Разговорник

bg Почистване на къщата   »   ml വീട് വൃത്തിയാക്കൽ

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [പതിനെട്ട്]

18 [pathinettu]

വീട് വൃത്തിയാക്കൽ

[veet vruthiyaakkal]

Изберете как искате да видите превода:   
български малаялам Играйте Повече
Днес е събота ഇ--ന----ി--ഴ്ച--ണ്. ഇ__ ശ_______ ഇ-്-് ശ-ി-ാ-്-യ-ണ-. ------------------- ഇന്ന് ശനിയാഴ്ചയാണ്. 0
i-nu---ani-aazchaya---. i___ s_________________ i-n- s-a-i-a-z-h-y-a-u- ----------------------- innu shaniyaazchayaanu.
Днес ние имаме време. ഇന്ന് നമു-------യമുണ--്. ഇ__ ന___ സ______ ഇ-്-് ന-ു-്-് സ-യ-ു-്-്- ------------------------ ഇന്ന് നമുക്ക് സമയമുണ്ട്. 0
i--u n--u--u s---y----du. i___ n______ s___________ i-n- n-m-k-u s-m-y-m-n-u- ------------------------- innu namukku samayamundu.
Днес ние чистим жилището. ഇ-്ന്---്ങൾ അപ-പ-----്മ-ന്----ൃ--ത--ാക്കു----. ഇ__ ഞ___ അ________ വൃ________ ഇ-്-് ഞ-്-ൾ അ-്-ാ-ട-ട-മ-ന-റ- വ-ത-ത-യ-ക-ക-ന-ന-. ---------------------------------------------- ഇന്ന് ഞങ്ങൾ അപ്പാർട്ട്മെന്റ് വൃത്തിയാക്കുന്നു. 0
innu---a-ga- ---a-t---en-- vruthiya-------. i___ n______ a____________ v_______________ i-n- n-a-g-l a-p-r-t-m-n-t v-u-h-y-a-k-n-u- ------------------------------------------- innu njangal apparttumenat vruthiyaakkunnu.
Аз чистя банята. ഞ----ാ-്ത്റൂം-വ--്ത-യാ---ുന്--. ഞാ_ ബാ___ വൃ________ ഞ-ൻ ബ-ത-ത-റ-ം വ-ത-ത-യ-ക-ക-ന-ന-. ------------------------------- ഞാൻ ബാത്ത്റൂം വൃത്തിയാക്കുന്നു. 0
n--an -a-t---om v-----ya--k----. n____ b________ v_______________ n-a-n b-a-h-o-m v-u-h-y-a-k-n-u- -------------------------------- njaan baathroom vruthiyaakkunnu.
Моят мъж мие колата. എന്---ഭർത--ാ-് -ാ- കഴ---ന്ന-. എ__ ഭ____ കാ_ ക_____ എ-്-െ ഭ-ത-ത-വ- ക-ർ ക-ു-ു-്-ു- ----------------------------- എന്റെ ഭർത്താവ് കാർ കഴുകുന്നു. 0
e--e ---r------ kaar-k---uk-nnu. e___ b_________ k___ k__________ e-t- b-a-t-a-v- k-a- k-z-u-u-n-. -------------------------------- ente bharthaavu kaar kazhukunnu.
Децата чистят велосипедите / колелата. കു--ടി-ൾ ബ-ക്ക-ക- -ൃത-തിയാക-കുന്ന-. കു____ ബൈ____ വൃ________ ക-ട-ട-ക- ബ-ക-ക-ക- വ-ത-ത-യ-ക-ക-ന-ന-. ----------------------------------- കുട്ടികൾ ബൈക്കുകൾ വൃത്തിയാക്കുന്നു. 0
k--ti--- --i----al -r-thi--a--u--u. k_______ b________ v_______________ k-t-i-a- b-i-k-k-l v-u-h-y-a-k-n-u- ----------------------------------- kuttikal baikkukal vruthiyaakkunnu.
Баба полива цветята. മ-ത്-ശ്-----ക---ക്-് വെള-ളം ---ുന്ന-. മു____ പൂ_____ വെ__ ന_____ മ-ത-ത-്-ി പ-ക-ക-ക-ക- വ-ള-ള- ന-ക-ന-ന-. ------------------------------------- മുത്തശ്ശി പൂക്കൾക്ക് വെള്ളം നൽകുന്നു. 0
mut-as-i--ookka---u -------n-lk---u. m_______ p_________ v_____ n________ m-t-a-h- p-o-k-l-k- v-l-a- n-l-u-n-. ------------------------------------ muthashi pookkalkku vellam nalkunnu.
Децата разтребват детската стая. കു---ിക--കു----ക-ുട- മ-റി വ-ത--ി-ാക്കുന-നു. കു____ കു_____ മു_ വൃ________ ക-ട-ട-ക- ക-ട-ട-ക-ു-െ മ-റ- വ-ത-ത-യ-ക-ക-ന-ന-. ------------------------------------------- കുട്ടികൾ കുട്ടികളുടെ മുറി വൃത്തിയാക്കുന്നു. 0
kut-i-al---ttikalu-e-m-r--vru--iyaa-ku-nu. k_______ k__________ m___ v_______________ k-t-i-a- k-t-i-a-u-e m-r- v-u-h-y-a-k-n-u- ------------------------------------------ kuttikal kuttikalude muri vruthiyaakkunnu.
