Разговорник

bg Уговорка   »   hi मुलाकात

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

२४ [चौबीस]

24 [chaubees]

मुलाकात

[mulaakaat]

Изберете как искате да видите превода:   
български хинди Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? क्या-तु-्हा-------ि-- ग-ी-थ-? क-य- त-म-ह-र- बस न-कल गय- थ-? क-य- त-म-ह-र- ब- न-क- ग-ी थ-? ----------------------------- क्या तुम्हारी बस निकल गयी थी? 0
k-- --m--ar-e---s----al--ayee--h--? kya tumhaaree bas nikal gayee thee? k-a t-m-a-r-e b-s n-k-l g-y-e t-e-? ----------------------------------- kya tumhaaree bas nikal gayee thee?
Аз те чаках половин час. म-ं आ-- घ-ट- त- -ुम-हार--प्---क--ा-क--र---थ--/ --ी-थी म-- आध- घ-ट- तक त-म-ह-र- प-रत-क-ष- कर रह- थ- / रह- थ- म-ं आ-े घ-ट- त- त-म-ह-र- प-र-ी-्-ा क- र-ा थ- / र-ी थ- ----------------------------------------------------- मैं आधे घंटे तक तुम्हारी प्रतीक्षा कर रहा था / रही थी 0
m--n-a---- gh-n---tak -umh--ree--rate----a ka- r--a --- /-r-------ee main aadhe ghante tak tumhaaree prateeksha kar raha tha / rahee thee m-i- a-d-e g-a-t- t-k t-m-a-r-e p-a-e-k-h- k-r r-h- t-a / r-h-e t-e- -------------------------------------------------------------------- main aadhe ghante tak tumhaaree prateeksha kar raha tha / rahee thee
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? क--- त---हा-- प-स -ो--इ--फ-- नही----? क-य- त-म-ह-र- प-स म-ब-इल फ-न नह-- ह-? क-य- त-म-ह-र- प-स म-ब-इ- फ-न न-ी- ह-? ------------------------------------- क्या तुम्हारे पास मोबाइल फोन नहीं है? 0
ky- tumhaa-e p-a- -oba-- --o---a--n hai? kya tumhaare paas mobail phon nahin hai? k-a t-m-a-r- p-a- m-b-i- p-o- n-h-n h-i- ---------------------------------------- kya tumhaare paas mobail phon nahin hai?
Следващия път бъди точен / точна! अगल--बा----- --य ----न-! अगल- ब-र ठ-क समय पर आन-! अ-ल- ब-र ठ-क स-य प- आ-ा- ------------------------ अगली बार ठीक समय पर आना! 0
a-alee-b-a---h--- s--a- p---a---! agalee baar theek samay par aana! a-a-e- b-a- t-e-k s-m-y p-r a-n-! --------------------------------- agalee baar theek samay par aana!
Следващия път вземи такси! अ-ल--बा- टैक्-ी लेन-! अगल- ब-र ट-क-स- ल-न-! अ-ल- ब-र ट-क-स- ल-न-! --------------------- अगली बार टैक्सी लेना! 0
aga--e--a-- -ai-se- -ena! agalee baar taiksee lena! a-a-e- b-a- t-i-s-e l-n-! ------------------------- agalee baar taiksee lena!
Следващия път вземи чадър със себе си! अग-- बा-----े --थ ----त्री----ज-ना! अगल- ब-र अपन- स-थ एक छत-र- ल- ज-न-! अ-ल- ब-र अ-न- स-थ ए- छ-्-ी ल- ज-न-! ----------------------------------- अगली बार अपने साथ एक छत्री ले जाना! 0
agal-e b----a-ane-s-a-- e- ch--tree le jaa-a! agalee baar apane saath ek chhatree le jaana! a-a-e- b-a- a-a-e s-a-h e- c-h-t-e- l- j-a-a- --------------------------------------------- agalee baar apane saath ek chhatree le jaana!
Утре съм свободен / свободна. क----री -ु-्ट- -ै कल म-र- छ-ट-ट- ह- क- म-र- छ-ट-ट- ह- ----------------- कल मेरी छुट्टी है 0
k-- meree-c-h-tt-e-h-i kal meree chhuttee hai k-l m-r-e c-h-t-e- h-i ---------------------- kal meree chhuttee hai
Да се срещнем утре? क--ा ह- -ल-म-ल-ं? क-य- हम कल म-ल--? क-य- ह- क- म-ल-ं- ----------------- क्या हम कल मिलें? 0
kya h---k-l--il--? kya ham kal milen? k-a h-m k-l m-l-n- ------------------ kya ham kal milen?
Съжалявам, утре не става. मा----रन-,--- -ै--न-ीं ----ू--ा----कूँ-ी म-फ- करन-, कल म-- नह-- आ सक--ग- / सक--ग- म-फ- क-न-, क- म-ं न-ी- आ स-ू-ग- / स-ू-ग- ---------------------------------------- माफ़ करना, कल मैं नहीं आ सकूँगा / सकूँगी 0
m-a- -a---a,-k-l---i- -a-i- -a sa--ong--/--ak--n-ee maaf karana, kal main nahin aa sakoonga / sakoongee m-a- k-r-n-, k-l m-i- n-h-n a- s-k-o-g- / s-k-o-g-e --------------------------------------------------- maaf karana, kal main nahin aa sakoonga / sakoongee
