Разговорник

bg Почистване на къщата   »   fa ‫نظافت خانه‬

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

‫18 [هجده]‬

18 [hej-dah]

‫نظافت خانه‬

[nezâfate khâne]

Изберете как искате да видите превода:   
български персийски Играйте Повече
Днес е събота ‫-مرو---نب---ست-‬ ‫----- ش--- ا---- ‫-م-و- ش-ب- ا-ت-‬ ----------------- ‫امروز شنبه است.‬ 0
e---o---h-n-e -s-. e----- s----- a--- e-r-o- s-a-b- a-t- ------------------ emrooz shanbe ast.
Днес ние имаме време. ‫م--ا--وز---ت -اریم.‬ ‫-- ا---- و-- د------ ‫-ا ا-ر-ز و-ت د-ر-م-‬ --------------------- ‫ما امروز وقت داریم.‬ 0
m--em-o-- -agh- -â---. m- e----- v---- d----- m- e-r-o- v-g-t d-r-m- ---------------------- mâ emrooz vaght dârim.
Днес ние чистим жилището. ‫-م-و- -پ-ر-ما---ا -میز-می‌-ن-م-‬ ‫----- آ------- ر- ت--- م-------- ‫-م-و- آ-ا-ت-ا- ر- ت-ی- م-‌-ن-م-‬ --------------------------------- ‫امروز آپارتمان را تمیز می‌کنیم.‬ 0
e----z--pâ--emâ--r- t-m-z-m-----m. e----- â-------- r- t---- m------- e-r-o- â-â-t-m-n r- t-m-z m-k-n-m- ---------------------------------- emrooz âpârtemân râ tamiz mikonim.
Аз чистя банята. ‫م--حم-م -ا-تم-ز-م-‌--م-‬ ‫-- ح--- ر- ت--- م------- ‫-ن ح-ا- ر- ت-ی- م-‌-ن-.- ------------------------- ‫من حمام را تمیز می‌کنم.‬ 0
m---ha-mâm----t--iz ----n--. m-- h----- r- t---- m------- m-n h-m-â- r- t-m-z m-k-n-m- ---------------------------- man hammâm râ tamiz mikonam.
Моят мъж мие колата. ‫ش-ه-- -ت-م--ل----می--و---‬ ‫----- ا------ ر- م-------- ‫-و-ر- ا-و-ب-ل ر- م-‌-و-د-‬ --------------------------- ‫شوهرم اتومبیل را می‌شوید.‬ 0
s-ow-h-r-m-o-o-o--l -â --sh--ya-. s--------- o------- r- m--------- s-o---a-a- o-o-o-i- r- m-s-u-y-d- --------------------------------- show-haram otomobil râ mishu-yad.
Децата чистят велосипедите / колелата. ‫ب--‌ها-دو------ا -----یز-م-‌---د-‬ ‫------ د-------- ر- ت--- م-------- ‫-چ-‌-ا د-چ-خ-‌-ا ر- ت-ی- م-‌-ن-د-‬ ----------------------------------- ‫بچه‌ها دوچرخه‌ها را تمیز می‌کنند.‬ 0
bach--h- ---ch-r---e--- r- ta-i- m----nan-. b------- d------------- r- t---- m--------- b-c-e-h- d---h-r-k-e-h- r- t-m-z m-k---a-d- ------------------------------------------- bache-hâ do-char-khe-hâ râ tamiz miko-nand.
Баба полива цветята. ‫--د-بزر- ----ل-ا آ---ی‌د-د.‬ ‫-------- ب- گ--- آ- م------- ‫-ا-ر-ز-گ ب- گ-ه- آ- م-‌-ه-.- ----------------------------- ‫مادربزرگ به گلها آب می‌دهد.‬ 0
m-------zo-- b- go----âb m-----ad. m----------- b- g---- â- m-------- m-d-r-b-z-r- b- g-l-â â- m---a-a-. ---------------------------------- mâdar-bozorg be golhâ âb mi-dahad.
Децата разтребват детската стая. ‫--ه‌ه- اتا---- -- -م-- م--ک--د-‬ ‫------ ا------ ر- ت--- م-------- ‫-چ-‌-ا ا-ا-ش-ن ر- ت-ی- م-‌-ن-د-‬ --------------------------------- ‫بچه‌ها اتاقشان را تمیز می‌کنند.‬ 0
bac----â o-âghe-s--n--â-tamiz-m--------. b------- o---------- r- t---- m--------- b-c-e-h- o-â-h---h-n r- t-m-z m-k---a-d- ---------------------------------------- bache-hâ otâghe-shân râ tamiz miko-nand.
Моят мъж разтребва бюрото си. ‫ش--رم-می- تح-یر- ---مر-ب -ی-کن-.‬ ‫----- م-- ت----- ر- م--- م------- ‫-و-ر- م-ز ت-ر-ر- ر- م-ت- م-‌-ن-.- ---------------------------------- ‫شوهرم میز تحریرش را مرتب می‌کند.‬ 0
