Разговорник

bg Минало време 3   »   ml Past tense 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [എൺപത്തിമൂന്ന്]

83 [enpathimoonnu]

Past tense 3

[kazhinja 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български малаялам Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона ഒരു ഫ-----ൾ---യ-യ-ക ഒര- ഫ-ൺ ക-ൾ ച-യ-യ-ക ഒ-ു ഫ-ൺ ക-ൾ ച-യ-യ-ക ------------------- ഒരു ഫോൺ കോൾ ചെയ്യുക 0
or- f-- k------yy--a oru fon kol cheyyuka o-u f-n k-l c-e-y-k- -------------------- oru fon kol cheyyuka
Аз звънях по телефона. ഞാൻ ഒര--ഫ-ൺ -ോ- ചെ--ത-. ഞ-ൻ ഒര- ഫ-ൺ ക-ൾ ച-യ-ത-. ഞ-ൻ ഒ-ു ഫ-ൺ ക-ൾ ച-യ-ത-. ----------------------- ഞാൻ ഒരു ഫോൺ കോൾ ചെയ്തു. 0
n-aa------f-- ko- -----h-. njaan oru fon kol cheythu. n-a-n o-u f-n k-l c-e-t-u- -------------------------- njaan oru fon kol cheythu.
Говорих по телефона през цялото време. ഞ-- --ഴ--ൻ-സ----- ഫ--ി- -യ-രുന്-ു. ഞ-ൻ മ-ഴ-വൻ സമയവ-- ഫ-ണ-ൽ ആയ-ര-ന-ന-. ഞ-ൻ മ-ഴ-വ- സ-യ-ു- ഫ-ണ-ൽ ആ-ി-ു-്-ു- ---------------------------------- ഞാൻ മുഴുവൻ സമയവും ഫോണിൽ ആയിരുന്നു. 0
nj-a- -u-huva- ----y--u- -on-l -ayir--n-. njaan muzhuvan samayavum fonil aayirunnu. n-a-n m-z-u-a- s-m-y-v-m f-n-l a-y-r-n-u- ----------------------------------------- njaan muzhuvan samayavum fonil aayirunnu.
Питам ച-ദിക്കുക ച-ദ-ക-ക-ക ച-ദ-ക-ക-ക --------- ചോദിക്കുക 0
c-od----ka chodikkuka c-o-i-k-k- ---------- chodikkuka
Аз питах. ഞാ- ചോ----ച-. ഞ-ൻ ച--ദ-ച-ച-. ഞ-ൻ ച-ാ-ി-്-ു- -------------- ഞാൻ ചോദിച്ചു. 0
njaa- --eaadich-. njaan cheaadichu. n-a-n c-e-a-i-h-. ----------------- njaan cheaadichu.
Аз постоянно питах. ഞാ---പ്--ഴ-ം ചോ-ിച-ച-. ഞ-ൻ എപ-പ-ഴ-- ച-ദ-ച-ച-. ഞ-ൻ എ-്-ോ-ു- ച-ദ-ച-ച-. ---------------------- ഞാൻ എപ്പോഴും ചോദിച്ചു. 0
n---- a-pozhum-ch-d--h-. njaan appozhum chodichu. n-a-n a-p-z-u- c-o-i-h-. ------------------------ njaan appozhum chodichu.
Разказвам പറയൂ പറയ- പ-യ- ---- പറയൂ 0
p---y-o parayoo p-r-y-o ------- parayoo
Аз разказвах. ഞാ-------ു. ഞ-ൻ പറഞ-ഞ-. ഞ-ൻ പ-ഞ-ഞ-. ----------- ഞാൻ പറഞ്ഞു. 0
nj-a- par---u. njaan paranju. n-a-n p-r-n-u- -------------- njaan paranju.
Аз разказах цялата история. ഞാ- ക--മുഴ----പ-ഞ-ഞ-. ഞ-ൻ കഥ മ-ഴ-വൻ പറഞ-ഞ-. ഞ-ൻ ക- മ-ഴ-വ- പ-ഞ-ഞ-. --------------------- ഞാൻ കഥ മുഴുവൻ പറഞ്ഞു. 0
