Разговорник

bg Сезоните и времето   »   el Εποχές και καιρός

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [δεκαέξι]

16 [dekaéxi]

Εποχές και καιρός

[Epochés kai kairós]

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
Това са сезоните: Α-----ε--αι -- ε---έ-: Αυτές είναι οι εποχές: Α-τ-ς ε-ν-ι ο- ε-ο-έ-: ---------------------- Αυτές είναι οι εποχές: 0
A-t-- e-na---i----c--s: Autés eínai oi epochés: A-t-s e-n-i o- e-o-h-s- ----------------------- Autés eínai oi epochés:
пролет, лято, Η άν--ξη- -ο κα-------, Η άνοιξη, το καλοκαίρι, Η ά-ο-ξ-, τ- κ-λ-κ-ί-ι- ----------------------- Η άνοιξη, το καλοκαίρι, 0
Ē -no-xē,-t- --lokaí-i, Ē ánoixē, to kalokaíri, Ē á-o-x-, t- k-l-k-í-i- ----------------------- Ē ánoixē, to kalokaíri,
есен и зима. τ--φ----π--ο---ι ο--ε--ώ-α-. το φθινόπωρο και ο χειμώνας. τ- φ-ι-ό-ω-ο κ-ι ο χ-ι-ώ-α-. ---------------------------- το φθινόπωρο και ο χειμώνας. 0
t- p-thi---ō---k-- o-c-eim-n--. to phthinópōro kai o cheimṓnas. t- p-t-i-ó-ō-o k-i o c-e-m-n-s- ------------------------------- to phthinópōro kai o cheimṓnas.
Лятото е горещо. Το-κ-λ-κ-ί-ι-είνα--ζ----. Το καλοκαίρι είναι ζεστό. Τ- κ-λ-κ-ί-ι ε-ν-ι ζ-σ-ό- ------------------------- Το καλοκαίρι είναι ζεστό. 0
T- -----aí-- eí-a- zes-ó. To kalokaíri eínai zestó. T- k-l-k-í-i e-n-i z-s-ó- ------------------------- To kalokaíri eínai zestó.
През лятото слънцето грее. Τ---αλ-καί-- λ----ι -----ο-. Το καλοκαίρι λάμπει ο ήλιος. Τ- κ-λ-κ-ί-ι λ-μ-ε- ο ή-ι-ς- ---------------------------- Το καλοκαίρι λάμπει ο ήλιος. 0
T- --l-ka-r- l----i-o ḗl-o-. To kalokaíri lámpei o ḗlios. T- k-l-k-í-i l-m-e- o ḗ-i-s- ---------------------------- To kalokaíri lámpei o ḗlios.
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. Το-κα-ο---ρ--μας-αρέ--ι -α --ρπ-τ-μ-. Το καλοκαίρι μας αρέσει να περπατάμε. Τ- κ-λ-κ-ί-ι μ-ς α-έ-ε- ν- π-ρ-α-ά-ε- ------------------------------------- Το καλοκαίρι μας αρέσει να περπατάμε. 0
To--a-ok--ri -as a--s-i--a p-rpat-me. To kalokaíri mas arései na perpatáme. T- k-l-k-í-i m-s a-é-e- n- p-r-a-á-e- ------------------------------------- To kalokaíri mas arései na perpatáme.
Зимата е студена. Ο-χει-ώνα---ίν-- -ρύ-ς. Ο χειμώνας είναι κρύος. Ο χ-ι-ώ-α- ε-ν-ι κ-ύ-ς- ----------------------- Ο χειμώνας είναι κρύος. 0
O---e-mṓ-as-----i -rýos. O cheimṓnas eínai krýos. O c-e-m-n-s e-n-i k-ý-s- ------------------------ O cheimṓnas eínai krýos.
