Разговорник

bg Почистване на къщата   »   sr Чишћење куће

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [осамнаест]

18 [osamnaest]

Чишћење куће

Čišćenje kuće

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Днес е събота Д--------с-б-та. Д____ ј_ с______ Д-н-с ј- с-б-т-. ---------------- Данас је субота. 0
Da--s-je---bo--. D____ j_ s______ D-n-s j- s-b-t-. ---------------- Danas je subota.
Днес ние имаме време. Да-а--и-а-о -ре---а. Д____ и____ в_______ Д-н-с и-а-о в-е-е-а- -------------------- Данас имамо времена. 0
D--as--mamo -re-en-. D____ i____ v_______ D-n-s i-a-o v-e-e-a- -------------------- Danas imamo vremena.
Днес ние чистим жилището. Да-а- -и-ти-о --ан. Д____ ч______ с____ Д-н-с ч-с-и-о с-а-. ------------------- Данас чистимо стан. 0
D-nas ---t-mo--ta-. D____ č______ s____ D-n-s č-s-i-o s-a-. ------------------- Danas čistimo stan.
Аз чистя банята. Ј- ч---и- к----ил-. Ј_ ч_____ к________ Ј- ч-с-и- к-п-т-л-. ------------------- Ја чистим купатило. 0
Ja--is--m kup---lo. J_ č_____ k________ J- č-s-i- k-p-t-l-. ------------------- Ja čistim kupatilo.
Моят мъж мие колата. М-ј--у- пер- а-то. М__ м__ п___ а____ М-ј м-ж п-р- а-т-. ------------------ Мој муж пере ауто. 0
Moj-mu- --re--uto. M__ m__ p___ a____ M-j m-ž p-r- a-t-. ------------------ Moj muž pere auto.
Децата чистят велосипедите / колелата. Д------ру -и-икл-. Д___ п___ б_______ Д-ц- п-р- б-ц-к-а- ------------------ Деца перу бицикла. 0
D-ca -er--bi-ikl-. D___ p___ b_______ D-c- p-r- b-c-k-a- ------------------ Deca peru bicikla.
Баба полива цветята. Ба-а-за-ив- цв--е. Б___ з_____ ц_____ Б-к- з-л-в- ц-е-е- ------------------ Бака залива цвеће. 0
B-ka z-l--a c-ec-e. B___ z_____ c_____ B-k- z-l-v- c-e-́-. ------------------- Baka zaliva cveće.
Децата разтребват детската стая. Д-ца-п-с-ре-ај- -е--ј- -обу. Д___ п_________ д_____ с____ Д-ц- п-с-р-м-ј- д-ч-ј- с-б-. ---------------------------- Деца поспремају дечију собу. 0
D-----o-pr-maju-de-ij-----u. D___ p_________ d_____ s____ D-c- p-s-r-m-j- d-č-j- s-b-. ---------------------------- Deca pospremaju dečiju sobu.
Моят мъж разтребва бюрото си. Мој-му---о-п-ем- -вој п-с-ћи-ст-. М__ м__ п_______ с___ п_____ с___ М-ј м-ж п-с-р-м- с-о- п-с-ћ- с-о- --------------------------------- Мој муж поспрема свој писаћи сто. 0
Mo- muž p-s-r-----voj-p--a-́i s--. M__ m__ p_______ s___ p_____ s___ M-j m-ž p-s-r-m- s-o- p-s-c-i s-o- ---------------------------------- Moj muž posprema svoj pisaći sto.
Аз слагам прането в пералнята. Ја-с----а--в-- - ---ин- з--п--њ- в--а. Ј_ с______ в__ у м_____ з_ п____ в____ Ј- с-а-љ-м в-ш у м-ш-н- з- п-а-е в-ш-. -------------------------------------- Ја стављам веш у машину за прање веша. 0
J- s-avl--m veš-u--aš-n------ran-- ve--. J_ s_______ v__ u m_____ z_ p_____ v____ J- s-a-l-a- v-š u m-š-n- z- p-a-j- v-š-. ---------------------------------------- Ja stavljam veš u mašinu za pranje veša.
Аз простирам прането. Ја-п-ос---е--ве-. Ј_ п________ в___ Ј- п-о-т-р-м в-ш- ----------------- Ја простирем веш. 0
Ja ----t-r-----š. J_ p________ v___ J- p-o-t-r-m v-š- ----------------- Ja prostirem veš.
Аз гладя прането. Ја-пег-ам --ш. Ј_ п_____ в___ Ј- п-г-а- в-ш- -------------- Ја пеглам веш. 0
Ja -eglam -eš. J_ p_____ v___ J- p-g-a- v-š- -------------- Ja peglam veš.
Прозорците са мръсни. П-о-о-и--у ------. П______ с_ п______ П-о-о-и с- п-љ-в-. ------------------ Прозори су прљави. 0
Pro--ri -u p-l-avi. P______ s_ p_______ P-o-o-i s- p-l-a-i- ------------------- Prozori su prljavi.
Подът е мръсен. Под је -р--в. П__ ј_ п_____ П-д ј- п-љ-в- ------------- Под је прљав. 0
P-d-je-prlj--. P__ j_ p______ P-d j- p-l-a-. -------------- Pod je prljav.
Съдовете са мръсни. Посуђе -- п--ав-. П_____ ј_ п______ П-с-ђ- ј- п-љ-в-. ----------------- Посуђе је прљаво. 0
P-suđ- j---r--a--. P_____ j_ p_______ P-s-đ- j- p-l-a-o- ------------------ Posuđe je prljavo.
Кой чисти прозорците? Ко ч---и п--з-р-? К_ ч____ п_______ К- ч-с-и п-о-о-е- ----------------- Ко чисти прозоре? 0
Ko---st--pro-o-e? K_ č____ p_______ K- č-s-i p-o-o-e- ----------------- Ko čisti prozore?
Кой чисти с прахосмукачката? Ко -с-с------а-и-у? К_ у______ п_______ К- у-и-а-а п-а-и-у- ------------------- Ко усисава прашину? 0
Ko usi-a-----a--nu? K_ u______ p_______ K- u-i-a-a p-a-i-u- ------------------- Ko usisava prašinu?
Кой мие съдовете? Ко-п-------у--? К_ п___ п______ К- п-р- п-с-ђ-? --------------- Ко пере посуђе? 0
Ko-p--- p-su--? K_ p___ p______ K- p-r- p-s-đ-? --------------- Ko pere posuđe?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!