Разговорник

bg Почистване на къщата   »   bs Ćišćenje kuće

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [osamnaest]

Ćišćenje kuće

Изберете как искате да видите превода:   
български босненски Играйте Повече
Днес е събота D-nas je ----ta. Danas je subota. D-n-s j- s-b-t-. ---------------- Danas je subota. 0
Днес ние имаме време. Dan-s im----v--me-a. Danas imamo vremena. D-n-s i-a-o v-e-e-a- -------------------- Danas imamo vremena. 0
Днес ние чистим жилището. Da------st-m- --an. Danas čistimo stan. D-n-s č-s-i-o s-a-. ------------------- Danas čistimo stan. 0
Аз чистя банята. Ja čis--m ku-at-lo. Ja čistim kupatilo. J- č-s-i- k-p-t-l-. ------------------- Ja čistim kupatilo. 0
Моят мъж мие колата. M-- muž-p-r- au-o. Moj muž pere auto. M-j m-ž p-r- a-t-. ------------------ Moj muž pere auto. 0
Децата чистят велосипедите / колелата. D-e-a-pe-u-b-ci--a. Djeca peru bicikla. D-e-a p-r- b-c-k-a- ------------------- Djeca peru bicikla. 0
Баба полива цветята. Na-a -----e----v-----. Nana zalijeva cvijeće. N-n- z-l-j-v- c-i-e-e- ---------------------- Nana zalijeva cvijeće. 0
Децата разтребват детската стая. Djeca-po-p-ema-u d-eči---so-u. Djeca pospremaju dječiju sobu. D-e-a p-s-r-m-j- d-e-i-u s-b-. ------------------------------ Djeca pospremaju dječiju sobu. 0
Моят мъж разтребва бюрото си. M-j -už -osp-------o- --s-ći---o. Moj muž posprema svoj pisaći sto. M-j m-ž p-s-r-m- s-o- p-s-ć- s-o- --------------------------------- Moj muž posprema svoj pisaći sto. 0
Аз слагам прането в пералнята. J- -t-vl-a--veš-- -ašinu z- p----e -eša. Ja stavljam veš u mašinu za pranje veša. J- s-a-l-a- v-š u m-š-n- z- p-a-j- v-š-. ---------------------------------------- Ja stavljam veš u mašinu za pranje veša. 0
Аз простирам прането. J-----sti--m----. Ja prostirem veš. J- p-o-t-r-m v-š- ----------------- Ja prostirem veš. 0
Аз гладя прането. J---eg--m-veš-/ r-blje. Ja peglam veš / rublje. J- p-g-a- v-š / r-b-j-. ----------------------- Ja peglam veš / rublje. 0
Прозорците са мръсни. Proz--i--u-pr---v-. Prozori su prljavi. P-o-o-i s- p-l-a-i- ------------------- Prozori su prljavi. 0
Подът е мръсен. P-- j- ------. Pod je prljav. P-d j- p-l-a-. -------------- Pod je prljav. 0
Съдовете са мръсни. P-s-đe-j- -r---vo. Posuđe je prljavo. P-s-đ- j- p-l-a-o- ------------------ Posuđe je prljavo. 0
Кой чисти прозорците? Ko č---i p--z---? Ko čisti prozore? K- č-s-i p-o-o-e- ----------------- Ko čisti prozore? 0
Кой чисти с прахосмукачката? Ko-----ava --a-i--? Ko usisava prašinu? K- u-i-a-a p-a-i-u- ------------------- Ko usisava prašinu? 0
Кой мие съдовете? K---------su-e? Ko pere posuđe? K- p-r- p-s-đ-? --------------- Ko pere posuđe? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!