Разговорник

bg Уговорка   »   ka შეთანხმება

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [ოცდაოთხი]

24 [otsdaotkhi]

შეთანხმება

[shetankhmeba]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? ა-ტ-ბ--ზე -ო- ა---ა--გ-ია-დ-? ავტობუსზე ხომ არ დაგაგვიანდა? ა-ტ-ბ-ს-ე ხ-მ ა- დ-გ-გ-ი-ნ-ა- ----------------------------- ავტობუსზე ხომ არ დაგაგვიანდა? 0
av-'o--s-e k-om----d--a---anda? avt'obusze khom ar dagagvianda? a-t-o-u-z- k-o- a- d-g-g-i-n-a- ------------------------------- avt'obusze khom ar dagagvianda?
Аз те чаках половин час. მე -ე- ----ვარი სა-თი---ლ---. მე შენ ნახევარი საათი გელოდე. მ- შ-ნ ნ-ხ-ვ-რ- ს-ა-ი გ-ლ-დ-. ----------------------------- მე შენ ნახევარი საათი გელოდე. 0
m--sh-n----h-v--i---a-i-g-lod-. me shen nakhevari saati gelode. m- s-e- n-k-e-a-i s-a-i g-l-d-. ------------------------------- me shen nakhevari saati gelode.
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? მობი---ი თან -რ-გ----? მობილური თან არ გაქვს? მ-ბ-ლ-რ- თ-ნ ა- გ-ქ-ს- ---------------------- მობილური თან არ გაქვს? 0
m-b-l-ri---n-a--gak--? mobiluri tan ar gakvs? m-b-l-r- t-n a- g-k-s- ---------------------- mobiluri tan ar gakvs?
Следващия път бъди точен / точна! გთხოვ მ---ვალშ--არ დაიგ--ან-! გთხოვ მომავალში არ დაიგვიანო! გ-ხ-ვ მ-მ-ვ-ლ-ი ა- დ-ი-ვ-ა-ო- ----------------------------- გთხოვ მომავალში არ დაიგვიანო! 0
g-kh-v mo----l-hi a-----g--an-! gtkhov momavalshi ar daigviano! g-k-o- m-m-v-l-h- a- d-i-v-a-o- ------------------------------- gtkhov momavalshi ar daigviano!
Следващия път вземи такси! შ-მ-ეგში ტ---ით-წა----! შემდეგში ტაქსით წამოდი! შ-მ-ე-შ- ტ-ქ-ი- წ-მ-დ-! ----------------------- შემდეგში ტაქსით წამოდი! 0
s-emd-gsh---'-ksi----'---di! shemdegshi t'aksit ts'amodi! s-e-d-g-h- t-a-s-t t-'-m-d-! ---------------------------- shemdegshi t'aksit ts'amodi!
Следващия път вземи чадър със себе си! შე-დე--- ქოლგ--წამოი--! შემდეგში ქოლგა წამოიღე! შ-მ-ე-შ- ქ-ლ-ა წ-მ-ი-ე- ----------------------- შემდეგში ქოლგა წამოიღე! 0
she-degs-i k--ga t--amo--he! shemdegshi kolga ts'amoighe! s-e-d-g-h- k-l-a t-'-m-i-h-! ---------------------------- shemdegshi kolga ts'amoighe!
Утре съм свободен / свободна. ხ-ალ -ა-ისუ---- დ-- -აქვს. ხვალ თავისუფალი დღე მაქვს. ხ-ა- თ-ვ-ს-ფ-ლ- დ-ე მ-ქ-ს- -------------------------- ხვალ თავისუფალი დღე მაქვს. 0
kh-a------supali--g-e-m-kv-. khval tavisupali dghe makvs. k-v-l t-v-s-p-l- d-h- m-k-s- ---------------------------- khval tavisupali dghe makvs.
Да се срещнем утре? ხ-ა- -ო--ა--შევ---ეთ? ხვალ ხომ არ შევხვდეთ? ხ-ა- ხ-მ ა- შ-ვ-ვ-ე-? --------------------- ხვალ ხომ არ შევხვდეთ? 0
khv-- kh----r-s-e-kh--e-? khval khom ar shevkhvdet? k-v-l k-o- a- s-e-k-v-e-? ------------------------- khval khom ar shevkhvdet?
Съжалявам, утре не става. ვწუ--ა-,-ხვა--არ-შემ--ლია. ვწუხვარ, ხვალ არ შემიძლია. ვ-უ-ვ-რ- ხ-ა- ა- შ-მ-ძ-ი-. -------------------------- ვწუხვარ, ხვალ არ შემიძლია. 0
v----khv-r- --val ar -h---d----. vts'ukhvar, khval ar shemidzlia. v-s-u-h-a-, k-v-l a- s-e-i-z-i-. -------------------------------- vts'ukhvar, khval ar shemidzlia.
