Разговорник

bg В пощата   »   ka ფოსტაში

59 [петдесет и девет]

В пощата

В пощата

59 [ორმოცდაცხრამეტი]

59 [ormotsdatskhramet\'i]

ფოსტაში

[post'ashi]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Къде е най-близката пощенска служба? სად-არის--ახ---ს- ----ა? სად არის უახლოესი ფოსტა? ს-დ ა-ი- უ-ხ-ო-ს- ფ-ს-ა- ------------------------ სად არის უახლოესი ფოსტა? 0
s-- -ris uakhlo--i-pos-'-? sad aris uakhloesi post'a? s-d a-i- u-k-l-e-i p-s-'-? -------------------------- sad aris uakhloesi post'a?
Далеч ли е до най-близката пощенска служба? შ--ს--რ-ს -ო-ტ-მდე? შორს არის ფოსტამდე? შ-რ- ა-ი- ფ-ს-ა-დ-? ------------------- შორს არის ფოსტამდე? 0
sh--s-ar-- po----m-e? shors aris post'amde? s-o-s a-i- p-s-'-m-e- --------------------- shors aris post'amde?
Къде е най-близката пощенска кутия? სა- ა-ი--უახლო------ფ-სტ----თ-? სად არის უახლოესი საფოსტო ყუთი? ს-დ ა-ი- უ-ხ-ო-ს- ს-ფ-ს-ო ყ-თ-? ------------------------------- სად არის უახლოესი საფოსტო ყუთი? 0
sa- --is----hlo-si s-po-t-o -uti? sad aris uakhloesi sapost'o quti? s-d a-i- u-k-l-e-i s-p-s-'- q-t-? --------------------------------- sad aris uakhloesi sapost'o quti?
Трябват ми няколко пощенски марки. რ--დე---- ს--ო-ტ---ა--- -ჭ--დება. რამდენიმე საფოსტო მარკა მჭირდება. რ-მ-ე-ი-ე ს-ფ-ს-ო მ-რ-ა მ-ი-დ-ბ-. --------------------------------- რამდენიმე საფოსტო მარკა მჭირდება. 0
r--d-n-m-----o--'o----------h---d---. ramdenime sapost'o mark'a mch'irdeba. r-m-e-i-e s-p-s-'- m-r-'- m-h-i-d-b-. ------------------------------------- ramdenime sapost'o mark'a mch'irdeba.
За една картичка и едно писмо. ბა---ი-ა-დ--წე--------ის. ბარათისა და წერილისათვის. ბ-რ-თ-ს- დ- წ-რ-ლ-ს-თ-ი-. ------------------------- ბარათისა და წერილისათვის. 0
b----isa d---s'-r-li---v--. baratisa da ts'erilisatvis. b-r-t-s- d- t-'-r-l-s-t-i-. --------------------------- baratisa da ts'erilisatvis.
Колко е пощенската такса до Америка? რა--ი----ა----ამ--იკ----ი-? რა ღირს მარკა ამერიკისთვის? რ- ღ-რ- მ-რ-ა ა-ე-ი-ი-თ-ი-? --------------------------- რა ღირს მარკა ამერიკისთვის? 0
ra-----s-mar-'a amer----stvis? ra ghirs mark'a amerik'istvis? r- g-i-s m-r-'- a-e-i-'-s-v-s- ------------------------------ ra ghirs mark'a amerik'istvis?
Колко тежи колетът? რ-მ-ენად მ--მ---შე-ვ--? რამდენად მძიმეა შეკვრა? რ-მ-ე-ა- მ-ი-ე- შ-კ-რ-? ----------------------- რამდენად მძიმეა შეკვრა? 0
r-m---ad mdzi----shek-vra? ramdenad mdzimea shek'vra? r-m-e-a- m-z-m-a s-e-'-r-? -------------------------- ramdenad mdzimea shek'vra?
Мога ли да го изпратя с въздушна поща? შ--ი---ა -აჰ--რო---სტ----ა-აგ-ავნ-? შემიძლია საჰაერო ფოსტით გავაგზავნო? შ-მ-ძ-ი- ს-ჰ-ე-ო ფ-ს-ი- გ-ვ-გ-ა-ნ-? ----------------------------------- შემიძლია საჰაერო ფოსტით გავაგზავნო? 0
s-----zl-a s-hae-o --st-it-g-----avno? shemidzlia sahaero post'it gavagzavno? s-e-i-z-i- s-h-e-o p-s-'-t g-v-g-a-n-? -------------------------------------- shemidzlia sahaero post'it gavagzavno?
За колко време ще пристигне? რა------ხ-ნი-----დ-ბა--ას--ა-? რამდენი ხანი სჭირდება ჩასვლას? რ-მ-ე-ი ხ-ნ- ს-ი-დ-ბ- ჩ-ს-ლ-ს- ------------------------------ რამდენი ხანი სჭირდება ჩასვლას? 0
ra--en- k-a-i s----rdeba ch------? ramdeni khani sch'irdeba chasvlas? r-m-e-i k-a-i s-h-i-d-b- c-a-v-a-? ---------------------------------- ramdeni khani sch'irdeba chasvlas?
Къде мога да се обадя по телефон? საიდა- შეი---ბ----ვ-ე--? საიდან შეიძლება დავრეკო? ს-ი-ა- შ-ი-ლ-ბ- დ-ვ-ე-ო- ------------------------ საიდან შეიძლება დავრეკო? 0
s----n --e-d-le---da--e-'o? saidan sheidzleba davrek'o? s-i-a- s-e-d-l-b- d-v-e-'-? --------------------------- saidan sheidzleba davrek'o?
Къде е най-близката телефонна кабина? ს---ა--ს--ახლო-ს----ტე-ე--ნო -იხუ--? სად არის უახლოესი სატელეფონო ჯიხური? ს-დ ა-ი- უ-ხ-ო-ს- ს-ტ-ლ-ფ-ნ- ჯ-ხ-რ-? ------------------------------------ სად არის უახლოესი სატელეფონო ჯიხური? 0
s----r-- u----oes--sa-'-l--o-o----h---? sad aris uakhloesi sat'elepono jikhuri? s-d a-i- u-k-l-e-i s-t-e-e-o-o j-k-u-i- --------------------------------------- sad aris uakhloesi sat'elepono jikhuri?
Имате ли фонокарти? გ-ქ-თ ს--ე-ეფ-ნ--ბარათი? გაქვთ სატელეფონო ბარათი? გ-ქ-თ ს-ტ-ლ-ფ-ნ- ბ-რ-თ-? ------------------------ გაქვთ სატელეფონო ბარათი? 0
g-kvt s-t'--e-on- -ara--? gakvt sat'elepono barati? g-k-t s-t-e-e-o-o b-r-t-? ------------------------- gakvt sat'elepono barati?
Имате ли телефонен указател? გ---თ-ტ-ლე-ონის-წიგ-ი? გაქვთ ტელეფონის წიგნი? გ-ქ-თ ტ-ლ-ფ-ნ-ს წ-გ-ი- ---------------------- გაქვთ ტელეფონის წიგნი? 0
ga-v--t'elepon-s--s'---i? gakvt t'eleponis ts'igni? g-k-t t-e-e-o-i- t-'-g-i- ------------------------- gakvt t'eleponis ts'igni?
Знаете ли телефонния код на Австрия? იც-თ -ვს-რიი- კ--ი? იცით ავსტრიის კოდი? ი-ი- ა-ს-რ-ი- კ-დ-? ------------------- იცით ავსტრიის კოდი? 0
i-----a--t'-i-s -'-di? itsit avst'riis k'odi? i-s-t a-s-'-i-s k-o-i- ---------------------- itsit avst'riis k'odi?
Момент, ще проверя. ე-თი წუ-ი-- -ნა-ავ. ერთი წუთით, ვნახავ. ე-თ- წ-თ-თ- ვ-ა-ა-. ------------------- ერთი წუთით, ვნახავ. 0
e-t--ts'--i---v---h--. erti ts'utit, vnakhav. e-t- t-'-t-t- v-a-h-v- ---------------------- erti ts'utit, vnakhav.
Телефонната линия постоянно е заета. ხა-ი-ს-- --კ----ული-. ხაზი სულ დაკავებულია. ხ-ზ- ს-ლ დ-კ-ვ-ბ-ლ-ა- --------------------- ხაზი სულ დაკავებულია. 0
kha-i su- d-------ulia. khazi sul dak'avebulia. k-a-i s-l d-k-a-e-u-i-. ----------------------- khazi sul dak'avebulia.
Кой номер избрахте? რ- ნო-ერი--კ-იფ--? რა ნომერი აკრიფეთ? რ- ნ-მ-რ- ა-რ-ფ-თ- ------------------ რა ნომერი აკრიფეთ? 0
r- -omer- a-------? ra nomeri ak'ripet? r- n-m-r- a-'-i-e-? ------------------- ra nomeri ak'ripet?
Първо трябва да изберете нула! თ--ენ ჯე- --ლ- უ-დ- -კ-ი-ო-. თქვენ ჯერ ნული უნდა აკრიფოთ. თ-ვ-ნ ჯ-რ ნ-ლ- უ-დ- ა-რ-ფ-თ- ---------------------------- თქვენ ჯერ ნული უნდა აკრიფოთ. 0
tkve--je- ---i-un-a---'-i-ot. tkven jer nuli unda ak'ripot. t-v-n j-r n-l- u-d- a-'-i-o-. ----------------------------- tkven jer nuli unda ak'ripot.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Чувствата също говорят различни езици!

