Разговорник

bg Почистване на къщата   »   ad Унэр гъэкъэбзэн

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [пшIыкIуи]

18 [pshIykIui]

Унэр гъэкъэбзэн

[Unjer gjekjebzjen]

Изберете как искате да видите превода:   
български адигейски Играйте Повече
Днес е събота Н--- -э-б-т. Н--- ш------ Н-п- ш-м-э-. ------------ Непэ шэмбэт. 0
N-pj- -hje-b-et. N---- s--------- N-p-e s-j-m-j-t- ---------------- Nepje shjembjet.
Днес ние имаме време. Н-пэ-----т- ---. Н--- у----- т--- Н-п- у-х-т- т-I- ---------------- Непэ уахътэ тиI. 0
N-p-- -a-t-----I. N---- u----- t--- N-p-e u-h-j- t-I- ----------------- Nepje uahtje tiI.
Днес ние чистим жилището. Неп--тэ -э----р т-гъ---а---. Н--- т- ф------ т----------- Н-п- т- ф-т-р-р т-г-э-ъ-б-э- ---------------------------- Непэ тэ фэтэрыр тэгъэкъабзэ. 0
Nep-- tje-f---je--r--je-----b--e. N---- t-- f-------- t------------ N-p-e t-e f-e-j-r-r t-e-j-k-b-j-. --------------------------------- Nepje tje fjetjeryr tjegjekabzje.
Аз чистя банята. С- -ъ---кI-пIэр -э-ъ-к-----. С- г----------- с----------- С- г-э-с-I-п-э- с-г-э-ъ-б-э- ---------------------------- Сэ гъэпскIыпIэр сэгъэкъабзэ. 0
S-e --e-skIy-I-er -j-gj-kabz-e. S-- g------------ s------------ S-e g-e-s-I-p-j-r s-e-j-k-b-j-. ------------------------------- Sje gjepskIypIjer sjegjekabzje.
Моят мъж мие колата. С-шъ-ьаг-ус- ма--н-----у----тх-ак--. С----------- м------ (---- е-------- С-ш-х-а-ъ-с- м-ш-н-р (-у-) е-х-а-I-. ------------------------------------ Сишъхьагъусэ машинэр (кур) етхьакIы. 0
S-shh-a-u-je m---i-j----kur)--th-akI-. S----------- m-------- (---- e-------- S-s-h-a-u-j- m-s-i-j-r (-u-) e-h-a-I-. -------------------------------------- Sishh'agusje mashinjer (kur) eth'akIy.
Децата чистят велосипедите / колелата. К---------ш---эфа---х-- а-ъэ-ъабз--. К------ к-------------- а----------- К-а-э-э к-ш-х-э-а-ъ-х-р а-ъ-к-а-з-х- ------------------------------------ КIалэмэ кушъхьэфачъэхэр агъэкъабзэх. 0
KIa----je-ku--h'--f-ch--h-er---j-kabz---. K-------- k----------------- a----------- K-a-j-m-e k-s-h-j-f-c-j-h-e- a-j-k-b-j-h- ----------------------------------------- KIaljemje kushh'jefachjehjer agjekabzjeh.
Баба полива цветята. Н--э----гъ-гъ-м- -сы ак-ег-а-ъ-. Н--- к---------- п-- а---------- Н-н- к-э-ъ-г-э-э п-ы а-I-г-а-ъ-. -------------------------------- Нанэ къэгъагъэмэ псы акIегъахъо. 0
Na-je kjeg---em-e ps- ----g---. N---- k---------- p-- a-------- N-n-e k-e-a-j-m-e p-y a-I-g-h-. ------------------------------- Nanje kjegagjemje psy akIegaho.
Децата разтребват детската стая. КI--эцI-кI--э-кI-лэцI--Iу---эр --ыз--у--ы. К------------ к---------- у--- к---------- К-э-э-I-к-у-э к-э-э-I-к-у у-э- к-ы-э-у-х-. ------------------------------------------ КIэлэцIыкIумэ кIэлэцIыкIу унэр къызэIуахы. 0
K-je-j---y--u-j- k----je--y----unje--k--j--ua-y. K--------------- k------------ u---- k---------- K-j-l-e-I-k-u-j- k-j-l-e-I-k-u u-j-r k-z-e-u-h-. ------------------------------------------------ KIjeljecIykIumje kIjeljecIykIu unjer kyzjeIuahy.
Моят мъж разтребва бюрото си. С--ъ-----ус- з--ы------ст--ыр (---эр----ы--Iу-хы. С----------- з-------- с----- (------ к---------- С-ш-х-а-ъ-с- з-щ-т-э-э с-о-ы- (-а-э-) к-ы-э-у-х-. ------------------------------------------------- Сишъхьагъусэ зыщытхэрэ столыр (Iанэр) къызэIуехы. 0
