Разговорник

bg Почистване на къщата   »   sr Чишћење куће

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [осамнаест]

18 [osamnaest]

Чишћење куће

[Čišćenje kuće]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Днес е събота Д--ас је -у-от-. Д---- ј- с------ Д-н-с ј- с-б-т-. ---------------- Данас је субота. 0
D-n----e s---t-. D---- j- s------ D-n-s j- s-b-t-. ---------------- Danas je subota.
Днес ние имаме време. Дана- ----о--ре-ена. Д---- и---- в------- Д-н-с и-а-о в-е-е-а- -------------------- Данас имамо времена. 0
Dan-s --amo-vreme-a. D---- i---- v------- D-n-s i-a-o v-e-e-a- -------------------- Danas imamo vremena.
Днес ние чистим жилището. Д--ас----т-мо -тан. Д---- ч------ с---- Д-н-с ч-с-и-о с-а-. ------------------- Данас чистимо стан. 0
Danas č---i---st-n. D---- č------ s---- D-n-s č-s-i-o s-a-. ------------------- Danas čistimo stan.
Аз чистя банята. Ја --стим к-па-и-о. Ј- ч----- к-------- Ј- ч-с-и- к-п-т-л-. ------------------- Ја чистим купатило. 0
J--č-st-m-k--a-il-. J- č----- k-------- J- č-s-i- k-p-t-l-. ------------------- Ja čistim kupatilo.
Моят мъж мие колата. М-ј-м-ж пере-а---. М-- м-- п--- а---- М-ј м-ж п-р- а-т-. ------------------ Мој муж пере ауто. 0
Moj--u--pe-------. M-- m-- p--- a---- M-j m-ž p-r- a-t-. ------------------ Moj muž pere auto.
Децата чистят велосипедите / колелата. Дец- -е---би---ла. Д--- п--- б------- Д-ц- п-р- б-ц-к-а- ------------------ Деца перу бицикла. 0
Dec---er- ---ikl-. D--- p--- b------- D-c- p-r- b-c-k-a- ------------------ Deca peru bicikla.
Баба полива цветята. Б--- ---ива ---ћ-. Б--- з----- ц----- Б-к- з-л-в- ц-е-е- ------------------ Бака залива цвеће. 0
B--- z--iva cve-́e. B--- z----- c------ B-k- z-l-v- c-e-́-. ------------------- Baka zaliva cveće.
Децата разтребват детската стая. Д----пос-р-мај- --чију----у. Д--- п--------- д----- с---- Д-ц- п-с-р-м-ј- д-ч-ј- с-б-. ---------------------------- Деца поспремају дечију собу. 0
D--a -o--r-ma---d-či-u--o--. D--- p--------- d----- s---- D-c- p-s-r-m-j- d-č-j- s-b-. ---------------------------- Deca pospremaju dečiju sobu.
Моят мъж разтребва бюрото си. Мој му--п--п-ем- -во--пи--ћи-сто. М-- м-- п------- с--- п----- с--- М-ј м-ж п-с-р-м- с-о- п-с-ћ- с-о- --------------------------------- Мој муж поспрема свој писаћи сто. 0
Mo- -už -o---e-a sv-j ----c---s-o. M-- m-- p------- s--- p------ s--- M-j m-ž p-s-r-m- s-o- p-s-c-i s-o- ---------------------------------- Moj muž posprema svoj pisaći sto.
Аз слагам прането в пералнята. Ја---ав-а---еш-у-м--ину -а---ање ----. Ј- с------ в-- у м----- з- п---- в---- Ј- с-а-љ-м в-ш у м-ш-н- з- п-а-е в-ш-. -------------------------------------- Ја стављам веш у машину за прање веша. 0
Ja --a--j-m -e--- --ši---------n-- ---a. J- s------- v-- u m----- z- p----- v---- J- s-a-l-a- v-š u m-š-n- z- p-a-j- v-š-. ---------------------------------------- Ja stavljam veš u mašinu za pranje veša.
Аз простирам прането. Ја-п-----р-м -е-. Ј- п-------- в--- Ј- п-о-т-р-м в-ш- ----------------- Ја простирем веш. 0
Ja---ostir-- -eš. J- p-------- v--- J- p-o-t-r-m v-š- ----------------- Ja prostirem veš.
Аз гладя прането. Ја--ег-ам ве-. Ј- п----- в--- Ј- п-г-а- в-ш- -------------- Ја пеглам веш. 0
Ja peg--m---š. J- p----- v--- J- p-g-a- v-š- -------------- Ja peglam veš.
Прозорците са мръсни. Прозор- су -рља-и. П------ с- п------ П-о-о-и с- п-љ-в-. ------------------ Прозори су прљави. 0
P-o-or--s--p--j---. P------ s- p------- P-o-o-i s- p-l-a-i- ------------------- Prozori su prljavi.
Подът е мръсен. Под--е -р-ав. П-- ј- п----- П-д ј- п-љ-в- ------------- Под је прљав. 0
P-d-je pr-ja-. P-- j- p------ P-d j- p-l-a-. -------------- Pod je prljav.
Съдовете са мръсни. П----------р-аво. П----- ј- п------ П-с-ђ- ј- п-љ-в-. ----------------- Посуђе је прљаво. 0
P-s-đ- -e p-ljav-. P----- j- p------- P-s-đ- j- p-l-a-o- ------------------ Posuđe je prljavo.
Кой чисти прозорците? К- ---т---ро--р-? К- ч---- п------- К- ч-с-и п-о-о-е- ----------------- Ко чисти прозоре? 0
K--či--i-p-o---e? K- č---- p------- K- č-s-i p-o-o-e- ----------------- Ko čisti prozore?
Кой чисти с прахосмукачката? Ко-у--с--- --аш-н-? К- у------ п------- К- у-и-а-а п-а-и-у- ------------------- Ко усисава прашину? 0
Ko -s---va -------? K- u------ p------- K- u-i-a-a p-a-i-u- ------------------- Ko usisava prašinu?
Кой мие съдовете? К- пе-е-п-с---? К- п--- п------ К- п-р- п-с-ђ-? --------------- Ко пере посуђе? 0
Ko p-----o-u-e? K- p--- p------ K- p-r- p-s-đ-? --------------- Ko pere posuđe?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!