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? क-य---ुम----स सप्ता--न-त क- --- -हले-----ा-्यक-----न-----ै? क-य- त-मन- इस सप-त-ह-न-त क- ल-ए पहल- ह- क-र-यक-रम बन-य- ह-? क-य- त-म-े इ- स-्-ा-ा-्- क- ल-ए प-ल- ह- क-र-य-्-म ब-ा-ा ह-? ----------------------------------------------------------- क्या तुमने इस सप्ताहान्त के लिए पहले ही कार्यक्रम बनाया है? 0
kya t-m--- ----a-t-ah-ant--e li--pah--------k--rya-r-m ba-a-y- h--? kya tumane is saptaahaant ke lie pahale hee kaaryakram banaaya hai? k-a t-m-n- i- s-p-a-h-a-t k- l-e p-h-l- h-e k-a-y-k-a- b-n-a-a h-i- ------------------------------------------------------------------- kya tumane is saptaahaant ke lie pahale hee kaaryakram banaaya hai?
Или вече имаш уговорка? या -ुम---सी से म-----व-ल- -ो? य- त-म क-स- स- म-लन- व-ल- ह-? य- त-म क-स- स- म-ल-े व-ल- ह-? ----------------------------- या तुम किसी से मिलने वाले हो? 0
ya-t-- kis-- se m--an---aa-- h-? ya tum kisee se milane vaale ho? y- t-m k-s-e s- m-l-n- v-a-e h-? -------------------------------- ya tum kisee se milane vaale ho?
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. म----राय--ै-----म -प-त--ान-त --ं म--ें म-र- र-य ह- क- हम सप-त-ह-न-त म-- म-ल-- म-र- र-य ह- क- ह- स-्-ा-ा-्- म-ं म-ल-ं -------------------------------------- मेरी राय है कि हम सप्ताहान्त में मिलें 0
m---e--aa--h-i-k--ham-s-p-a-haant-m-in mil-n meree raay hai ki ham saptaahaant mein milen m-r-e r-a- h-i k- h-m s-p-a-h-a-t m-i- m-l-n -------------------------------------------- meree raay hai ki ham saptaahaant mein milen
Да направим пикник? क-या -म पि-------एँ? क-य- हम प-कन-क ज-ए-? क-य- ह- प-क-ि- ज-ए-? -------------------- क्या हम पिकनिक जाएँ? 0
k-a-h-m ----n-k-j--n? kya ham pikanik jaen? k-a h-m p-k-n-k j-e-? --------------------- kya ham pikanik jaen?
Да отидем на плажа? क्या-हम --न--- ---जाए-? क-य- हम क-न-र- पर ज-ए-? क-य- ह- क-न-र- प- ज-ए-? ----------------------- क्या हम किनारे पर जाएँ? 0
k-a-h-m ki----- pa- ja--? kya ham kinaare par jaen? k-a h-m k-n-a-e p-r j-e-? ------------------------- kya ham kinaare par jaen?
Да отидем в планината? क-य---- पह-ड-ं--------ँ? क-य- हम पह-ड-- म-- ज-ए-? क-य- ह- प-ा-ो- म-ं ज-ए-? ------------------------ क्या हम पहाडों में जाएँ? 0
kya--a--p---a-----ei--j--n? kya ham pahaadon mein jaen? k-a h-m p-h-a-o- m-i- j-e-? --------------------------- kya ham pahaadon mein jaen?
Ще те взема от офиса. म-- तु----- क--------से -े ---ग--- ल-ँ-ी म-- त-म-ह-- क-र-य-लय स- ल- ल--ग- / ल--ग- म-ं त-म-ह-ं क-र-य-ल- स- ल- ल-ँ-ा / ल-ँ-ी ---------------------------------------- मैं तुम्हें कार्यालय से ले लूँगा / लूँगी 0
m--- tu--e-----r--a-a--s- -- -o---- /--o----e main tumhen kaaryaalay se le loonga / loongee m-i- t-m-e- k-a-y-a-a- s- l- l-o-g- / l-o-g-e --------------------------------------------- main tumhen kaaryaalay se le loonga / loongee
Ще те взема от къщи. म-ं-तुम--े---र -े -े ल-ँ-ा / -ू--ी म-- त-म-ह-- घर स- ल- ल--ग- / ल--ग- म-ं त-म-ह-ं घ- स- ल- ल-ँ-ा / ल-ँ-ी ---------------------------------- मैं तुम्हें घर से ले लूँगा / लूँगी 0
m---------n -har----le l-o-g--- -----ee main tumhen ghar se le loonga / loongee m-i- t-m-e- g-a- s- l- l-o-g- / l-o-g-e --------------------------------------- main tumhen ghar se le loonga / loongee
Ще те взема от автобусната спирка. मै--तुम्ह-ं ब- - स्टा---े -े---ँ---- -ू--ी म-- त-म-ह-- बस – स-ट-प स- ल- ल--ग- / ल--ग- म-ं त-म-ह-ं ब- – स-ट-प स- ल- ल-ँ-ा / ल-ँ-ी ------------------------------------------ मैं तुम्हें बस – स्टाप से ले लूँगा / लूँगी 0
m-i- tu-h-n-bas---sta----e-l--l-ong--/ --ongee main tumhen bas – staap se le loonga / loongee m-i- t-m-e- b-s – s-a-p s- l- l-o-g- / l-o-g-e ---------------------------------------------- main tumhen bas – staap se le loonga / loongee

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.