Разговорник

bg трябва ми / имам нужда – искам   »   el χρειάζομαι – θέλω

69 [шейсет и девет]

трябва ми / имам нужда – искам

трябва ми / имам нужда – искам

69 [εξήντα εννέα]

69 [exḗnta ennéa]

χρειάζομαι – θέλω

[chreiázomai – thélō]

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
Трябва ми легло. Χρ-ι-ζομ-- ----κ-ε----. Χρειάζομαι ένα κρεβάτι. Χ-ε-ά-ο-α- έ-α κ-ε-ά-ι- ----------------------- Χρειάζομαι ένα κρεβάτι. 0
C-reiázom-i é-a-k-e-át-. Chreiázomai éna krebáti. C-r-i-z-m-i é-a k-e-á-i- ------------------------ Chreiázomai éna krebáti.
Искам да спя. Θ--ω -α-κο-μ-θώ. Θέλω να κοιμηθώ. Θ-λ- ν- κ-ι-η-ώ- ---------------- Θέλω να κοιμηθώ. 0
T-----na-k---ē-h-. Thélō na koimēthṓ. T-é-ō n- k-i-ē-h-. ------------------ Thélō na koimēthṓ.
Тук има ли легло? Υπά-χ-- εδ- --α------τ-; Υπάρχει εδώ ένα κρεβάτι; Υ-ά-χ-ι ε-ώ έ-α κ-ε-ά-ι- ------------------------ Υπάρχει εδώ ένα κρεβάτι; 0
Yp-rche--e-ṓ én--k-ebá--? Ypárchei edṓ éna krebáti? Y-á-c-e- e-ṓ é-a k-e-á-i- ------------------------- Ypárchei edṓ éna krebáti?
Трябва ми лампа. Χ-ειάζ-μα- --- -ά-π-. Χρειάζομαι μία λάμπα. Χ-ε-ά-ο-α- μ-α λ-μ-α- --------------------- Χρειάζομαι μία λάμπα. 0
C-r-i-zo--- ----l---a. Chreiázomai mía lámpa. C-r-i-z-m-i m-a l-m-a- ---------------------- Chreiázomai mía lámpa.
Искам да чета. Θ------ -ι---σω. Θέλω να διαβάσω. Θ-λ- ν- δ-α-ά-ω- ---------------- Θέλω να διαβάσω. 0
Thél--na d-abá--. Thélō na diabásō. T-é-ō n- d-a-á-ō- ----------------- Thélō na diabásō.
Тук има ли лампа? Υπ-ρ-ει--δώ--ί--λάμπα; Υπάρχει εδώ μία λάμπα; Υ-ά-χ-ι ε-ώ μ-α λ-μ-α- ---------------------- Υπάρχει εδώ μία λάμπα; 0
Y--r--ei -d--m-a-l-mpa? Ypárchei edṓ mía lámpa? Y-á-c-e- e-ṓ m-a l-m-a- ----------------------- Ypárchei edṓ mía lámpa?
Трябва ми телефон. Χ---άζο-α--ένα-τ---φ-ν-. Χρειάζομαι ένα τηλέφωνο. Χ-ε-ά-ο-α- έ-α τ-λ-φ-ν-. ------------------------ Χρειάζομαι ένα τηλέφωνο. 0
Chrei-zoma- éna -ēléph--o. Chreiázomai éna tēléphōno. C-r-i-z-m-i é-a t-l-p-ō-o- -------------------------- Chreiázomai éna tēléphōno.
Искам да се обадя. Θ-λ- -- -η-ε-ων--ω. Θέλω να τηλεφωνήσω. Θ-λ- ν- τ-λ-φ-ν-σ-. ------------------- Θέλω να τηλεφωνήσω. 0
Th--ō-n- ---ep-ōnḗsō. Thélō na tēlephōnḗsō. T-é-ō n- t-l-p-ō-ḗ-ō- --------------------- Thélō na tēlephōnḗsō.
Тук има ли телефон? Υ-ά--ει εδ- τ-λέφ-ν-; Υπάρχει εδώ τηλέφωνο; Υ-ά-χ-ι ε-ώ τ-λ-φ-ν-; --------------------- Υπάρχει εδώ τηλέφωνο; 0
Yp-rc--- -d- ------ō--? Ypárchei edṓ tēléphōno? Y-á-c-e- e-ṓ t-l-p-ō-o- ----------------------- Ypárchei edṓ tēléphōno?
Трябва ми камера. Χ--ι---μ---μ-- --με-α. Χρειάζομαι μία κάμερα. Χ-ε-ά-ο-α- μ-α κ-μ-ρ-. ---------------------- Χρειάζομαι μία κάμερα. 0
Ch---á---a- -ía -á-era. Chreiázomai mía kámera. C-r-i-z-m-i m-a k-m-r-. ----------------------- Chreiázomai mía kámera.
Искам да снимам. Θ--ω ν- τ---ή-ω φ-τογ---ίε-. Θέλω να τραβήξω φωτογραφίες. Θ-λ- ν- τ-α-ή-ω φ-τ-γ-α-ί-ς- ---------------------------- Θέλω να τραβήξω φωτογραφίες. 0
Thélō -a -rab--- ---to---ph-e-. Thélō na trabḗxō phōtographíes. T-é-ō n- t-a-ḗ-ō p-ō-o-r-p-í-s- ------------------------------- Thélō na trabḗxō phōtographíes.
Тук има ли камера? Υ--ρχε- εδώ-μία-κάμ---; Υπάρχει εδώ μία κάμερα; Υ-ά-χ-ι ε-ώ μ-α κ-μ-ρ-; ----------------------- Υπάρχει εδώ μία κάμερα; 0
Ypá----i e-ṓ --a--á---a? Ypárchei edṓ mía kámera? Y-á-c-e- e-ṓ m-a k-m-r-? ------------------------ Ypárchei edṓ mía kámera?
Трябва ми компютър. Χ-ειά--μ-ι--ναν--π--ο-----. Χρειάζομαι έναν υπολογιστή. Χ-ε-ά-ο-α- έ-α- υ-ο-ο-ι-τ-. --------------------------- Χρειάζομαι έναν υπολογιστή. 0
Chr--ázo--i-éna- yp-l-gis-ḗ. Chreiázomai énan ypologistḗ. C-r-i-z-m-i é-a- y-o-o-i-t-. ---------------------------- Chreiázomai énan ypologistḗ.
Искам да изпратя е-майл. Θέ-- -α--τείλω -ν--e--a-l. Θέλω να στείλω ένα e-mail. Θ-λ- ν- σ-ε-λ- έ-α e-m-i-. -------------------------- Θέλω να στείλω ένα e-mail. 0
Th-l---a--t--lō-éna-e-m-i-. Thélō na steílō éna e-mail. T-é-ō n- s-e-l- é-a e-m-i-. --------------------------- Thélō na steílō éna e-mail.
Тук има ли компютър? Υ--ρχ-- ε------λογ-στ--; Υπάρχει εδώ υπολογιστής; Υ-ά-χ-ι ε-ώ υ-ο-ο-ι-τ-ς- ------------------------ Υπάρχει εδώ υπολογιστής; 0
Y---che- --- y-o--gi-t-s? Ypárchei edṓ ypologistḗs? Y-á-c-e- e-ṓ y-o-o-i-t-s- ------------------------- Ypárchei edṓ ypologistḗs?
Трябва ми химикалка. Χ-ε-ά---α- ένα---υ--. Χρειάζομαι ένα στυλό. Χ-ε-ά-ο-α- έ-α σ-υ-ό- --------------------- Χρειάζομαι ένα στυλό. 0
Ch------m-- é---st---. Chreiázomai éna styló. C-r-i-z-m-i é-a s-y-ó- ---------------------- Chreiázomai éna styló.
Искам да напиша нещо. Θέλ- ν-----ψ-----ι. Θέλω να γράψω κάτι. Θ-λ- ν- γ-ά-ω κ-τ-. ------------------- Θέλω να γράψω κάτι. 0
T-él---------sō k-ti. Thélō na grápsō káti. T-é-ō n- g-á-s- k-t-. --------------------- Thélō na grápsō káti.
Тук има ли лист хартия и химикалка? Υ-ά-χει -δ--ένα-φύ-λο -α-τί κ-- -να σ-υλ-; Υπάρχει εδώ ένα φύλλο χαρτί και ένα στυλό; Υ-ά-χ-ι ε-ώ έ-α φ-λ-ο χ-ρ-ί κ-ι έ-α σ-υ-ό- ------------------------------------------ Υπάρχει εδώ ένα φύλλο χαρτί και ένα στυλό; 0
Yp--ch-- e-----a -hý-l- ch---í-k-i én- -t---? Ypárchei edṓ éna phýllo chartí kai éna styló? Y-á-c-e- e-ṓ é-a p-ý-l- c-a-t- k-i é-a s-y-ó- --------------------------------------------- Ypárchei edṓ éna phýllo chartí kai éna styló?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Машинни преводи