Моят мъж разтребва бюрото си. എന-റെ--ർത-ത-വ് അവ-്-െ-മേ- --ത---യ-ക്-ു-്ന-. എ__ ഭ____ അ___ മേ_ വൃ________ എ-്-െ ഭ-ത-ത-വ- അ-ന-റ- മ-ശ വ-ത-ത-യ-ക-ക-ന-ന-. ------------------------------------------- എന്റെ ഭർത്താവ് അവന്റെ മേശ വൃത്തിയാക്കുന്നു. 0
ente-b-art--a-- -van---m-s-a v-ut----akk----. e___ b_________ a_____ m____ v_______________ e-t- b-a-t-a-v- a-a-t- m-s-a v-u-h-y-a-k-n-u- --------------------------------------------- ente bharthaavu avante mesha vruthiyaakkunnu.
Аз слагам прането в пералнята. ഞ-ൻ --ക്----- വ------ മെഷീ--ൽ ---ട-. ഞാ_ അ_____ വാ__ മെ___ ഇ___ ഞ-ൻ അ-ക-ക-യ-് വ-ഷ-ം-് മ-ഷ-ന-ൽ ഇ-്-ു- ------------------------------------ ഞാൻ അലക്കിയത് വാഷിംഗ് മെഷീനിൽ ഇട്ടു. 0
n-aan al-k---ath--va---ing mach--il ---u. n____ a__________ v_______ m_______ i____ n-a-n a-a-k-y-t-u v-a-h-n- m-c-i-i- i-t-. ----------------------------------------- njaan alakkiyathu vaashing machinil ittu.
Аз простирам прането. ഞാൻ-തു---അ-ക്--ന്ന--്-്. ഞാ_ തു_ അ________ ഞ-ൻ ത-ണ- അ-ക-ക-ന-ന-ണ-ട-. ------------------------ ഞാൻ തുണി അലക്കുന്നുണ്ട്. 0
n--an t-----------nnu-du. n____ t____ a____________ n-a-n t-u-i a-a-k-n-u-d-. ------------------------- njaan thuni alakkunnundu.
Аз гладя прането. ഞ-ൻ--ല-്കൽ ഇ--ത-രി------നു. ഞാ_ അ____ ഇ________ ഞ-ൻ അ-ക-ക- ഇ-്-ി-ി-ി-ു-്-ു- --------------------------- ഞാൻ അലക്കൽ ഇസ്തിരിയിടുന്നു. 0
nj----al--k-----thiriyid-n--. n____ a______ i______________ n-a-n a-a-k-l i-t-i-i-i-u-n-. ----------------------------- njaan alakkal isthiriyidunnu.
Прозорците са мръсни. ജ---ക- വൃ--തി-ീ-----. ജ____ വൃ_______ ജ-ാ-ക- വ-ത-ത-ഹ-ന-ാ-്- --------------------- ജനാലകൾ വൃത്തിഹീനമാണ്. 0
jan-al--a- --u----e---m-anu. j_________ v________________ j-n-a-a-a- v-u-h-h-e-a-a-n-. ---------------------------- janaalakal vruthiheenamaanu.
Подът е мръсен. തറ -ൃത്ത-ഹ--മാണ്. ത_ വൃ_______ ത- വ-ത-ത-ഹ-ന-ാ-്- ----------------- തറ വൃത്തിഹീനമാണ്. 0
t---a--rut-i-e-n-m--n-. t____ v________________ t-a-a v-u-h-h-e-a-a-n-. ----------------------- thara vruthiheenamaanu.
Съдовете са мръсни. വ---ങ-ങ- വൃത-തി-െട----ണ-. വി_____ വൃ________ വ-ഭ-ങ-ങ- വ-ത-ത-ക-ട-ട-ാ-്- ------------------------- വിഭവങ്ങൾ വൃത്തികെട്ടതാണ്. 0
vi-hava-g----ru--ike--a---a-u. v__________ v_________________ v-b-a-a-g-l v-u-h-k-t-a-h-a-u- ------------------------------ vibhavangal vruthikettathaanu.
Кой чисти прозорците? ആ-ാ-- ---ലകൾ വൃ-്--യ-ക-കുന്-ത്? ആ__ ജ____ വൃ_________ ആ-ാ-് ജ-ാ-ക- വ-ത-ത-യ-ക-ക-ന-ന-്- ------------------------------- ആരാണ് ജനാലകൾ വൃത്തിയാക്കുന്നത്? 0
aaraa-u--a--alak-l-v--t-iy---k-nnat--? a______ j_________ v__________________ a-r-a-u j-n-a-a-a- v-u-h-y-a-k-n-a-h-? -------------------------------------- aaraanu janaalakal vruthiyaakkunnathu?
Кой чисти с прахосмукачката? ആ---- -ാ--വ---െ--യ-ന-ന--? ആ__ വാ__ ചെ______ ആ-ാ-് വ-ക-വ- ച-യ-യ-ന-ന-്- ------------------------- ആരാണ് വാക്വം ചെയ്യുന്നത്? 0
a--a--- v--k-a- ch--y---a--u? a______ v______ c____________ a-r-a-u v-a-w-m c-e-y-n-a-h-? ----------------------------- aaraanu vaakwam cheyyunnathu?
Кой мие съдовете? ആ-ാണ് -ിഭ--്-ൾ ച-യ-യു--ന-്? ആ__ വി_____ ചെ______ ആ-ാ-് വ-ഭ-ങ-ങ- ച-യ-യ-ന-ന-്- --------------------------- ആരാണ് വിഭവങ്ങൾ ചെയ്യുന്നത്? 0
aara-n------a-ang---che-y-n-a--u? a______ v__________ c____________ a-r-a-u v-b-a-a-g-l c-e-y-n-a-h-? --------------------------------- aaraanu vibhavangal cheyyunnathu?

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!