Разговорник

bg Почистване на къщата   »   tr Ev temizliği

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [on sekiz]

Ev temizliği

Изберете как искате да видите превода:   
български турски Играйте Повече
Днес е събота B-g-n--umartes-. Bugün Cumartesi. B-g-n C-m-r-e-i- ---------------- Bugün Cumartesi. 0
Днес ние имаме време. B-gü- -ak--m----a-. Bugün vaktimiz var. B-g-n v-k-i-i- v-r- ------------------- Bugün vaktimiz var. 0
Днес ние чистим жилището. Bugün e-i te-iz-eyece-i-. Bugün evi temizleyeceğiz. B-g-n e-i t-m-z-e-e-e-i-. ------------------------- Bugün evi temizleyeceğiz. 0
Аз чистя банята. Be--ba----u t-m---iyor-m. Ben banyoyu temizliyorum. B-n b-n-o-u t-m-z-i-o-u-. ------------------------- Ben banyoyu temizliyorum. 0
Моят мъж мие колата. Ko--m---a--y--yık-yor. Kocam arabayı yıkıyor. K-c-m a-a-a-ı y-k-y-r- ---------------------- Kocam arabayı yıkıyor. 0
Децата чистят велосипедите / колелата. Ç---kl-r---si--e-leri t---zliy-r. Çocuklar bisikletleri temizliyor. Ç-c-k-a- b-s-k-e-l-r- t-m-z-i-o-. --------------------------------- Çocuklar bisikletleri temizliyor. 0
Баба полива цветята. Bü--k------i-ek-eri -u--yor. Büyükanne çiçekleri suluyor. B-y-k-n-e ç-ç-k-e-i s-l-y-r- ---------------------------- Büyükanne çiçekleri suluyor. 0
Децата разтребват детската стая. Ço-uklar -ocuk odasını topl-y-r. Çocuklar çocuk odasını topluyor. Ç-c-k-a- ç-c-k o-a-ı-ı t-p-u-o-. -------------------------------- Çocuklar çocuk odasını topluyor. 0
Моят мъж разтребва бюрото си. K------a-ı-ma-m-s-s-nı --p-u--r. Kocam çalışma masasını topluyor. K-c-m ç-l-ş-a m-s-s-n- t-p-u-o-. -------------------------------- Kocam çalışma masasını topluyor. 0
Аз слагам прането в пералнята. Ben -am-ş-r--r-----a--r-m-k----i-e -o---r-y--um. Ben çamaşırları çamaşır makinesine dolduruyorum. B-n ç-m-ş-r-a-ı ç-m-ş-r m-k-n-s-n- d-l-u-u-o-u-. ------------------------------------------------ Ben çamaşırları çamaşır makinesine dolduruyorum. 0
Аз простирам прането. Ç-----rla-ı--sı-oru-. Çamaşırları asıyorum. Ç-m-ş-r-a-ı a-ı-o-u-. --------------------- Çamaşırları asıyorum. 0
Аз гладя прането. Ç---ş--la-ı-ü-ü-ü--r--. Çamaşırları ütülüyorum. Ç-m-ş-r-a-ı ü-ü-ü-o-u-. ----------------------- Çamaşırları ütülüyorum. 0
Прозорците са мръсни. Ca-l-- --rli. Camlar kirli. C-m-a- k-r-i- ------------- Camlar kirli. 0
Подът е мръсен. Ye---- k-rl-. Yerler kirli. Y-r-e- k-r-i- ------------- Yerler kirli. 0
Съдовете са мръсни. M-t--k-takım--ki-l-. Mutfak takımı kirli. M-t-a- t-k-m- k-r-i- -------------------- Mutfak takımı kirli. 0
Кой чисти прозорците? C--l-rı-ki----miz---o-? Camları kim temizliyor? C-m-a-ı k-m t-m-z-i-o-? ----------------------- Camları kim temizliyor? 0
Кой чисти с прахосмукачката? Ki- -üp-rü---? Kim süpürüyor? K-m s-p-r-y-r- -------------- Kim süpürüyor? 0
Кой мие съдовете? T-----ar--kim -ı-ıyo-? Tabakları kim yıkıyor? T-b-k-a-ı k-m y-k-y-r- ---------------------- Tabakları kim yıkıyor? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!