sho--------miz- tahr--r-sh-r- -or--ab--i-onad. s--------- m--- t--------- r- m------ m------- s-o---a-a- m-z- t-h-i-r-s- r- m-r-t-b m-k-n-d- ---------------------------------------------- show-haram mize tahri-rash râ moratab mikonad.
Аз слагам прането в пералнята. ‫م- -باسه---- --و----شی- لب-- -و----ی‌گ-ار--‬ ‫-- ل----- ر- د--- م---- ل--- ش--- م--------- ‫-ن ل-ا-ه- ر- د-و- م-ش-ن ل-ا- ش-ئ- م-‌-ذ-ر-.- --------------------------------------------- ‫من لباسها را درون ماشین لباس شوئی می‌گذارم.‬ 0
man--ebâs-hâ râ--a--ne-m---i-e--eb----hu- mi-----. m-- l------- r- d----- m------ l--------- m------- m-n l-b-s-h- r- d-r-n- m-s-i-e l-b-s-s-u- m-r-z-m- -------------------------------------------------- man lebâs-hâ râ darune mâshine lebâs-shui mirizam.
Аз простирам прането. ‫-- ----ه- -ا --یز-- ------.‬ ‫-- ل----- ر- آ----- م------- ‫-ن ل-ا-ه- ر- آ-ی-ا- م-‌-ن-.- ----------------------------- ‫من لباسها را آویزان می‌کنم.‬ 0
m-n l--â--h- r--âvi----mikona-. m-- l------- r- â----- m------- m-n l-b-s-h- r- â-i-â- m-k-n-m- ------------------------------- man lebâs-hâ râ âvizân mikonam.
Аз гладя прането. ‫من--باس-ا-ر- -------ک-م.‬ ‫-- ل----- ر- ا-- م------- ‫-ن ل-ا-ه- ر- ا-و م-‌-ن-.- -------------------------- ‫من لباسها را اتو می‌کنم.‬ 0
man -e-âs--â -----u m--o-a-. m-- l------- r- o-- m------- m-n l-b-s-h- r- o-u m-k-n-m- ---------------------------- man lebâs-hâ râ otu mikonam.
Прозорците са мръсни. ‫پن-ره--- -ثیف-ه-ت-د-‬ ‫-------- ک--- ه------ ‫-ن-ر-‌-ا ک-ی- ه-ت-د-‬ ---------------------- ‫پنجره‌ها کثیف هستند.‬ 0
panje-e----k--i--has--n-. p--------- k---- h------- p-n-e-e-h- k-s-f h-s-a-d- ------------------------- panjere-hâ kasif hastand.
Подът е мръсен. ‫ک--اتا----ی---س--‬ ‫-- ا--- ک--- ا---- ‫-ف ا-ا- ک-ی- ا-ت-‬ ------------------- ‫کف اتاق کثیف است.‬ 0
k--e -t-g------- --t. k--- o---- k---- a--- k-f- o-â-h k-s-f a-t- --------------------- kafe otâgh kasif ast.
Съдовете са мръсни. ‫ظ-----ک-ی- -س--‬ ‫----- ک--- ا---- ‫-ر-ه- ک-ی- ا-ت-‬ ----------------- ‫ظرفها کثیف است.‬ 0
z----h- kasif----. z------ k---- a--- z-r---â k-s-f a-t- ------------------ zarf-hâ kasif ast.
Кой чисти прозорците? ‫ک----جره‌ها--- -م-ز-می‌-ند-‬ ‫-- پ------- ر- ت--- م------- ‫-ی پ-ج-ه-ه- ر- ت-ی- م-‌-ن-؟- ----------------------------- ‫کی پنجره‌ها را تمیز می‌کند؟‬ 0
ki-pa-j--e-hâ-----amiz mi--nad? k- p--------- r- t---- m------- k- p-n-e-e-h- r- t-m-z m-k-n-d- ------------------------------- ki panjere-hâ râ tamiz mikonad?
Кой чисти с прахосмукачката? ‫-ی-------ی‌کن-؟‬ ‫-- ج--- م------- ‫-ی ج-ر- م-‌-ن-؟- ----------------- ‫کی جارو می‌کند؟‬ 0
ki --r- m--o-a-? k- j--- m------- k- j-r- m-k-n-d- ---------------- ki jâru mikonad?
Кой мие съдовете? ‫-ی ظرف----- -ی‌--ی-؟‬ ‫-- ظ---- ر- م-------- ‫-ی ظ-ف-ا ر- م-‌-و-د-‬ ---------------------- ‫کی ظرفها را می‌شوید؟‬ 0
k- -a-f--â -â-m------y--? k- z------ r- m---------- k- z-r---â r- m---h---a-? ------------------------- ki zarf-hâ râ mi-shu-yad?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!