleda? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!