Разговорник

bg Подчинени изречения с дали   »   el Δευτερεύουσες προτάσεις με αν

93 [деветдесет и три]

Подчинени изречения с дали

Подчинени изречения с дали

93 [ενενήντα τρία]

93 [enenḗnta tría]

Δευτερεύουσες προτάσεις με αν

[Deutereúouses protáseis me an]

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
Не зная дали той ме обича. Δεν ---ω-αν -ε -γ-π---. Δεν ξέρω αν με αγαπάει. Δ-ν ξ-ρ- α- μ- α-α-ά-ι- ----------------------- Δεν ξέρω αν με αγαπάει. 0
D-n--é-ō -- -e ag--á-i. Den xérō an me agapáei. D-n x-r- a- m- a-a-á-i- ----------------------- Den xérō an me agapáei.
Не зная дали той ще се върне. Δ-ν--έρω--ν-----υ-----. Δεν ξέρω αν θα γυρίσει. Δ-ν ξ-ρ- α- θ- γ-ρ-σ-ι- ----------------------- Δεν ξέρω αν θα γυρίσει. 0
D-n x-rō a- t---gyr--e-. Den xérō an tha gyrísei. D-n x-r- a- t-a g-r-s-i- ------------------------ Den xérō an tha gyrísei.
Не зная дали той ще ми се обади по телефона. Δ-- ξέ---αν -α --υ--ηλε--νήσ-ι. Δεν ξέρω αν θα μου τηλεφωνήσει. Δ-ν ξ-ρ- α- θ- μ-υ τ-λ-φ-ν-σ-ι- ------------------------------- Δεν ξέρω αν θα μου τηλεφωνήσει. 0
Den -érō--- t-a m-u-t--eph--ḗsei. Den xérō an tha mou tēlephōnḗsei. D-n x-r- a- t-a m-u t-l-p-ō-ḗ-e-. --------------------------------- Den xérō an tha mou tēlephōnḗsei.
Дали ме обича? Άρ-γε με α-----ι; Άραγε με αγαπάει; Ά-α-ε μ- α-α-ά-ι- ----------------- Άραγε με αγαπάει; 0
Árage-m--ag--á--? Árage me agapáei? Á-a-e m- a-a-á-i- ----------------- Árage me agapáei?
Дали ще се върне? Άρα-ε θα-γ-ρ-σ--; Άραγε θα γυρίσει; Ά-α-ε θ- γ-ρ-σ-ι- ----------------- Άραγε θα γυρίσει; 0
Ár-g- -ha-gyr-sei? Árage tha gyrísei? Á-a-e t-a g-r-s-i- ------------------ Árage tha gyrísei?
Дали ще ми се обади по телефона? Άραγε--- ---πάρ-- τ---φ---; Άραγε θα με πάρει τηλέφωνο; Ά-α-ε θ- μ- π-ρ-ι τ-λ-φ-ν-; --------------------------- Άραγε θα με πάρει τηλέφωνο; 0
Á---------me-pár-- --lé---n-? Árage tha me párei tēléphōno? Á-a-e t-a m- p-r-i t-l-p-ō-o- ----------------------------- Árage tha me párei tēléphōno?
Питам се дали той мисли за мен. Αναρωτ---α- ---με-σ----ε---. Αναρωτιέμαι αν με σκέφτεται. Α-α-ω-ι-μ-ι α- μ- σ-έ-τ-τ-ι- ---------------------------- Αναρωτιέμαι αν με σκέφτεται. 0
An-r--i-ma---n-me -képh-etai. Anarōtiémai an me sképhtetai. A-a-ō-i-m-i a- m- s-é-h-e-a-. ----------------------------- Anarōtiémai an me sképhtetai.
Питам се дали той има друга. Α-αρ--ι-μα--α- έχ----λλ-. Αναρωτιέμαι αν έχει άλλη. Α-α-ω-ι-μ-ι α- έ-ε- ά-λ-. ------------------------- Αναρωτιέμαι αν έχει άλλη. 0
A-arōt---a--a- -chei--ll-. Anarōtiémai an échei állē. A-a-ō-i-m-i a- é-h-i á-l-. -------------------------- Anarōtiémai an échei állē.
Питам се дали той лъже. Αν--ωτ-έ--- α- λέ-- ---α-α. Αναρωτιέμαι αν λέει ψέματα. Α-α-ω-ι-μ-ι α- λ-ε- ψ-μ-τ-. --------------------------- Αναρωτιέμαι αν λέει ψέματα. 0
