Разговорник

bg Покупки   »   sl Nakupovati

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [enainpetdeset]

Nakupovati

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Hoč-- - -n---ni--. Hočem v knjižnico. H-č-m v k-j-ž-i-o- ------------------ Hočem v knjižnico. 0
Искам да отида в книжарницата. Hoče--- ---ig-rn-. Hočem v knjigarno. H-č-m v k-j-g-r-o- ------------------ Hočem v knjigarno. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. H---- ne--j-ku-i-- v kiosk-. Hočem nekaj kupiti v kiosku. H-č-m n-k-j k-p-t- v k-o-k-. ---------------------------- Hočem nekaj kupiti v kiosku. 0
Искам да заема една книга. R--(a)-bi s- -z---odi--a) --- ---g-. Rad(a) bi si izposodil(a) eno knigo. R-d-a- b- s- i-p-s-d-l-a- e-o k-i-o- ------------------------------------ Rad(a) bi si izposodil(a) eno knigo. 0
Искам да купя една книга. Ra---- -- kupil(a- -n- k---g-. Rad(a) bi kupil(a) eno knjigo. R-d-a- b- k-p-l-a- e-o k-j-g-. ------------------------------ Rad(a) bi kupil(a) eno knjigo. 0
Искам да купя един вестник. Rad(---b-------(-- ----aso--s. Rad(a) bi kupil(a) en časopis. R-d-a- b- k-p-l-a- e- č-s-p-s- ------------------------------ Rad(a) bi kupil(a) en časopis. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Rad(a- si--- ---(š--) - k--iž-ic- i--o---i- eno-k---g-. Rad(a) si bi šel(šla) v knjižnico izposodit eno knjigo. R-d-a- s- b- š-l-š-a- v k-j-ž-i-o i-p-s-d-t e-o k-j-g-. ------------------------------------------------------- Rad(a) si bi šel(šla) v knjižnico izposodit eno knjigo. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. R--(-)----š--(šl-)-- -n--g--n---u-i--e-o k-j-go. Rad(a) bi šel(šla) v knjigarno kupit eno knjigo. R-d-a- b- š-l-š-a- v k-j-g-r-o k-p-t e-o k-j-g-. ------------------------------------------------ Rad(a) bi šel(šla) v knjigarno kupit eno knjigo. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. Ho-e--v-ki--k- ----t e--ča--p-s. Hočem v kiosku kupit en časopis. H-č-m v k-o-k- k-p-t e- č-s-p-s- -------------------------------- Hočem v kiosku kupit en časopis. 0
Искам да отида в оптичния магазин. Hoč-- k--pti--. Hočem k optiku. H-č-m k o-t-k-. --------------- Hočem k optiku. 0
Искам да отида в супермаркета. H------ --mopo--r-žn-c-. Hočem v samopostrežnico. H-č-m v s-m-p-s-r-ž-i-o- ------------------------ Hočem v samopostrežnico. 0
Искам да отида до хлебарницата. Ho--m v-pek----o. Hočem v pekarijo. H-č-m v p-k-r-j-. ----------------- Hočem v pekarijo. 0
Искам да купя очила. Ho-em-k-p-t---č-la. Hočem kupiti očala. H-č-m k-p-t- o-a-a- ------------------- Hočem kupiti očala. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. Hoče--ku-iti--ad-e i----le--av-. Hočem kupiti sadje in zelenjavo. H-č-m k-p-t- s-d-e i- z-l-n-a-o- -------------------------------- Hočem kupiti sadje in zelenjavo. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. H---- kup-----e-l---in---u-. Hočem kupiti žemlje in kruh. H-č-m k-p-t- ž-m-j- i- k-u-. ---------------------------- Hočem kupiti žemlje in kruh. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Hočem k--p--k-, da ----- e-a--č-la. Hočem k optiku, da kupim ena očala. H-č-m k o-t-k-, d- k-p-m e-a o-a-a- ----------------------------------- Hočem k optiku, da kupim ena očala. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. H--e- v-s----ost-ežn--o-p- s-d---in --l-----o. Hočem v samopostrežnico po sadje in zelenjavo. H-č-m v s-m-p-s-r-ž-i-o p- s-d-e i- z-l-n-a-o- ---------------------------------------------- Hočem v samopostrežnico po sadje in zelenjavo. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. H-----v pe----- ---ž-mlje -n-k--h. Hočem v pekarno po žemlje in kruh. H-č-m v p-k-r-o p- ž-m-j- i- k-u-. ---------------------------------- Hočem v pekarno po žemlje in kruh. 0

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!