През зимата вали сняг или дъжд. Τον--ειμώ-α -ιον---- - β---ε-. Τον χειμώνα χιονίζει ή βρέχει. Τ-ν χ-ι-ώ-α χ-ο-ί-ε- ή β-έ-ε-. ------------------------------ Τον χειμώνα χιονίζει ή βρέχει. 0
Ton -h-i---- -h--ní------bré---i. Ton cheimṓna chionízei ḗ bréchei. T-n c-e-m-n- c-i-n-z-i ḗ b-é-h-i- --------------------------------- Ton cheimṓna chionízei ḗ bréchei.
През зимата обичаме да стоим вкъщи. Τον χει-ών----ς α-έσ-- -α μ-νου-ε σ---σ-ίτι. Τον χειμώνα μας αρέσει να μένουμε στο σπίτι. Τ-ν χ-ι-ώ-α μ-ς α-έ-ε- ν- μ-ν-υ-ε σ-ο σ-ί-ι- -------------------------------------------- Τον χειμώνα μας αρέσει να μένουμε στο σπίτι. 0
T-n ---im-na-m-s-arés-- n- mén-ume -to sp-t-. Ton cheimṓna mas arései na ménoume sto spíti. T-n c-e-m-n- m-s a-é-e- n- m-n-u-e s-o s-í-i- --------------------------------------------- Ton cheimṓna mas arései na ménoume sto spíti.
Студено е. Κάνει-κρ-ο. Κάνει κρύο. Κ-ν-ι κ-ύ-. ----------- Κάνει κρύο. 0
Kán-i -rý-. Kánei krýo. K-n-i k-ý-. ----------- Kánei krýo.
Вали дъжд. Βρέχε-. Βρέχει. Β-έ-ε-. ------- Βρέχει. 0
B-échei. Bréchei. B-é-h-i- -------- Bréchei.
Духа вятър. Φυσ--ι. Φυσάει. Φ-σ-ε-. ------- Φυσάει. 0
Ph--áei. Physáei. P-y-á-i- -------- Physáei.
Топло е. Κά-ει --στη. Κάνει ζέστη. Κ-ν-ι ζ-σ-η- ------------ Κάνει ζέστη. 0
Kán-- z--tē. Kánei zéstē. K-n-i z-s-ē- ------------ Kánei zéstē.
Слънчево е. Έχε---λι--/-λ-α--δ-. Έχει ήλιο / λιακάδα. Έ-ε- ή-ι- / λ-α-ά-α- -------------------- Έχει ήλιο / λιακάδα. 0
É-h------- - l----da. Échei ḗlio / liakáda. É-h-i ḗ-i- / l-a-á-a- --------------------- Échei ḗlio / liakáda.
Ясно е. Έχ-ι-λ--- ---ν----. Έχει λίγη συννεφιά. Έ-ε- λ-γ- σ-ν-ε-ι-. ------------------- Έχει λίγη συννεφιά. 0
É---i -í-- ----e---á. Échei lígē synnephiá. É-h-i l-g- s-n-e-h-á- --------------------- Échei lígē synnephiá.
Какво е времето днес? Τ- καιρ--κ-νε- σ-με-α; Τι καιρό κάνει σήμερα; Τ- κ-ι-ό κ-ν-ι σ-μ-ρ-; ---------------------- Τι καιρό κάνει σήμερα; 0
Ti k-----k-n----ḗme-a? Ti kairó kánei sḗmera? T- k-i-ó k-n-i s-m-r-? ---------------------- Ti kairó kánei sḗmera?
Днес е студено. Σ--ερα-κ---ι-κ-ύο. Σήμερα κάνει κρύο. Σ-μ-ρ- κ-ν-ι κ-ύ-. ------------------ Σήμερα κάνει κρύο. 0
S-m----kánei -rý-. Sḗmera kánei krýo. S-m-r- k-n-i k-ý-. ------------------ Sḗmera kánei krýo.
Днес е топло. Σ-με-----ν-- --σ--. Σήμερα κάνει ζέστη. Σ-μ-ρ- κ-ν-ι ζ-σ-η- ------------------- Σήμερα κάνει ζέστη. 0
S-me---k---i--é--ē. Sḗmera kánei zéstē. S-m-r- k-n-i z-s-ē- ------------------- Sḗmera kánei zéstē.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...