A--rōti-ma- an léei ps----a. Anarōtiémai an léei psémata. A-a-ō-i-m-i a- l-e- p-é-a-a- ---------------------------- Anarōtiémai an léei psémata.
Дали мисли за мен? Ά---- -- σκέ-τεται; Άραγε με σκέφτεται; Ά-α-ε μ- σ-έ-τ-τ-ι- ------------------- Άραγε με σκέφτεται; 0
Árag- -e -k---tet-i? Árage me sképhtetai? Á-a-e m- s-é-h-e-a-? -------------------- Árage me sképhtetai?
Дали той има друга? Ά--γε --ει ά-λη; Άραγε έχει άλλη; Ά-α-ε έ-ε- ά-λ-; ---------------- Άραγε έχει άλλη; 0
Árage é--e- á-lē? Árage échei állē? Á-a-e é-h-i á-l-? ----------------- Árage échei állē?
Дали казва истината? Άρ-γε -έ-ι ----αλή-ε-α; Άραγε λέει την αλήθεια; Ά-α-ε λ-ε- τ-ν α-ή-ε-α- ----------------------- Άραγε λέει την αλήθεια; 0
Á-a-e -é-i--ēn al-t--i-? Árage léei tēn alḗtheia? Á-a-e l-e- t-n a-ḗ-h-i-? ------------------------ Árage léei tēn alḗtheia?
Съмнявам се че той наистина ме харесва. Α-φ-β-λ-ω----τ-υ--ρ--ω π-αγ-α-ι--. Αμφιβάλλω αν του αρέσω πραγματικά. Α-φ-β-λ-ω α- τ-υ α-έ-ω π-α-μ-τ-κ-. ---------------------------------- Αμφιβάλλω αν του αρέσω πραγματικά. 0
Am---bá--ō--n-------é-ō-pra--atiká. Amphibállō an tou arésō pragmatiká. A-p-i-á-l- a- t-u a-é-ō p-a-m-t-k-. ----------------------------------- Amphibállō an tou arésō pragmatiká.
Съмнявам се че ще ми пише. Αμ-ιβάλλω-αν θα---- γ----ι. Αμφιβάλλω αν θα μου γράψει. Α-φ-β-λ-ω α- θ- μ-υ γ-ά-ε-. --------------------------- Αμφιβάλλω αν θα μου γράψει. 0
Amp-i--llō-an-th---ou g--p--i. Amphibállō an tha mou grápsei. A-p-i-á-l- a- t-a m-u g-á-s-i- ------------------------------ Amphibállō an tha mou grápsei.
Съмнявам се че ще се ожени за мен. Αμφιβά-λ--αν θ---- -----ευτε-. Αμφιβάλλω αν θα με παντρευτεί. Α-φ-β-λ-ω α- θ- μ- π-ν-ρ-υ-ε-. ------------------------------ Αμφιβάλλω αν θα με παντρευτεί. 0
Amp---á-l--an-t-- me -an-----eí. Amphibállō an tha me pantreuteí. A-p-i-á-l- a- t-a m- p-n-r-u-e-. -------------------------------- Amphibállō an tha me pantreuteí.
Дали наистина ме харесва? Άρα---το- -ρ--- -τ---λήθεια; Άραγε του αρέσω στα αλήθεια; Ά-α-ε τ-υ α-έ-ω σ-α α-ή-ε-α- ---------------------------- Άραγε του αρέσω στα αλήθεια; 0
Á-age -o- a-ésō-------------? Árage tou arésō sta alḗtheia? Á-a-e t-u a-é-ō s-a a-ḗ-h-i-? ----------------------------- Árage tou arésō sta alḗtheia?
Дали ще ми пише? Ά-αγε θ--μ-- ---ψει; Άραγε θα μου γράψει; Ά-α-ε θ- μ-υ γ-ά-ε-; -------------------- Άραγε θα μου γράψει; 0
Ár-ge -ha-m-u -r-p-ei? Árage tha mou grápsei? Á-a-e t-a m-u g-á-s-i- ---------------------- Árage tha mou grápsei?
Дали ще се ожени за мен? Άρ--ε ----ε πα--ρ--τ-ί; Άραγε θα με παντρευτεί; Ά-α-ε θ- μ- π-ν-ρ-υ-ε-; ----------------------- Άραγε θα με παντρευτεί; 0
Ára-e -ha-me pantr--t--? Árage tha me pantreuteí? Á-a-e t-a m- p-n-r-u-e-? ------------------------ Árage tha me pantreuteí?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...