Разговорник

bg Почистване на къщата   »   ad Унэр гъэкъэбзэн

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [пшIыкIуи]

18 [pshIykIui]

Унэр гъэкъэбзэн

[Unjer gjekjebzjen]

Изберете как искате да видите превода:   
български адигейски Играйте Повече
Днес е събота Не-э-ш-мб-т. Непэ шэмбэт. Н-п- ш-м-э-. ------------ Непэ шэмбэт. 0
Nep-e shj---j-t. Nepje shjembjet. N-p-e s-j-m-j-t- ---------------- Nepje shjembjet.
Днес ние имаме време. Не-э уахътэ-т--. Непэ уахътэ тиI. Н-п- у-х-т- т-I- ---------------- Непэ уахътэ тиI. 0
N--je u----e tiI. Nepje uahtje tiI. N-p-e u-h-j- t-I- ----------------- Nepje uahtje tiI.
Днес ние чистим жилището. Не----э-ф-тэ-ыр тэ-ъ----бз-. Непэ тэ фэтэрыр тэгъэкъабзэ. Н-п- т- ф-т-р-р т-г-э-ъ-б-э- ---------------------------- Непэ тэ фэтэрыр тэгъэкъабзэ. 0
N--je tje-----jer---tj----kab---. Nepje tje fjetjeryr tjegjekabzje. N-p-e t-e f-e-j-r-r t-e-j-k-b-j-. --------------------------------- Nepje tje fjetjeryr tjegjekabzje.
Аз чистя банята. С--гъэп-кIы-Iэр с---э--аб-э. Сэ гъэпскIыпIэр сэгъэкъабзэ. С- г-э-с-I-п-э- с-г-э-ъ-б-э- ---------------------------- Сэ гъэпскIыпIэр сэгъэкъабзэ. 0
Sje gj-ps--y----r--j-gj-k---j-. Sje gjepskIypIjer sjegjekabzje. S-e g-e-s-I-p-j-r s-e-j-k-b-j-. ------------------------------- Sje gjepskIypIjer sjegjekabzje.
Моят мъж мие колата. С-шъхьагъ----м-ш-н-- (-у-)-етхьа-Iы. Сишъхьагъусэ машинэр (кур) етхьакIы. С-ш-х-а-ъ-с- м-ш-н-р (-у-) е-х-а-I-. ------------------------------------ Сишъхьагъусэ машинэр (кур) етхьакIы. 0
Si-h-------e-ma--i-jer --ur) -t-'-k--. Sishh'agusje mashinjer (kur) eth'akIy. S-s-h-a-u-j- m-s-i-j-r (-u-) e-h-a-I-. -------------------------------------- Sishh'agusje mashinjer (kur) eth'akIy.
Децата чистят велосипедите / колелата. К-алэ-э к---х---ачъ--эр--------бз--. КIалэмэ кушъхьэфачъэхэр агъэкъабзэх. К-а-э-э к-ш-х-э-а-ъ-х-р а-ъ-к-а-з-х- ------------------------------------ КIалэмэ кушъхьэфачъэхэр агъэкъабзэх. 0
KI-l-em-e-ku-hh----a-hjeh-er --jek-b----. KIaljemje kushh'jefachjehjer agjekabzjeh. K-a-j-m-e k-s-h-j-f-c-j-h-e- a-j-k-b-j-h- ----------------------------------------- KIaljemje kushh'jefachjehjer agjekabzjeh.
Баба полива цветята. На---к-э-ъ--ъэм--пс----I-гъ-хъ-. Нанэ къэгъагъэмэ псы акIегъахъо. Н-н- к-э-ъ-г-э-э п-ы а-I-г-а-ъ-. -------------------------------- Нанэ къэгъагъэмэ псы акIегъахъо. 0
Nan-- -j----j------sy-akI-ga--. Nanje kjegagjemje psy akIegaho. N-n-e k-e-a-j-m-e p-y a-I-g-h-. ------------------------------- Nanje kjegagjemje psy akIegaho.
Децата разтребват детската стая. К-эл--Iы---м- -I-лэ-I-кI----э- къы---у-х-. КIэлэцIыкIумэ кIэлэцIыкIу унэр къызэIуахы. К-э-э-I-к-у-э к-э-э-I-к-у у-э- к-ы-э-у-х-. ------------------------------------------ КIэлэцIыкIумэ кIэлэцIыкIу унэр къызэIуахы. 0
K--eljecIy-I---- kIje-je----I- --j-- -y-je-u-hy. KIjeljecIykIumje kIjeljecIykIu unjer kyzjeIuahy. K-j-l-e-I-k-u-j- k-j-l-e-I-k-u u-j-r k-z-e-u-h-. ------------------------------------------------ KIjeljecIykIumje kIjeljecIykIu unjer kyzjeIuahy.
Моят мъж разтребва бюрото си. Си-ъхьагъ--э -ыщ--хэрэ--т--ыр-(I-нэ-- ---з----хы. Сишъхьагъусэ зыщытхэрэ столыр (Iанэр) къызэIуехы. С-ш-х-а-ъ-с- з-щ-т-э-э с-о-ы- (-а-э-) к-ы-э-у-х-. ------------------------------------------------- Сишъхьагъусэ зыщытхэрэ столыр (Iанэр) къызэIуехы. 0