Човек, който има нужда от превод на текстове, трябва да плати много пари. Професионалните устни или писмени преводачи са скъпи. Въпреки това, става все по-важно да разбираме други езици. Компютърни учени и компютърни лингвисти искат да решат този проблем. Те работят от известно време върху развитието на инструменти за превод. Днес съществуват много различни програми. Но качеството на машинните преводи обикновено не е добро. Въпреки това, програмистите не са виновни за това! Езиците са много сложни структури. Компютрите, от друга страна, се основават на прости математически принципи. Следователно, те не винаги могат да обработят правилно езиците. Една програма за превод трябва напълно да научи даден език. За да може това да се случи, експертите трябва да го обучат на хиляди думи и правила. Това е практически невъзможно . За компютъра е по-лесно да схрусква цифри. В това си го бива! Компютърът може да изчисли кои комбинации са често срещани. Той разпознава, например, кои думи често се срещат една до друга. За тази цел е нужно да бъде захранен с текстове на различни езици. По този начин той научава какво е характерно за дадени езици. Този статистически метод подобрява автоматичните преводи. Въпреки това, компютрите не могат да заменят хората. Никоя машина не може да имитира човешкия мозък, когато става дума за език. Затова устните и писмените преводачи ще имат работа още дълго време! В бъдеще, простите текстове със сигурност ще могат да бъдат превеждани от компютри. Песните, поезията и литературата, от друга страна, се нуждаят от живи елементи. Те виреят върху човешкият езиков усет. И е по-добре така...