Разговорник

bg В таксито   »   ka ტაქსში

38 [трийсет и осем]

В таксито

В таксито

38 [ოცდათვრამეტი]

38 [otsdatvramet\'i]

ტაქსში

[t'aksshi]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Моля, извикайте такси. გ-------ე---აქ-ი თუ-შე-ძე----. გამოიძახეთ ტაქსი თუ შეიძელება. გ-მ-ი-ა-ე- ტ-ქ-ი თ- შ-ი-ე-ე-ა- ------------------------------ გამოიძახეთ ტაქსი თუ შეიძელება. 0
gam--dz-kh-t----k-i--- shei---leba. gamoidzakhet t'aksi tu sheidzeleba. g-m-i-z-k-e- t-a-s- t- s-e-d-e-e-a- ----------------------------------- gamoidzakhet t'aksi tu sheidzeleba.
Колко струва до гарата? რა ღი---------ა--ე --სვ-ა? რა ღირს სადგურამდე მისვლა? რ- ღ-რ- ს-დ-უ-ა-დ- მ-ს-ლ-? -------------------------- რა ღირს სადგურამდე მისვლა? 0
r- ---rs---dgur-m--------a? ra ghirs sadguramde misvla? r- g-i-s s-d-u-a-d- m-s-l-? --------------------------- ra ghirs sadguramde misvla?
Колко струва до летището? რა ღი----ერო--რ----- ----ლ-? რა ღირს აეროპორტამდე მისვლა? რ- ღ-რ- ა-რ-პ-რ-ა-დ- მ-ს-ლ-? ---------------------------- რა ღირს აეროპორტამდე მისვლა? 0
ra gh----aerop'o-t--md- m-sv-a? ra ghirs aerop'ort'amde misvla? r- g-i-s a-r-p-o-t-a-d- m-s-l-? ------------------------------- ra ghirs aerop'ort'amde misvla?
Моля, направо. თ--შე-ძ-ება ------აპ--. თუ შეიძლება – პირდაპირ. თ- შ-ი-ლ-ბ- – პ-რ-ა-ი-. ----------------------- თუ შეიძლება – პირდაპირ. 0
t--she-dzleb- –-p-irdap'-r. tu sheidzleba – p'irdap'ir. t- s-e-d-l-b- – p-i-d-p-i-. --------------------------- tu sheidzleba – p'irdap'ir.
Моля, тук надясно. თ- შეიძ-ებ-- ა--მ---ვნი-. თუ შეიძლება, აქ მარჯვნივ. თ- შ-ი-ლ-ბ-, ა- მ-რ-ვ-ი-. ------------------------- თუ შეიძლება, აქ მარჯვნივ. 0
t---hei--l-b-- -- mar---iv. tu sheidzleba, ak marjvniv. t- s-e-d-l-b-, a- m-r-v-i-. --------------------------- tu sheidzleba, ak marjvniv.
Моля, там на ъгъла наляво. თუ შ-ი-ლ--ა, ი- კ-თ-ე-ი მა-ც-ნივ. თუ შეიძლება, იქ კუთხეში მარცხნივ. თ- შ-ი-ლ-ბ-, ი- კ-თ-ე-ი მ-რ-ხ-ი-. --------------------------------- თუ შეიძლება, იქ კუთხეში მარცხნივ. 0
tu s----z--b-,-i---'-----sh--mar--k--i-. tu sheidzleba, ik k'utkheshi martskhniv. t- s-e-d-l-b-, i- k-u-k-e-h- m-r-s-h-i-. ---------------------------------------- tu sheidzleba, ik k'utkheshi martskhniv.
Бързам. მ-ჩქ-რე-ა. მეჩქარება. მ-ჩ-ა-ე-ა- ---------- მეჩქარება. 0
m--hkar-b-. mechkareba. m-c-k-r-b-. ----------- mechkareba.
Имам време. დ-ო-მ-ქვს. დრო მაქვს. დ-ო მ-ქ-ს- ---------- დრო მაქვს. 0
dro-m-k--. dro makvs. d-o m-k-s- ---------- dro makvs.
Карайте по-бавно, моля. თ--შ--ძლ---, ---ო--ელ- ია---! თუ შეიძლება, უფრო ნელა იარეთ! თ- შ-ი-ლ-ბ-, უ-რ- ნ-ლ- ი-რ-თ- ----------------------------- თუ შეიძლება, უფრო ნელა იარეთ! 0
tu shei--l-ba,--p-o-ne-a-ia---! tu sheidzleba, upro nela iaret! t- s-e-d-l-b-, u-r- n-l- i-r-t- ------------------------------- tu sheidzleba, upro nela iaret!
Спрете тук, моля. აქ--აჩე--ით- თუ -ეი-ლე-ა. აქ გაჩერდით, თუ შეიძლება. ა- გ-ჩ-რ-ი-, თ- შ-ი-ლ-ბ-. ------------------------- აქ გაჩერდით, თუ შეიძლება. 0
ak-gach-rd--- tu--h-------a. ak gacherdit, tu sheidzleba. a- g-c-e-d-t- t- s-e-d-l-b-. ---------------------------- ak gacherdit, tu sheidzleba.
Изчакайте един момент, моля. დამ----ე- ე--ი-წ-თ---თ- -ე-ძ-ებ-. დამელოდეთ ერთი წუთი, თუ შეიძლება. დ-მ-ლ-დ-თ ე-თ- წ-თ-, თ- შ-ი-ლ-ბ-. --------------------------------- დამელოდეთ ერთი წუთი, თუ შეიძლება. 0