Si---'a-us-- ----hy--j-rj- --oly- ---n-e-- k--j-I-eh-. S----------- z------------ s----- (------- k---------- S-s-h-a-u-j- z-s-h-t-j-r-e s-o-y- (-a-j-r- k-z-e-u-h-. ------------------------------------------------------ Sishh'agusje zyshhythjerje stolyr (Ianjer) kyzjeIuehy.
Аз слагам прането в пералнята. Сэ---к-элъ--м-ш-н-- -ы-I-нхэ- д--э-ъ-ь-х. С- г------- м------ г-------- д---------- С- г-к-э-ъ- м-ш-н-м г-к-ы-х-р д-с-л-х-э-. ----------------------------------------- Сэ гыкIэлъэ машинэм гыкIынхэр дэсэлъхьэх. 0
S---gyk--e-je -a-hin-em-g---y-h--r-dje--elh'j-h. S-- g-------- m-------- g--------- d------------ S-e g-k-j-l-e m-s-i-j-m g-k-y-h-e- d-e-j-l-'-e-. ------------------------------------------------ Sje gykIjelje mashinjem gykIynhjer djesjelh'jeh.
Аз простирам прането. Сэ гы---гъ-х-р-п---л-э-. С- г---------- п-------- С- г-к-ы-ъ-х-р п-с-л-э-. ------------------------ Сэ гыкIыгъэхэр пысэлъэх. 0
Sj---yk-----hj---p-sj----h. S-- g----------- p--------- S-e g-k-y-j-h-e- p-s-e-j-h- --------------------------- Sje gykIygjehjer pysjeljeh.
Аз гладя прането. С- -----г---э -- ---сэдз-. С- г--------- у- а-------- С- г-к-ы-ъ-м- у- а-е-э-з-. -------------------------- Сэ гыкIыгъэмэ ут атесэдзэ. 0
Sje------g--mje -- ----j--z--. S-- g---------- u- a---------- S-e g-k-y-j-m-e u- a-e-j-d-j-. ------------------------------ Sje gykIygjemje ut atesjedzje.
Прозорците са мръсни. Ш-хь---ъу-ч--хэ- шIои-. Ш--------------- ш----- Ш-х-а-г-у-ч-э-э- ш-о-х- ----------------------- Шъхьангъупчъэхэр шIоих. 0
Sh--a-gupchjeh-e--shIo-h. S---------------- s------ S-h-a-g-p-h-e-j-r s-I-i-. ------------------------- Shh'angupchjehjer shIoih.
Подът е мръсен. Джэ-аш----шI-и. Д-------- ш---- Д-э-а-ъ-р ш-о-. --------------- Джэхашъор шIои. 0
D---eha-h-r -h---. D---------- s----- D-h-e-a-h-r s-I-i- ------------------ Dzhjehashor shIoi.
Съдовете са мръсни. Шыкъух-- ---их. Ш------- ш----- Ш-к-у-э- ш-о-х- --------------- Шыкъухэр шIоих. 0
S--k----r --Io-h. S-------- s------ S-y-u-j-r s-I-i-. ----------------- Shykuhjer shIoih.
Кой чисти прозорците? Хэт- шъхьа---------э- зытх-а-Iрэр? Х--- ш--------------- з----------- Х-т- ш-х-а-г-у-ч-э-э- з-т-ь-к-р-р- ---------------------------------- Хэта шъхьангъупчъэхэр зытхьакIрэр? 0
Hjeta -h---n--p-h-ehj--------a-Ir--r? H---- s---------------- z------------ H-e-a s-h-a-g-p-h-e-j-r z-t-'-k-r-e-? ------------------------------------- Hjeta shh'angupchjehjer zyth'akIrjer?
Кой чисти с прахосмукачката? Хэт- --пэ--р-ате-ых---? Х--- с------ а--------- Х-т- с-п-х-р а-е-ы-р-р- ----------------------- Хэта сапэхэр атезыхрэр? 0
Hje-a---pj--j-r---ezyh----? H---- s-------- a---------- H-e-a s-p-e-j-r a-e-y-r-e-? --------------------------- Hjeta sapjehjer atezyhrjer?
Кой мие съдовете? Х----ш-к--х-р --тхь-кIрэ-? Х--- ш------- з----------- Х-т- ш-к-у-э- з-т-ь-к-р-р- -------------------------- Хэта шыкъухэр зытхьакIрэр? 0
H--t- sh-ku-j---z-th--k---er? H---- s-------- z------------ H-e-a s-y-u-j-r z-t-'-k-r-e-? ----------------------------- Hjeta shykuhjer zyth'akIrjer?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!