Много различни езици се говорят по света. Не съществува универсален човешки език. Но как стои въпросът с израженията на лицето? Универсален ли е езикът на емоциите? Не, тук също има различия! Дълго време се вярваше, че всички хора изразяват чувствата си по един и същи начин. Езикът на израженията на лицето се смяташе за универсално разбираем. Чарлз Дарвин смятал, че чувствата са от жизнено значение за хората. Следователно, те трябвало да бъдат разбирани еднакво във всички култури. Но новите изследвания достигат до различни резултати. Те показват, че съществуват различия и в езика на чувствата. Тоест, нашите лицевите изражения се влияят от културата ни. Затова, хората по целия свят показват и тълкуват чувствата по различен начин. Учените разграничават шест първични емоции. Те са щастие, тъга, гняв,отвращение, страх и изненада. Но европейците имат различни изражения на лицето от азиатците. И те четат различни неща в едни и същи изражения. Различни експерименти потвърждават това. В тях, на участниците били показани лица на компютърен екран. И участниците трябвало да опишат това, което четат в израженията. Има много причини, поради които резултатите на участниците били различни. Чувствата се проявяват повече в някои култури, отколкото в други. Затова интензивността на изражението на лицето не се разбира по един и същи начин навсякъде. Също така, хората от различни култури обръщат внимание на различни неща. Азиатците се концентрират върху очите, когато четат изражението на лицето. Европейците и американците, от друга страна, се вглеждат в устата. Едно лицево изражение се разбира във всички култури, обаче... Това е една хубава усмивка!