d-m--o--t -r----s'-t-,----s---dz--b-. damelodet erti ts'uti, tu sheidzleba. d-m-l-d-t e-t- t-'-t-, t- s-e-d-l-b-. ------------------------------------- damelodet erti ts'uti, tu sheidzleba.
Веднага се връщам. მა-- -ა--რ-ნდებ-. მალე დავბრუნდები. მ-ლ- დ-ვ-რ-ნ-ე-ი- ----------------- მალე დავბრუნდები. 0
ma-e d-vbrund-bi. male davbrundebi. m-l- d-v-r-n-e-i- ----------------- male davbrundebi.
Моля, дайте ми квитанция. თუ-შე------ ქვ-თარი---მ-ცი-. თუ შეიძლება ქვითარი მომეცით. თ- შ-ი-ლ-ბ- ქ-ი-ა-ი მ-მ-ც-თ- ---------------------------- თუ შეიძლება ქვითარი მომეცით. 0
t- --e-dz------v-ta----o-e---t. tu sheidzleba kvitari mometsit. t- s-e-d-l-b- k-i-a-i m-m-t-i-. ------------------------------- tu sheidzleba kvitari mometsit.
Нямам дребни пари. მე-არ--აქ-ს -ურდა --ლი. მე არ მაქვს ხურდა ფული. მ- ა- მ-ქ-ს ხ-რ-ა ფ-ლ-. ----------------------- მე არ მაქვს ხურდა ფული. 0
me -r-ma-v----u-----ul-. me ar makvs khurda puli. m- a- m-k-s k-u-d- p-l-. ------------------------ me ar makvs khurda puli.
Така е добре, рестото е за Вас. მ--ლ------ურ-ა -აი-ო-ე-! მადლობა, ხურდა დაიტოვეთ! მ-დ-ო-ა- ხ-რ-ა დ-ი-ო-ე-! ------------------------ მადლობა, ხურდა დაიტოვეთ! 0
m---o--- -h--da---i-'ove-! madloba, khurda dait'ovet! m-d-o-a- k-u-d- d-i-'-v-t- -------------------------- madloba, khurda dait'ovet!
Закарайте ме на този адрес. ა--მ--ამ-რ-ზე ---ი--ანე-. ამ მისამართზე წამიყვანეთ. ა- მ-ს-მ-რ-ზ- წ-მ-ყ-ა-ე-. ------------------------- ამ მისამართზე წამიყვანეთ. 0
am--i-----tze -s'---q-----. am misamartze ts'amiqvanet. a- m-s-m-r-z- t-'-m-q-a-e-. --------------------------- am misamartze ts'amiqvanet.
Закарайте ме до моя хотел. წა-ი-ვ-ნ-- ჩე-ს -ას-უმრ---. წამიყვანეთ ჩემს სასტუმროში. წ-მ-ყ-ა-ე- ჩ-მ- ს-ს-უ-რ-შ-. --------------------------- წამიყვანეთ ჩემს სასტუმროში. 0
t----iq---e- --e-s ---------shi. ts'amiqvanet chems sast'umroshi. t-'-m-q-a-e- c-e-s s-s-'-m-o-h-. -------------------------------- ts'amiqvanet chems sast'umroshi.
Закарайте ме на плажа. წა-იყვა-ე----ა-ზ-. წამიყვანეთ პლაჟზე. წ-მ-ყ-ა-ე- პ-ა-ზ-. ------------------ წამიყვანეთ პლაჟზე. 0
t--a--q-a----p'l--hze. ts'amiqvanet p'lazhze. t-'-m-q-a-e- p-l-z-z-. ---------------------- ts'amiqvanet p'lazhze.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?
Знаете ли, че?
Руският е сред езиците, които доминират на книжния пазар. Руски писатели са създали велики произведения в световната литературата. Много книги се превеждат от руски. Но и руснаците обичат да четат, така че преводачите винаги имат много работа. За около 160 милиона души руският е майчин език. Освен това много хора в други славянски страни говорят руски. Така руският е най-разпространеният език в Европа. Около 280 милиона души по света говорят руски. Като източнославянски език руският е свързан с украинския и беларуския. Руската граматика е структурирана много систематично. Това е предимство за хората, които мислят аналитично и логично. При всички случаи си заслужава да учите руски! В областта на науката, изкуството и техниката руският е много важен език. А няма ли да е чудесно да четете известните руски творби в оригинал?