Разговорник

bg Почистване на къщата   »   sl Veliko čiščenje

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [osemnajst]

Veliko čiščenje

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Днес е събота Da-e- -------t-. D---- j- s------ D-n-s j- s-b-t-. ---------------- Danes je sobota. 0
Днес ние имаме време. Da--- imam- čas. D---- i---- č--- D-n-s i-a-o č-s- ---------------- Danes imamo čas. 0
Днес ние чистим жилището. Dan-- p-č--t-mo s-ano--n-e. D---- p-------- s---------- D-n-s p-č-s-i-o s-a-o-a-j-. --------------------------- Danes počistimo stanovanje. 0
Аз чистя банята. J-z č-stim--o--l---o. J-- č----- k--------- J-z č-s-i- k-p-l-i-o- --------------------- Jaz čistim kopalnico. 0
Моят мъж мие колата. Mo- -ere-avto. M-- p--- a---- M-ž p-r- a-t-. -------------- Mož pere avto. 0
Децата чистят велосипедите / колелата. O---c- čisti-o--oles-- /-Otr--- čis--t--kole-i --o-es-). O----- č------ k------ / O----- č------ k----- (-------- O-r-c- č-s-i-o k-l-s-. / O-r-k- č-s-i-a k-l-s- (-o-e-a-. -------------------------------------------------------- Otroci čistijo kolesa. / Otroka čistita kolesi (kolesa). 0
Баба полива цветята. Ba-i-a-z-l----r-ž-. B----- z----- r---- B-b-c- z-l-v- r-ž-. ------------------- Babica zaliva rože. 0
Децата разтребват детската стая. Otro-i --s-r-v-jajo-(-t-o---pos-ra---a--)--tro-k- s--o. O----- p----------- (------ p------------ o------ s---- O-r-c- p-s-r-v-j-j- (-t-o-a p-s-r-v-j-t-) o-r-š-o s-b-. ------------------------------------------------------- Otroci pospravljajo (Otroka pospravljata) otroško sobo. 0
Моят мъж разтребва бюрото си. M-- p--p-avl-a sv--o -i---n----z-. M-- p--------- s---- p------ m---- M-ž p-s-r-v-j- s-o-o p-s-l-o m-z-. ---------------------------------- Mož pospravlja svojo pisalno mizo. 0
Аз слагам прането в пералнята. J-- ----a--pe---o-- pra-ni------. J-- v----- p----- v p----- s----- J-z v-a-a- p-r-l- v p-a-n- s-r-j- --------------------------------- Jaz vlagam perilo v pralni stroj. 0
Аз простирам прането. J-- -b-š---p-rilo. J-- o----- p------ J-z o-e-a- p-r-l-. ------------------ Jaz obešam perilo. 0
Аз гладя прането. Ja-----a--p--il-. J-- l---- p------ J-z l-k-m p-r-l-. ----------------- Jaz likam perilo. 0
Прозорците са мръсни. Okn- so-um-zan-. O--- s- u------- O-n- s- u-a-a-a- ---------------- Okna so umazana. 0
Подът е мръсен. T-- -o--m--an-. T-- s- u------- T-a s- u-a-a-a- --------------- Tla so umazana. 0
Съдовете са мръсни. P-soda j--------a. P----- j- u------- P-s-d- j- u-a-a-a- ------------------ Posoda je umazana. 0
Кой чисти прозорците? Kd----m-v- o-n-? K-- p----- o---- K-o p-m-v- o-n-? ---------------- Kdo pomiva okna? 0
Кой чисти с прахосмукачката? K-- ---a p-a-? K-- s--- p---- K-o s-s- p-a-? -------------- Kdo sesa prah? 0
Кой мие съдовете? K-o-pom-va po---o? K-- p----- p------ K-o p-m-v- p-s-d-? ------------------ Kdo pomiva posodo? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!