Разговорник

bg Задаване на въпроси 1   »   el Θέτω ερωτήσεις 1

62 [шейсет и две]

Задаване на въпроси 1

Задаване на въпроси 1

62 [εξήντα δύο]

62 [exḗnta dýo]

Θέτω ερωτήσεις 1

[Thétō erōtḗseis 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
уча δι-β--ω διαβάζω δ-α-ά-ω ------- διαβάζω 0
d----zō diabázō d-a-á-ō ------- diabázō
Учениците учат ли много? Ο- --θ-τές ----ά-ο-ν-π---; Οι μαθητές διαβάζουν πολύ; Ο- μ-θ-τ-ς δ-α-ά-ο-ν π-λ-; -------------------------- Οι μαθητές διαβάζουν πολύ; 0
O------ēt-s---abá--u--p-lý? Oi mathētés diabázoun polý? O- m-t-ē-é- d-a-á-o-n p-l-? --------------------------- Oi mathētés diabázoun polý?
Не, те учат малко. Όχ-- -ιαβ--ο---λ--ο. Όχι, διαβάζουν λίγο. Ό-ι- δ-α-ά-ο-ν λ-γ-. -------------------- Όχι, διαβάζουν λίγο. 0
Ó---,-dia---oun---go. Óchi, diabázoun lígo. Ó-h-, d-a-á-o-n l-g-. --------------------- Óchi, diabázoun lígo.
питам ρω--ω ρωτάω ρ-τ-ω ----- ρωτάω 0
rō-áō rōtáō r-t-ō ----- rōtáō
Често ли питате учителя? Ρ---τ- συχνά--ον δάσ----; Ρωτάτε συχνά τον δάσκαλο; Ρ-τ-τ- σ-χ-ά τ-ν δ-σ-α-ο- ------------------------- Ρωτάτε συχνά τον δάσκαλο; 0
Rōt--- -y-hná-ton--á--alo? Rōtáte sychná ton dáskalo? R-t-t- s-c-n- t-n d-s-a-o- -------------------------- Rōtáte sychná ton dáskalo?
Не, аз не го питам често. Όχ-,---ν--ο--ρ------υχ--. Όχι, δεν τον ρωτάω συχνά. Ό-ι- δ-ν τ-ν ρ-τ-ω σ-χ-ά- ------------------------- Όχι, δεν τον ρωτάω συχνά. 0
Óchi----- t-n -ō-áō -yc-ná. Óchi, den ton rōtáō sychná. Ó-h-, d-n t-n r-t-ō s-c-n-. --------------------------- Óchi, den ton rōtáō sychná.
отговарям α--ντάω απαντάω α-α-τ-ω ------- απαντάω 0
apantáō apantáō a-a-t-ō ------- apantáō
Отговорете, моля. Α--ν-ή--ε--α---α-ώ. Απαντήστε παρακαλώ. Α-α-τ-σ-ε π-ρ-κ-λ-. ------------------- Απαντήστε παρακαλώ. 0
Ap-n-ḗ--- p-r-k-lṓ. Apantḗste parakalṓ. A-a-t-s-e p-r-k-l-. ------------------- Apantḗste parakalṓ.
Аз отговарям. Απαν--ω. Απαντάω. Α-α-τ-ω- -------- Απαντάω. 0
A----áō. Apantáō. A-a-t-ō- -------- Apantáō.
работя δουλε-ω δουλεύω δ-υ-ε-ω ------- δουλεύω 0
dou-e-ō douleúō d-u-e-ō ------- douleúō
Той работи ли сега? (--τό-- ----ε--ι---ρ-; (Αυτός) Δουλεύει τώρα; (-υ-ό-) Δ-υ-ε-ε- τ-ρ-; ---------------------- (Αυτός) Δουλεύει τώρα; 0
(A-tó----ou--úe----ra? (Autós) Douleúei tṓra? (-u-ó-) D-u-e-e- t-r-? ---------------------- (Autós) Douleúei tṓra?
Да, той работи сега. Ν--, -ο-λ---- τ--α. Ναι, δουλεύει τώρα. Ν-ι- δ-υ-ε-ε- τ-ρ-. ------------------- Ναι, δουλεύει τώρα. 0
Nai,-do----ei---ra. Nai, douleúei tṓra. N-i- d-u-e-e- t-r-. ------------------- Nai, douleúei tṓra.
идвам έ-χομ-ι έρχομαι έ-χ-μ-ι ------- έρχομαι 0
érch---i érchomai é-c-o-a- -------- érchomai
Идвате ли? Έρχε-τ-; Έρχεστε; Έ-χ-σ-ε- -------- Έρχεστε; 0
Ér-he-t-? Ércheste? É-c-e-t-? --------- Ércheste?
Да, веднага идваме. Ν-ι,-ερχόμασ-- α-έ--ς. Ναι, ερχόμαστε αμέσως. Ν-ι- ε-χ-μ-σ-ε α-έ-ω-. ---------------------- Ναι, ερχόμαστε αμέσως. 0
N--- er-h-m---e --é-ōs. Nai, erchómaste amésōs. N-i- e-c-ó-a-t- a-é-ō-. ----------------------- Nai, erchómaste amésōs.
живея μέ-ω μένω μ-ν- ---- μένω 0
m-nō ménō m-n- ---- ménō
В Берлин ли живеете? Μένε-- σ-- Βερ-λί--; Μένετε στο Βερολίνο; Μ-ν-τ- σ-ο Β-ρ-λ-ν-; -------------------- Μένετε στο Βερολίνο; 0
Mé--t---t--Be---íno? Ménete sto Berolíno? M-n-t- s-o B-r-l-n-? -------------------- Ménete sto Berolíno?
Да, аз живея в Берлин. Να----ένω-στ--Βερο---ο. Ναι, μένω στο Βερολίνο. Ν-ι- μ-ν- σ-ο Β-ρ-λ-ν-. ----------------------- Ναι, μένω στο Βερολίνο. 0
Nai, m--ō-s-- --ro----. Nai, ménō sto Berolíno. N-i- m-n- s-o B-r-l-n-. ----------------------- Nai, ménō sto Berolíno.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Който иска да говори трябва да пише!

Изучаването на чужди езици не винаги е лесно. Обучаващите се често намират говоренето особено трудно в началото. Много от тях нямат смелостта да произнесат изреченията на новия език. Те твърде много се страхуват да не допуснат грешки. При такъв тип хора, писането може да бъде решение на проблема. Защото, който иска да се научи да говори добре трябва да пише колкото можеповече! Писането ни помага да се адаптираме към новия език. Има много причини за това. Писането е различно от говоренето. То е много по-сложен процес. Когато пишем, ни е нужно повече време, за да преценим кои думи да използваме. По този начин нашият мозък работи с новия език по-интензивно. Ние също така сме много по-спокойни, когато пишем. Никой не очаква нашия отговор. Така че ние бавно губим страха от езика. Освен това, писането насърчава творчеството. Ние се чувстваме по-свободни и си играем повече с новия език. Писането също ни дава повече време, отколкото говоренето. И подпомага запаметяването! Но най-голямото предимство на писането е безличната форма. Което означава, че ние можем внимателно да изследваме резултата от нашия подбор на думи. Виждаме всичко ясно пред себе си. По този начин в самия процес можем да определим грешките си и да се поучимот тях. Какво пишете на новия език теоретично не е важно. Това, което е важно е редовното формулиране на писмени изречения. Ако искате да се упражнявате, бихте могли да потърсите приятел за кореспонденция в чужбина. А след това да се срещнете лично някой път. И ще се уверите: сега говоренето ще е много по-лесно!