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? ამ-------კ-ი--- უკვ- დაგეგ-მე ---ე? ამ შაბათ-კვირას უკვე დაგეგემე რამე? ა- შ-ბ-თ-კ-ი-ა- უ-ვ- დ-გ-გ-მ- რ-მ-? ----------------------------------- ამ შაბათ-კვირას უკვე დაგეგემე რამე? 0
a---ha-a----vi--s-uk'-e dag--eme--ame? am shabat-k'viras uk've dagegeme rame? a- s-a-a---'-i-a- u-'-e d-g-g-m- r-m-? -------------------------------------- am shabat-k'viras uk've dagegeme rame?
Или вече имаш уговорка? უ-ვე-შ--ან--ებული -ა-? უკვე შეთანხმებული ხარ? უ-ვ- შ-თ-ნ-მ-ბ-ლ- ხ-რ- ---------------------- უკვე შეთანხმებული ხარ? 0
uk-v--s--ta-kh-ebul- k--r? uk've shetankhmebuli khar? u-'-e s-e-a-k-m-b-l- k-a-? -------------------------- uk've shetankhmebuli khar?
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. მე---ავა---,-რ-- --ბათ-კვ-რ-- შე--ვ-ეთ. მე გთავაზობ, რომ შაბათ-კვირას შევხვდეთ. მ- გ-ა-ა-ო-, რ-მ შ-ბ-თ-კ-ი-ა- შ-ვ-ვ-ე-. --------------------------------------- მე გთავაზობ, რომ შაბათ-კვირას შევხვდეთ. 0
m--gt-v-z-----o---h-bat------as---evk-v-e-. me gtavazob, rom shabat-k'viras shevkhvdet. m- g-a-a-o-, r-m s-a-a---'-i-a- s-e-k-v-e-. ------------------------------------------- me gtavazob, rom shabat-k'viras shevkhvdet.
Да направим пикник? პ--ნ-კი--ო-----მ-ვ-----? პიკნიკი ხომ არ მოვაწყოთ? პ-კ-ი-ი ხ-მ ა- მ-ვ-წ-ო-? ------------------------ პიკნიკი ხომ არ მოვაწყოთ? 0
p-ik'ni-'- k-o---r mo-a-s'qo-? p'ik'nik'i khom ar movats'qot? p-i-'-i-'- k-o- a- m-v-t-'-o-? ------------------------------ p'ik'nik'i khom ar movats'qot?
Да отидем на плажа? ს-ნაპი-ოზ- ხ-მ არ---ვიდ-თ? სანაპიროზე ხომ არ წავიდეთ? ს-ნ-პ-რ-ზ- ხ-მ ა- წ-ვ-დ-თ- -------------------------- სანაპიროზე ხომ არ წავიდეთ? 0
sana-'--o-- kh-m-----s----d-t? sanap'iroze khom ar ts'avidet? s-n-p-i-o-e k-o- a- t-'-v-d-t- ------------------------------ sanap'iroze khom ar ts'avidet?
Да отидем в планината? მ--შ--ხომ -------დ--? მთაში ხომ არ წავიდეთ? მ-ა-ი ხ-მ ა- წ-ვ-დ-თ- --------------------- მთაში ხომ არ წავიდეთ? 0
mt--------m----t--av--et? mtashi khom ar ts'avidet? m-a-h- k-o- a- t-'-v-d-t- ------------------------- mtashi khom ar ts'avidet?
Ще те взема от офиса. ო-ისშ---ამ------. ოფისში გამოგივლი. ო-ი-შ- გ-მ-გ-ვ-ი- ----------------- ოფისში გამოგივლი. 0
o-is-hi-g-mo----i. opisshi gamogivli. o-i-s-i g-m-g-v-i- ------------------ opisshi gamogivli.
Ще те взема от къщи. ს-ხლ-- გამო-ი---. სახლში გამოგივლი. ს-ხ-შ- გ-მ-გ-ვ-ი- ----------------- სახლში გამოგივლი. 0
s-kh---i -am----li. sakhlshi gamogivli. s-k-l-h- g-m-g-v-i- ------------------- sakhlshi gamogivli.
Ще те взема от автобусната спирка. ა-----ს-ს-გაჩერ--------მო-ივლი. ავტობუსის გაჩერებაზე გამოგივლი. ა-ტ-ბ-ს-ს გ-ჩ-რ-ბ-ზ- გ-მ-გ-ვ-ი- ------------------------------- ავტობუსის გაჩერებაზე გამოგივლი. 0
a---o--si- g-ch-reb----ga--givl-. avt'obusis gacherebaze gamogivli. a-t-o-u-i- g-c-e-e-a-e g-m-g-v-i- --------------------------------- avt'obusis gacherebaze gamogivli.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.