Si-hh'-gu--e z---hy--jer-e--t---- -I--j-r- --zje-ue-y. Sishh'agusje zyshhythjerje stolyr (Ianjer) kyzjeIuehy. S-s-h-a-u-j- z-s-h-t-j-r-e s-o-y- (-a-j-r- k-z-e-u-h-. ------------------------------------------------------ Sishh'agusje zyshhythjerje stolyr (Ianjer) kyzjeIuehy.
Аз слагам прането в пералнята. С--г---элъэ -а---э- г-к--нхэр д--э-ъхьэ-. Сэ гыкIэлъэ машинэм гыкIынхэр дэсэлъхьэх. С- г-к-э-ъ- м-ш-н-м г-к-ы-х-р д-с-л-х-э-. ----------------------------------------- Сэ гыкIэлъэ машинэм гыкIынхэр дэсэлъхьэх. 0
S----ykIjel-e----hi---m-gykI--hj-r-djesj-l--j--. Sje gykIjelje mashinjem gykIynhjer djesjelh'jeh. S-e g-k-j-l-e m-s-i-j-m g-k-y-h-e- d-e-j-l-'-e-. ------------------------------------------------ Sje gykIjelje mashinjem gykIynhjer djesjelh'jeh.
Аз простирам прането. Сэ -ыкI----хэр--ыс-лъэх. Сэ гыкIыгъэхэр пысэлъэх. С- г-к-ы-ъ-х-р п-с-л-э-. ------------------------ Сэ гыкIыгъэхэр пысэлъэх. 0
S-e g-kI-g--h--r pys----e-. Sje gykIygjehjer pysjeljeh. S-e g-k-y-j-h-e- p-s-e-j-h- --------------------------- Sje gykIygjehjer pysjeljeh.
Аз гладя прането. Сэ --к--гъ----ут --есэ---. Сэ гыкIыгъэмэ ут атесэдзэ. С- г-к-ы-ъ-м- у- а-е-э-з-. -------------------------- Сэ гыкIыгъэмэ ут атесэдзэ. 0
S---g-k---je-j--u--a-esj-dz-e. Sje gykIygjemje ut atesjedzje. S-e g-k-y-j-m-e u- a-e-j-d-j-. ------------------------------ Sje gykIygjemje ut atesjedzje.
Прозорците са мръсни. Шъх-анг-уп-ъ-хэр-шI---. Шъхьангъупчъэхэр шIоих. Ш-х-а-г-у-ч-э-э- ш-о-х- ----------------------- Шъхьангъупчъэхэр шIоих. 0
S--'---u-----hj-r----oi-. Shh'angupchjehjer shIoih. S-h-a-g-p-h-e-j-r s-I-i-. ------------------------- Shh'angupchjehjer shIoih.
Подът е мръсен. Д-э-ашъо-----и. Джэхашъор шIои. Д-э-а-ъ-р ш-о-. --------------- Джэхашъор шIои. 0
D---eh-sh-r s---i. Dzhjehashor shIoi. D-h-e-a-h-r s-I-i- ------------------ Dzhjehashor shIoi.
Съдовете са мръсни. Ш-къ--э- ш--их. Шыкъухэр шIоих. Ш-к-у-э- ш-о-х- --------------- Шыкъухэр шIоих. 0
S-y-uh-er s--oi-. Shykuhjer shIoih. S-y-u-j-r s-I-i-. ----------------- Shykuhjer shIoih.
Кой чисти прозорците? Хэ---ш-хь-н---пч-эх-р-з-т--а---э-? Хэта шъхьангъупчъэхэр зытхьакIрэр? Х-т- ш-х-а-г-у-ч-э-э- з-т-ь-к-р-р- ---------------------------------- Хэта шъхьангъупчъэхэр зытхьакIрэр? 0
H---a s-h'--g---------- zyth----rjer? Hjeta shh'angupchjehjer zyth'akIrjer? H-e-a s-h-a-g-p-h-e-j-r z-t-'-k-r-e-? ------------------------------------- Hjeta shh'angupchjehjer zyth'akIrjer?
Кой чисти с прахосмукачката? Х-та-с-пэ-э- ате--хрэ-? Хэта сапэхэр атезыхрэр? Х-т- с-п-х-р а-е-ы-р-р- ----------------------- Хэта сапэхэр атезыхрэр? 0
H-eta sapj--j----t-z-h---r? Hjeta sapjehjer atezyhrjer? H-e-a s-p-e-j-r a-e-y-r-e-? --------------------------- Hjeta sapjehjer atezyhrjer?
Кой мие съдовете? Хэта---к-у-э---ы---а-----? Хэта шыкъухэр зытхьакIрэр? Х-т- ш-к-у-э- з-т-ь-к-р-р- -------------------------- Хэта шыкъухэр зытхьакIрэр? 0
H--ta----ku--er -y-h'akIr--r? Hjeta shykuhjer zyth'akIrjer? H-e-a s-y-u-j-r z-t-'-k-r-e-? ----------------------------- Hjeta shykuhjer zyth'akIrjer?

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!