n--a-----h- ---hu-an paranju. njaan katha muzhuvan paranju. n-a-n k-t-a m-z-u-a- p-r-n-u- ----------------------------- njaan katha muzhuvan paranju.
Уча പഠി---ാൻ പഠ-ക-ക-ൻ പ-ി-്-ാ- -------- പഠിക്കാൻ 0
padi-kan padikkan p-d-k-a- -------- padikkan
Аз учих. ഞാന- -ഠിച്ചു. ഞ-ന- പഠ-ച-ച-. ഞ-ന- പ-ി-്-ു- ------------- ഞാന് പഠിച്ചു. 0
nj-n- pad--h-. njanu padichu. n-a-u p-d-c-u- -------------- njanu padichu.
Аз учих цяла вечер. വൈ--ന-നേ-ം മ---വ- -ാൻ പഠിച്-ു. വ-ക-ന-ന-ര- മ-ഴ-വൻ ഞ-ൻ പഠ-ച-ച-. വ-ക-ന-ന-ര- മ-ഴ-വ- ഞ-ൻ പ-ി-്-ു- ------------------------------ വൈകുന്നേരം മുഴുവൻ ഞാൻ പഠിച്ചു. 0
vai---ne--- -uz---a- -j-a- p--i--u. vaikunneram muzhuvan njaan padichu. v-i-u-n-r-m m-z-u-a- n-a-n p-d-c-u- ----------------------------------- vaikunneram muzhuvan njaan padichu.
Работя ജ--ി ജ-ല- ജ-ല- ---- ജോലി 0
j--i joli j-l- ---- joli
Аз работих. ഞ-- ---ി--െയ്ത-ട-ടു--ട്. ഞ-ൻ ജ-ല- ച-യ-ത-ട-ട-ണ-ട-. ഞ-ൻ ജ-ല- ച-യ-ത-ട-ട-ണ-ട-. ------------------------ ഞാൻ ജോലി ചെയ്തിട്ടുണ്ട്. 0
nj--n joli ch-yt-i--u-d-. njaan joli cheythittundu. n-a-n j-l- c-e-t-i-t-n-u- ------------------------- njaan joli cheythittundu.
Аз работих цял ден. ഞാൻ---വസ-----ു-- ജോലി--െയ്ത-. ഞ-ൻ ദ-വസ- മ-ഴ-വൻ ജ-ല- ച-യ-ത-. ഞ-ൻ ദ-വ-ം മ-ഴ-വ- ജ-ല- ച-യ-ത-. ----------------------------- ഞാൻ ദിവസം മുഴുവൻ ജോലി ചെയ്തു. 0
njaan -iv---m m-zh--an -o-i ---yt--. njaan divasam muzhuvan joli cheythu. n-a-n d-v-s-m m-z-u-a- j-l- c-e-t-u- ------------------------------------ njaan divasam muzhuvan joli cheythu.
Ям ഭക-ഷ-ം ഭക-ഷണ- ഭ-്-ണ- ------ ഭക്ഷണം 0
b---sh--am bhakshanam b-a-s-a-a- ---------- bhakshanam
Аз ядох. ഞാ----ി--ച-ട--ുണ്-്. ഞ-ൻ കഴ-ച-ച-ട-ട-ണ-ട-. ഞ-ൻ ക-ി-്-ി-്-ു-്-്- -------------------- ഞാൻ കഴിച്ചിട്ടുണ്ട്. 0
n---n-k-z-i-h----ndu. njaan kazhichittundu. n-a-n k-z-i-h-t-u-d-. --------------------- njaan kazhichittundu.
Аз изядох всичката храна. ഭക്ഷണമെല്-ാ--ക-ിച്--. ഭക-ഷണമ-ല-ല-- കഴ-ച-ച-. ഭ-്-ണ-െ-്-ാ- ക-ി-്-ു- --------------------- ഭക്ഷണമെല്ലാം കഴിച്ചു. 0
b-a-sha-a-ell-m -a----hu. bhakshanamellam kazhichu. b-a-s-a-a-e-l-m k-z-i-h-. ------------------------- bhakshanamellam kazhichu.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!